- 10 Sep 2020
- 187
- 3
„Феноменален” нарече българската преса концерта на Веселина Кацарова в Зала 1 на НДК на 25 юни, състоял се в рамките на XVI салон на изкуствата. Събитието донесе много вълнения за опероманите у нас. Въпреки незадоволителната реклама залата бе достатъчно изпълнена с почитали на „мецосопрано №1”, макар че певицата се притеснява от това определение. Участието на най-добрия български оркестър в момента, ръководен от маестро Емил Табаков, бе гаранция за Кацарова, която е изключително взискателна професионално. Диригент, оркестър и солист заедно сътвориха реално музикално събитие. Нещо, което рядко се случва у нас през последните „демократични” години, в които българската култура и нейните представители на родна територия са не само неоценени, но и унижавани – за щастие, не от публиката.
Това бе четвъртият концерт на Веселина Кацарова в България, след като тя напусна страната през 1989 г. По време на репетициите за концерта тя прояви внимание и уважение към всеки колега, познат и приятел, потърсил контакт с нея. Далеч от представите ни за примадона, Веселина за пореден път убеди всички, които бяха около нея, че вървейки по собствен път, тя носи светлината на поколението големи български певци преди нея.
<p>Разговарях с певицата след концерта й, часове преди заминаването й за Цюрих. Тя прекъсна угризенията ми, че й че отнемам ценното време, което искаше да посвети на своите родители и най-близки с думите: „За най-важния за мен български вестник „Култура” ще говоря с удоволствие”.</p>
<p><em>Започнах с въпроса как се е променила атмосферата у нас през нейните очи.</em></p>
<p>- В България след настъпването на демокрацията се наблюдава едно изкривяване. Като ли „свободата” доведе до отприщване на потискани първични реакции и емоции, а ориенталският манталитет, с най-негативните му страни, се засилва. Обърнете внимание на думите, които използват повечето хора, изказът им все по-често се отличава с груби и цинични изрази. Чистотата на българския език се наруши. Чуждите думи, които се употребяват не винаги на място, отнемат от красотата на благозвучния ни език. По медиите преобладават шоупрограмите – не че това е лошо, но някак твърде агресивно се налагат в пространството. Тази среда не може да не повлияе върху чувствителността на младото поколение, което все по-малко се впечатлява от грубостта във всичките й проявления. Онова, което говорим, което мислим – това сме ние. За мен тази среда е обезпокоителна. Логично е и по-малко хора да имат необходимост и усет към класическата музика, която докосва само по-чувствителните и духовно ориентирани личности. Това е така не само в България. Но не само намаляването на интереса на хората към операта и класическата музика е важно. Българите имат много по-важни проблеми, а икономическата криза ги изтощава. Разбирам всичко това и ми е много болно”.</p>
<p><strong></strong><em>През октомври оември издателство „Беренрайтер”, Германия, ще публикува книга за Веселина Кацарова, засега с работно заглавие „Изкуството да бъдеш оперен певец”. Авторката е швейцарска журналистка, един от най-големите оперни критици. Тя познава българката от много години и й предлага да сподели свои мисли за операта, „тъй като аз обичам сериозните неща, а не просто рекламата”, допълва Кацарова. В този контекст попитах какви промени настъпиха в оперния свят през последните години и защо все по-рядко има добри оперни диригенти?</em></p>
<p>- Напротив, има добри оперни диригенти. Но конюнктурата в момента ги изтласква на заден план, никой не ги слуша. В оперния свят през последните години настъпи „диктатът” на режисьорите. Те идват обикновено от театъра и част от тях са много гениални. Те извеждат на преден план драматичното, театралното. Повечето от тях гледат на певците като на „пеещи артисти”. Режисьорите търсят сензацията, скандала, опитват се да провокират публиката в повечето случаи с неща, лишени от естетика, често цинични. Млади, гласово надарени певци биват жертвани заради евтината сензация, която няма нищо общо със същността на операта, с музиката, с пеенето. Дори малкият уплах на сцената може да блокира психиката на певеца. Това води до безцеремонно унищожаване на големи гласове. Става така, че талантливи певци имат сценичен живот не повече от 4 години... и после са свършени. Това е една месомелачка, проява на бруталност, расизъм, особено към млади певци от Източна Европа. Затова, когато разговарям с млади певци, винаги се опитвам да ги предупредя да внимават, да постъпват мъдро, да не бързат да приемат всякакви ангажименти”.</p>
<p><strong></strong><em>Певицата признава, че в операта, макар и да е елитарно изкуство, все още има много пари с изключение на Италия, където през последните години икономическата криза силно се отразява върху финансирането на оперните театри.</em></p>
<p>- Понякога се влагат милиони за декори, костюми и режисура. Театралните режисьори откриват една ниша в лицето на операта, която им носи големи хонорари и е благодатно поле за експерименти. От друга страна, в оперния свят нахлуват импресарии от попмузиката, които също не се грижат за певците. Те ги третират не като личности, които би трябвало да се развиват професионално, а като продукт, който е източник на приходи. И това е циничното в операта днес. Колко продължава обикновено кариерата на един поппевец? Много малко.</p>
<p><strong></strong><em>Кацарова обяснява, че докато са млади и атрактивни, попизпълнителите биват претрупвани с ангажименти, изстискват им силите докрай с турнета, концерти по големи стадиони и медийни участия. Тази схема някои импресарии прилагат и в операта – за кратко време се създава „звезда”, изстрелва се нагоре, но бързо прегаря и залязва. Под натиска на претоварен график и нечовешки изисквания психиката и физическата издръжливост се пречупват.</em></p>
<p>- Малко от тези певци успяват да се възстановят и да продължат. Ето, Нетребко успя да се изправи от „гроба”. Но погледнете този феномен – Доминго, който може да пее все още, а един млад тенор (няма да споменавам име, защото подобни случаи са много) след няколко години на сцената вече има 4 гласови операции... и е на път да се прости с кариерата.</p>
<p><strong></strong><em>Според Кацарова изместването на ценностите и приоритетите в операта като бизнес поставя музиката на заден план. Оперните интенданти все по-малко се съобразяват с диригентите, а все по-голям брой режисьори не познават нуждите и възможностите на певците. Грубото вмешателство стига дотам, че „дори някои от тях си позволяват да променят речитативите в оперите на Моцарт! Но каквото и да правят... музиката не могат да променят...”. Мецосопраното напомня, че операта в своята същност е синтетично изкуство, в което, наред с всичко останало, музиката, емоционалните състояния, внушенията, образите, пресъздадени от певците, би трябвало да водят до чисто духовно преживяване и катарзис. За Кацарова певецът, надарен с харизма, е проводник на най-чиста духовност.</em></p>
<p>- Аз виждам детайли във всяка една сфера от живота, които повечето хора не забелязват. Това ми дава музиката, това разви като способност у мен. Аз съм свръхсетивен и интуитивен човек и в същото време реалист, човек, здраво стъпил на краката си. Имах голям късмет в професионален план, след като напуснах България през 1989 г. Винаги ставаше така, че бях на правилното място и срещах правилните хора, които ме съветваха и подкрепяха. Благодарна съм на Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, на Караян, на Йоан Холендер и на всички диригенти, които ме научиха да създавам „състояния”, а не просто да пея. Имах късмет да бъда на една сцена с едни от най-големите певци на нашето време, от които също научих много и не само за пеенето. Едва 24-годишна, много бързо разбрах, че светът на Запад е жесток и прагматичен. И до днес непрекъснато си повтарям, че не съм незаменима. Това ме кара да работя непрестанно. И изгради у мен дисциплина и самовзискателност. Харизмата на певеца за мен е много важна, както дипломатичността и интелигентността. Когато започвах кариерата си, се възхищавах на Брин Терфел, Едита Груберова, Мерилин Хорн, Криста Лудвиг... Те имат дълга кариера, подхождат умно, премерено, стъпка по стъпка променят репертоара си. Аз също слушам интуицията си, при мен тя е много силна.</p>
<p><strong></strong><em>От 1991 година Веселина Кацарова не принадлежи към трупа на определен оперен театър.</em></p>
<p>- Всеки певец намира най-доброто за себе си. Има хора за всичко. Едни се чувстват по-добре като част от постоянна трупа, но това понякога създава усещане за фалшива сигурност. Други, в това число и аз, предпочитат свободните изяви, възможността да избират – театър, определен репертоар и роли за даден период от професионалното си развитие, колеги, с които да пеят на сцената, диригент, режисьор, оперен театър, фестивал, държава... Аз рядко пея в Америка. Американските певци не са колегиални. Идват болни на репетиции, използват стимуланти...</p>
<p><strong></strong><em>Позволих си да я попитам каква е стратегията, която следва в изграждане на кариерата и на репертоара си вече 22 години? Има ли специален подход към изработване на ролите?</em></p>
<p>- В музиката, която съм изпълнявала многократно, винаги променям нещо. Дори една фраза, един дъх... една пауза... За мен паузите са много важни. Непрестанно търся нови цветове в гласа си, променям щрихи, емоции... Аз съм много мислещ и наблюдателен човек. Отворена съм към всичко. Възприемам в детайли онова, което се случва около мен. Това ме обогатява и ми помага да търся и правя нови неща в творбите, които изпълнявам. Нали знаете, някои хора ви гледат, а не ви виждат... погледът им минава зад вас, не срещате очите им. А очите на човек са неговата душа. Аз искам да погледна в душите на хората, които срещам. Тяхната доброта. Добротата не е наивност. Добротата не е глупост. Искам да видя чистотата и искреността у хората. Тяхната душа. Хубавите мисли. Нашите мисли създават нас самите, онова, което сме. А музиката за мен е най-прекият път към духовността.</p>
<p><strong></strong><br /><em>Въпросът ми за компромисите в живота и в кариерата предизвиква сериозно изражение върху лицето й. Отговорът допълни едно изказване на Холендер, който мъдро е посъветвал българката в началото на кариерата й: „Веселина, не бързайте с драматичните роли. Ако искате да имате дълга кариера, започнете с Моцарт... Не е важно откъде идва някой, а накъде отива!”.</em></p>
<p>- Не правя компромис със себе си. Не правя компромис с арогантността, с нахалството. Не правя компромис с професионализма. Не забравям корените си. Оставам вярна на себе си, на принципите си, на морала и възпитанието си, които съм получила от моите родители, от моите учители. Това ме съхранява извън родината ми. Това е силата ми – моята идентичност, това, че не забравям, че съм българка. Това, че не се самозабравям, макар че съм постигнала всичко, което един певец може да желае в професията си. Талантът, гласът е като един диамант. Трябва да се шлифова, да се отнеме по малко от различните му ъгли, за да заблести с пълната си красота. Затова казвам, че професията ми е отнела много, но също ми е дала много. Аз отделям професията от личния си живот. Знам докъде са границите. Много певци не успяват да го направят. Продължават да играят ролите от сцената в живота. Щастлива съм с моето семейство, с моя 12-годишен син, с моя съпруг, който ме подкрепя всеотдайно.</p>
<p><strong></strong><em>Въпреки огромната й дискография, за певицата това е период, който вероятно е приключил.</em></p>
<p>- Компактдисковете документират даден етап от развитието ми на певица, онова, което никога вече няма да мога да повторя, защото се променям непрекъснато. Сега DVD-тата дават много по-богата информация за певеца, за неговата артистичност. Професионалното ми развитие ме извежда от лиричния към драматичния репертоар, но аз правя „шпагата” постепенно – от Хендел, Моцарт, Росини, Белини към Сен-Санс и Рихард Щраус. През 2013 г., когато ще бъда на 48 години, за последен път ще изпълня Розина от „Севилският бръснар” – роля, с която започна кариерата ми. Считам, че с професионалното ми съзряване и възрастта трябва постепенно да се откажа от някои роли и репертоар. Но затова пък пред мен се отварят нови врати и предизвикателства. През последните два месеца – май и юни, дебютирах в ролята на Далила в „Самсон и Далила” от Сен-Санс в Дойче опер, Берлин. Ден преди да пристигна в София, на 22 юни, изпях Розина в Щаатсопер в Хамбург. През юли, в началото на месеца, пея „Кармен” в Операта в Цюрих (не любима моя опера, защото лежи в едно клише;), ролята ще изпълня отново през октомври в Баварската опера, а през 2013-а и в Метрополитен Опера, Ню Йорк.</p>
<p><strong></strong><em>В края на юли Кацарова ще пее Ромео в „Капулети и Монтеки” (Белини) на Мюнхенския оперен фестивал в Националния театър. Предстои й участие в края на септември и на сцената на Виенската опера в „Алцина” от Хендел в ролята на Руджиеро, а през ноември – Изабела в „Италианката в Алжир” (Росини). Догодина ще дебютира като Еболи в „Дон Карлос” (Верди) в Цюрихската опера под палката на Зубин Мета. Ще изпълни Шарлоте във „Вертер” (Масне) на сцената на Виенската опера.</em></p>
<p>- В Залцбург ми предстои да пея Композитора в „Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус, а през 2013 – и Октавиан в „Кавалерът на розата” в Метрополитен. Надявам се да се справя.</p>
<p><strong></strong><em>Относно вечния спор дали оперното изкуство умира, за опитите да се популяризира, като се представя концертно по стадиони с участието на поппевци или пък чрез директни сателитни излъчвания по цял свят на спектакли, които се случват „на живо”, Кацарова е скептична.</em></p>
<p>- Операта ще остане елитарно изкуство. Не е необходимо да бъде за масите. За всеки вкус има музика. Аз, например, не слушам опера. Когато си почивам, предпочитам да слушам попмузика – Пинк (Алиша Бет Мур) или Кристина Агилера, например. Но операта ще продължи да съществува, защото носи много красота и естетическа наслада.</p>
<p><strong></strong><em>В края на интервюто помолих за кратко послание към музикантите, които работят у нас. С ясно доловима болка в гласа, Веселина Кацарова заяви:</em></p>
<p>Възхищавам им се, че са в България и настояват на класическата музика. Пожелавам им повече оптимизъм. И да не се отказват от своята мисия.</p>
<p><strong></strong><em>Интервюто е публикувано в последния брой на вестник "Култура".</em></p>
