Венсан Касел: Зад всеки чаровен принц се крие звяр

<p><em>Седнал на ръба на едно канапе в луксозен апартамент в голям парижки хотел, дискретно елегантен, той е като лъв в клетка, готов да избяга. Обаче няма да го направи, защото този ден е посветен на промоцията на &quot;Красавицата и Звяра&quot;, римейк на филма на Жан Кокто, дело на режисьора Кристоф Ган. Звярът очевидно е той, Венсан Касел, а красавицата - Леа Сейду. Неговата оригиналност е в способността му да нарушава границите и жанровете. Там, където баща му, актьорът Жан-Пиер Касел, избра чара, Венсан предпочете сблъсъка. През 2009 г. той му посвети своя &quot;Сезар&quot;, спечелен за ролята си в &quot;Месрин&quot;. В продължение на 18 г. Венсан Касел съчетаваше любов и блясък с италианската си съпруга Моника Белучи. Двамата имат две дъщери, Дева, родена през 2004 г., и Леони - през 2010-а. Миналия август двамата обявиха, че се разделят като приятели. Винаги между два проекта и два самолета, този &quot;париока&quot; (парижанин от Рио), изглежда е намерил своето равновесие в движението.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- След &quot;Братството на вълците&quot; през 2001 г. това е вторият ви филм с Кристоф Ган. Важно ли е за вас да работите с режисьорите от вашето поколение, с които дебютирахте?</strong></p> <p>- Това, което е важно, е да снимаш с режисьори, които имат силен свят и новаторски стил. Обичам да работя с Кристоф Ган, защото се разбираме добре. Опитахме да завършим други проекти, като &quot;Боб Моран&quot;, &quot;Призраци&quot; или &quot;Шведският рицар&quot;. А след това, изведнъж, всички имаха желание да направят &quot;Красивацата и Звяра&quot; и Леа Сейду, партньорката ми във филма, се наложи като очевиден избор.&nbsp;</p> <p><strong>- Трудно ли се намират проекти за популярни, взискателни и интелигентни френски филми?</strong></p> <p>- Където и да си, никъде не снимаш по 150 филма годишно, и за щастие, защото аз имам други интереси освен киното! Имам късмет, че мога да търся насам-натам. Справям се, като работя, както искам.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво отприщва желанието?</strong></p> <p>- Нищо специално. Нямам предпочитан стил или жанр. Самата авантюра ме съблазнява. Хубавата страна на тази професия е, че никога не знаеш какво ще се случи. А тревожната страна&hellip; е, че не знаеш дали изобщо нещо ще се случи!</p> <p><strong>- Как виждате връзката между Красавицата и Звяра?</strong></p> <p>- Това е приказка, но се разказва също за войната между половете. За тази почти невъзможна връзка между мъжа и жената. Суетата и нуждата да се утвърди карат героя да наруши думата си и той губи тази, която обича. Превърнал се в звяр, той скита сам, измъчван от угризения и чувство за вина. Когато Красавицата се появява, той се опитва да доминира над нея, да я купи с рокли и бижута и да я затвори. Но когато накрая оставя да се прояви неговата уязвимост, той намира отново любовта и си откупва втори живот. Това е история за изкупление.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33289_Njs2eTbLxy8a8zVrz6YSPjNZd8647o.jpg" /></p> <p><em>Венсан Касел в &quot;Красавицата и Звяра&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Той е донякъде чаровен анти-принц, така ли?</strong></p> <p>- Но зад всеки чаровен принц неизбежно има звяр. Не бива да се заблуждаваме. Звярът препраща към слабостта на мъжкаря&hellip; винаги готов да постави в опасност това, което му е най-скъпо, за да усети тръпката, че живее. Свойствено за мъжа е постоянно да търси авантюрата и възбудата, за да не се почувства стерилен. Жените имат късмет, че могат да създават в собствения смисъл на думата. Ние използваме трикове, за да придадем смисъл на живота си.&nbsp;</p> <p><strong>- Осъзнавате своята животинска страна?</strong></p> <p>- Да, все повече. Ако махнем всичко, което произтича от кодовете на благоприличието, всички сме водени от животински инстинкти. Питам се дали не е по-правилно да ги приемем, отколкото да ги обуздаваме, както иска обществото. Те угасват постепенно към края на живота и все пак&hellip; не е много сигурно.&nbsp;</p> <p><strong>- Чувствали ли сте се грозен, подобно на Звяра?</strong></p> <p>&nbsp;- Разбира се. Впрочем според каноните на красотата аз не съм хубав. Важното е да се приемеш и да живееш с това, което имаш, и това, което нямаш. Защото да бъдеш хубав и да не знаеш какво да правиш с това, е също толкова проблематично, както ако си грозен. Но красотата се плаща скъпо. Виждам го със съпругата си (Моника Белучи - б.а.): възхищават се на красотата й, но също така имат желание да я стъпчат и да я разрушат от завист. Често най-красивите жени не могат да накарат другите да ги уважават и доста често трябва да развалят вида си, за да бъдат признати. Това е идиотско и несправедливо.</p> <p><strong>- Накрая Красавицата опитомява Звяра. Това прилича ли ви на край на приказка?</strong></p> <p>- Това е край, който взема предвид днешната реалност, където всички се стремят към нормален живот. Всички имат желание да бъдат спокойни, да изпият чаша с приятели, докато гледат как децата подскачат свободно&hellip; Не знаем какво ще се случи след 20 г., когато Звярът започне да се отегчава в градината си&hellip;</p> <p><strong>- Мислите ли, че животът за двама се изобретява всеки ден?</strong></p> <p>- Не можете да си представите до каква степен работя по въпроса. Изживявам особен момент в живота си&hellip; но наистина мисля, че понятието за &quot;двойка&quot; такова, каквото обществото го е измислило, е невъзможно! Трябва да се измисли отново животът за двама. Впрочем, когато нямаш модел, трябва да имаш идеи, а те не идват с щракване на пръстите. Така че аз търся и си задавам въпроси. Вярвам в любовта. Вярвам, че съм романтичен, но се опитвам да съчетая чаровния принц и звяра&hellip; Известно време можеш да живееш в илюзия&hellip; Впрочем същото важи и за принцесата. Но в даден момент трябва да се държиш като възрастен, да поемеш отговорностите си и да приемеш живота за двама. Когато се получи, е вълшебно.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33289_DKK71M8kjgLSthyPr45kqx9MB5vttz.jpg" /></p> <p><em>Венсан Касел и Моника Белучи</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В продължение на 18 г. вие с Моника Белучи въплъщавахте модерната двойка, свободна и независима. Този образ съответства ли на реалността?</strong></p> <p>- Това е образ, който медиите ни създават чрез филмите, интервютата и въображението. Но това не отговаря на реалността на нашия всекидневен живот. Играем си със символи, малко се разкриваме, след това се прикриваме. Накратко, правим каквото можем! Баща ми често казваше: &quot;Никога не знаеш какво става зад затворената врата на една стая&quot;. Той имаше право. Защо хората се разбират или не, засяга само тях!</p> <p><strong>- Обиждате ли се, че задават въпроси за вашата двойка?</strong></p> <p>- Когато журналистите ми държат сметка по телевизията, аз им отговарям: &quot;Гледайте си работата! Питам ли ви с кого спите?&quot;. Живеем в епохата на клюките. Занимавайки се със сърдечните дела на президента на републиката, достигнахме върха на простащината. Какво става? Дори и най-уважаваните вестници са длъжни да водят светски хроники, за да се продават.</p> <p><strong>- Осъзнавате ли, че понякога обиждате?</strong></p> <p>- Да, но имам нужда да се защитя.&nbsp;</p> <p><strong>- Имате ли артистични проекти с Моника Белучи?</strong></p> <p>- Да, имаме няколко проекта, по-точно филм в Бразилия, заради който ще отида там с цялото си семейство. Моника е част от съвременните актриси, които могат да изиграят всичко. Образът й никога не е мрачен или тъжен. И дори и да преживяваме сложен момент, той е много хубав.</p> <p><strong>- Да бъдеш син на Жан-Пиер Касел таи своя митология. Трудно ли беше да го наследите?</strong></p> <p>- Винаги съм се изграждал срещу всичко. Следователно срещу моя баща, защото трябваше да изляза от неговата бразда. Впрочем той беше пример за мен: както за това, което трябва да правя, така и за това, което не бива да правя. Той беше щедър, защото в момента, в който започнах да разцъфтявам като мъж и актьор, той ми остави пространство. Никога не е имало завист между нас. Дори и той невинаги да е разбирал моя избор,<strong> </strong>уважаваше това, което правя. Той ме остави да се развивам, без да ми пречи.</p> <p><strong>- Получихте &quot;Сезар&quot; за ролята на Месрин през 2009 г. Хареса ли ви това?</strong></p> <p>- Осъзнавам стойността му, дори и нищо да не е променил в моя живот. Но изпитвам известно недоверие към естаблишмънта, а церемонията винаги ми се е струвала много политическа и консенсусна. Гласуващите са част от един микрокосмос, който не е представителен за вкуса на публиката. Академията често е доказвала, че е неспособна да възнагради талантите освен тези, които тя самата признава.</p> <p><strong>- Имате ли нужда да поемате рискове?</strong></p> <p>- Това е единственото нещо, което ме интересува. Киното може много бързо да се превърне в рутина и когато се отегчавам на снимачната площадка, това се вижда на екрана. Не търся предизвикателства, а проекти, които ми дават желание да стана сутрин и ме карат да мечтая.</p> <p><strong>- С опита, които имате, познавате ли вече своите силни страни и слабости?</strong></p> <p>- Още не съм изминал пътя си! Но мисля, че работя, изхождайки от това, което съм, от това, което не съм, от това, което бих искал да бъда, и от това, в което ме е страх да се превърна. В момента, в който всичко това се раздвижи и въображението ми се задейства, става интересно.</p> <p><strong>- Живеете ли живота, за който сте мечтали?</strong></p> <p>- Да, донякъде&hellip; Във всеки случай, има нещо съществено, което винаги имам наум: а то е, че няма време за губене. Живееш сега или никога.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33289_xddKdWwzjQADaMPqjajRMG0rvEVA3B.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>