Защо е толкова мил Том Ханкс?

<p>Непроменено младежко лице, въпреки че вече е на 57 години. Обикновен човек, който имаше необикновен успех в киното. Том Ханкс несъмнено е звезда. И не каква да е: най-популярната, с която американското кино може сега да се гордее. Никога нито&nbsp;една дума накриво, добре подреден личен живот, кариера, белязана от световен успех (&quot;Филаделфия&quot;, &quot;Форест Гъмп&quot;, &quot;Спасяването на редник Раян&quot;, &quot;Шифърът на Леонардо&quot;&hellip;). И понеже няма нито мускулите на Брус Уилис, нито сексапила на Брад Пит,</p> <p><strong>на него се падат ролите на обикновени герои, попаднали в необикновени ситуации.</strong></p> <p>Том Ханкс не мами. Никога. Приемът е горещ и без заобикалки в салона на апартамент на един парижки хотел. За миг Том Ханкс превръща интервюто в разговор. Симпатичен е. Или мил, защото това прилагателно се използва редовно, когато се говори за него или ролите му. Въпросът впрочем е станал припев: <em>Не ви ли омръзна този образ на мил човек?</em>&nbsp;И не му ли е омръзнало да го питат за това? <em>Не</em>, отговаря той с усмика. <em>Нося този образ въпреки себе си. Не се насилвам. Имам естествено добродушие, което се е превърнало в запазено марка, което обаче не се опитвам да използвам</em>. Но което не се и опитва да разруши.</p> <p>Гледали ли сме го в ролята&nbsp;на лош? В &quot;Път към отмъщение&quot; на режисьора Сам Мендес, където той беше наемен убиец. <em>Убивах хората с куршум в главата, но&nbsp;тъй като отмъщавах за жена си, ми казваха, че имам причини да действам така. Външността ми винаги надделява!</em>&nbsp;Както при актьора Джеймс Стюарт, с когото не спират да го сравняват и с когото се срещнал в средата на 90-те г. Той го посъветвал: <em>Продължавайте да отбелязвате точки в боксофиса</em>. Младият Ханкс буквално последвал съвета му.</p> <p>Дяволитостта, която Ханкс показа във &quot;Войната на Чарли Уилсън&quot; го доближава и&nbsp;до Спенсър Трейси, с когото споделя рядката привилегия да е печелил &quot;Оскар&quot; за най-добра мъжка роля в две последователни години. На драго сърце бихме гледали Том Ханкс в &quot;Доктор Джекил и господин Хайд&quot; (1931 г.) или &quot;Ярост&quot; (1936 г.), две от ключовите роли на Спенсър Трейси. Идеята&nbsp;му допада: <em>Това са хубави примери. Така както </em></p> <p><strong><em>ако ми предложат да бъда Ричард III или Яго</em></strong><em><strong>, веднага бих приел. Но никога не са ми предлагали такива роли.</strong> </em></p> <p><em>Днес проблемът на лошия в киното е неговата липса на структура. Той трябва да е&nbsp;злокобен, манипулативен, лишен от нормално човешко поведение</em>. В по-старо и по-ново време той проявява милост единствено към гаднярите, изиграни от Джон Малкович в &quot;Под прицел&quot; (1993 г.), или Хавиер Бардем в &quot;Скайфол&quot; (2012 г.).&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/o9a7415was7CtD0ziC3qPpiNNJM6BY.jpg" style="height:245px; width:400px" /></p> <p><strong><em>Том Ханкс в новия си филм &quot;Капитан Филипс&quot;</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Том Ханкс, като сюжет за статия, е почти скръб. В него няма нищо пикантно. Ако поне беше имал нещастно детство&hellip; Амбициозни пера са ровили там: под претекст, че татко и мама са се развели, когато е бил малък, после бил прехвърлян между баща, главен готвач, майка, администратор в болница, а после голямо количество доведени родители с полубратя и полусестри. Тук и там може да се прочете, че той бил объркан. <em>Не повече от всеки друг</em>, казва актьорът. <em>Често бях сам в ъгъла си, но щастлив, че това е така, с изключителен баща в неговото удовлетворение на обикновен човек</em>. Ето какво било! Всичко се изяснява.&nbsp;</p> <p>За останалото, а именно актьорското му призвание, то се заражда в самотата му, по време на която той бяга с Джон Уейн, Хенри Фонда, Бет Дейвис, Акира Куросава, Франсоа Трюфо&hellip; Той гледа всичко. Чете всичко. Накрая се качва на сцената. Като допълнение продава пуканки и носи куфарите в един голям хотел, за да си плати наема.&nbsp;</p> <p>Един телевизионен сериал, <em>Bosom Buddies</em>, поставя началото на неговата известност. Но едно малко участие в сериала &quot;Щастливи дни&quot; ще промени живота му. Рон Хауард, тогава по-известен с името на героя си Ричи Кънингам, подготвя романтична комедия за една сирена - &quot;Плясък&quot; (1984 г.). Ако тогава&nbsp;Ханкс не беше отпаднал от кастинга за филма &quot;Рискован бизнес&quot; (в полза на Том Круз), той нямаше да изиграе младия романтик, паднал във водата и изваден от Дарил Хана. На което се&nbsp;дължи цяла една кариера&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/kqHk4Yy1JeIuPiI9RzQ7vQHkD3I9qI.jpg" style="height:280px; width:200px" /></p> <p><strong><em>В &quot;Плясък&quot; с Дарил Хана</em></strong></p> <p>Героят му в &quot;Големият&quot; (1988 г.), друг успех, утвърждава етикета му &quot;идеалния зет&quot;. Само че... Актьорът е послушен, но не и идиот. <em>Между 1984 и 1992 г. играх в една дузина посредствени филми</em>, признава той. От &quot;Мъжът с червената обувка&quot;, катастрофален римейк на &quot;Високият рус мъж с черната обувка&quot;, до тоталния провал &quot;Клада на суетата&quot; на Брайън де Палма. Том Ханкс си взема хонорара - работа като всяка друга.</p> <p>Настъпва промяна с &quot;Тяхната собствена лига&quot; (1992 г.). За&nbsp;ролята той качва 15 кг и се научава да ругае и да храчи, за да бъде достоверен треньор по бейзбол. <em>Нямаше цял живот да играя младоци! Исках да бъда противен и стар! Тъй като все още нямах 35 г., малко засилих чертите. Това е единственият път, когато направих избор с оглед&nbsp;на кариерата ми</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/RLpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlak.jpg" style="height:270px; width:400px" /></p> <p><strong><em>В &quot;Тяхната собствена лига&quot; с Джина Дейвис</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Скоро след това той е предпочетен пред Бил Мъри и Робин Уилямс, за да изиграе адвоката, осъден от СПИН и от обществото във</p> <p><strong>&quot;Филаделфия&quot;. Първи &quot;Оскар&quot;. На следващата година - &quot;Форест Гъмп&quot;. Втори &quot;Оскар&quot;. И джакпот!</strong></p> <p>Защото чаровният Том Ханкс се оказва повече от чудесен актьор, той е&nbsp;добър играч. Вместо да вземе огромен хонорар, за който може да претендира, той предпочита процент от приходите от филма. Рискуван избор, защото преди &quot;Форест Гъмп&quot; да види бял свят, никой нищо не разбира от проекта. Някой си, който се научил да танцува като Елвис, забогатял от улов на скариди и станал герой от войната във Виетнам&hellip; Очевидно това е смущаващо:&nbsp;<em>В Холивуд всички ни взеха за луди! А когато излезе, видяхте какво стана в боксофисите&hellip;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/hPYm9BPZLaqJAK0Qwt5esVK7ojihmP.jpg" style="height:280px; width:200px" /></em></p> <p><strong><em>&quot;Форест Гъмп&quot;, 1994 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Да, видяхме. Но, да се върнем на &quot;Форест Гъмп&quot;, който носи не по-малко от 65 млн. долара на звездата във филма. <em>Толкова ли? Честно казано, не знам точната сума, но знам, че е огромна. Това беше Граал! Защото оттогава правя само това, което искам</em>.</p> <p>А именно: снима филми (<em>That Thing You Do!<strong>)</strong>,</em> озвучава анимационни (&quot;Играта на играчките&quot;), продуцира също. В началото той копродуцира заедно със съпругата си Рита Уилсън &quot;Брак по гръцки&quot; с 5 млн. долара бюджет и приходи в цял свят от приблизително 350 милиона! След това &quot;Мама миа&quot;, прочутата филмова адаптация на мюзикъла: 55 млн. долара бюджет, повече от 600 милиона печалба. Нормалният, мил, учтив тип крие опасен бизнесмен? <em>Съвсем не! Когато подписвате, никога не знаете какво ви очаква. Когато се получава, ви слагат лавров венец. Когато е фиаско, ви разстрелват. Вземете &quot;Шифърът на Леонардо&quot;. Филмът беше съсипан в Кан и в пресата като цяло. За щастие той се оказа печеливш в боксофиса</em>.&nbsp;</p> <p>Което обяснява защо Ханкс ще получи хонорар от 50 млн. долара за продължението му &quot;Ангели и демони&quot;&hellip; Така че без проблем трябваше да влезе в кожата на Уолт Дисни във филма &quot;Спасяването на мистър Банкс&quot; (който излиза на 26 февруари 2014 г.). <em>В началото всички го смятали за луд</em>, уточнява Том Ханкс, тайната на чиято&nbsp;любезност се оказва в неговата изключителна прозорливост.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/sJyj8j2deeKnvbSxptZODJPRCCNQWI.jpg" style="height:446px; width:597px" /></p> <p><strong><em>В &quot;Спасяването на мистър Банкс&quot; с Ема Томпсън</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>