Роман Полански: Понякога интелигентността е пречка за актьорите

<p>Режисьорът Роман Полански и жена му, актрисата Еманюел Сенье, с която са женени от 24 г., се съгласиха на интервю, посветено на тях двамата и киното, по повод излизането на "Венера в кожи", техният четвърти общ филм. Ресторант "Л'Авеню", VIII район, първият етаж, на две крачки от семейното им жилище. На кожения диван - Роман Полански и Еманюел Сенье, 33 г. разлика във възрастта, две деца, четири общи филма ("Деветата порта", "Горчива луна", "Безумецът", а сега и "Венера в кожи"), космополитна, секси и харизматична двойка.</p> <p><strong>- Каква е изходната точка на филма? Желанието отново да работите заедно?</strong></p> <p><strong>Роман Полански:</strong>&nbsp;- Изходната точка е един текст на Давид Ив, който ми се стори чудесен, с роля за Еманюел. Впрочем тя не реагира веднага, не виждаше&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>Еманюел Сенье:</strong>&nbsp;- Вярно е, че в началото мащабът на ролята ме надхвърляше. Всичко ми се струваше огромно, трудно, тревожно&hellip;</p> <p><strong>- Плашеше ли ви историята във филма: една актриса и нейният режисьор?</strong></p> <p><strong>Р. П. -</strong> Аз не правя никаква асоциация. Този режисьор няма нищо общо с мен, нищо. Той е осведомен, интелектуален, анализира и премисля. Обратното на това, което съм и правя аз. Дори в Полша, когато започнах да работя в един много активен авангард, предпочитах сюрреализма, бурлеската, театъра на абсурда.</p> <p><strong>- Сцената с прослушването близка ли ви е?</strong></p> <p><strong>Е. С. -</strong> Всички актриси познават отхвърлянето&hellip;</p> <p><strong>Р. П. -</strong> Като режисьор съм работил в театъра, в операта, дори в мюзикхола в различни страни. Прослушванията следват един и също ритуал: пуст театър, маса, светлина, празна сцена, на която са останали елементи от предишен декор. Аз обичам и познавам тази атмосфера. Започнах в театъра на 16 г. като актьор, обожавах това&hellip;</p> <p><strong>- За "Безумецът" прослушахте ли Еманюел?</strong></p> <p><strong>Р. П. -</strong> Странно, Еманюел ми беше представен от един кастинг директор, но съвсем не заради ролята. Трябваше да излезем една вечер, за да набележим травестити, които исках да наема за свой филм, и той ме попита дали може да дойде с една млада актриса. Млада актриса? Какъв въпрос! (смях). Казах "да". Срещнахме се при Мишу&hellip;</p> <p><strong>- Бяхте ли впечатлена, Еманюел?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong>&nbsp;- Не. По онова време бях манекенка, която беше работила с Годар. Нямах желание задължително да работя с Полански. Не знаех със сигурност дали ще продължа.</p> <p><strong>Р. П. -</strong> И да е била впечатлена, не го показа. Беше смешно&hellip; Не сме спали веднага, ако искате да знаете&hellip;</p> <p><strong>Е. С.</strong>&nbsp;- (<em>прекъсва го през смях</em>) Роман! Това е личният ни живот, не трябва да го разказваш!</p> <p><strong>- Днес вече не са толкова обичайни двойките актриса - режисьор&hellip;</strong></p> <p><strong>Р. П. -</strong> Фелини, Роселини, Касавитис, Уелс&hellip; Добрите режисьори се женят за добри актриси!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1211.jpg" alt="" width="630" height="280" /></p> <p><em>Роман Полански, Еманюел Сенье и Матю Амалрик на Фестивала в Кан (2013 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Филмът ви е игра на унищожение, в която триумфира актрисата. Някакво послание?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Това е феминистки филм.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Р. П.</strong> - В повечето ми филми жените са жертва, дори и да се оказват по-големи, отколкото са в началото. Такъв е случаят с "Китайски квартал", "Тес" или "Бебето на Розмари". Тук е различно.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Това означава, че Роман вижда жените дргуояче, откакто е с мен. (смях). Гледали ли сте добър френски филм напоследък, Роман?</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Имаше ли? (смях).</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Роман, не! Повече няма да мога да работя! (<em>Тя се смее.</em>)</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Кой добър филм сме гледали? Цифровизирания "Децата на рая". Харесах много <em>Populaire</em>, малък филм с много елегантен стил, който нямаше успех. Вчера гледахме "Икономът", глупав, самодоволен, без стил.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - В "Млада и крисива" момичето е прекрасно. От дълго време не бяхме гледали такова момиче в киното. Впечатляваща.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/20541849.jpg-r_640_600-b_1_D6D6D6-f_jpg-q_x-xxyxx_.jpg" alt="" width="630" height="414" /></p> <p><em>По време на снимките на "Венера в кожи"</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Взаимното възхищение играе ли роля във вашата връзка?</strong></p> <p><strong>Р. П.</strong> - Не мисля, че жена ми се възхищава на това, което правя.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Разбира се, че да. Надявам се, че се възхищаваме взаимно един на друг.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Това е като с децата: и най-малкия коментар, който идва от чужд човек, се цени повече отколкото този, направен от родител&hellip;</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Може би ако не се възхищавахме, нямаше да бъдем заедно&hellip;</p> <p><strong>Режисьорите тиранични и смешни ли са, както във филма?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Предпочитам да работя с някой, който знае какво иска, и който може би ще бъде тиран, за да извади най-доброто от мен. Когато резултатът не е на висота, имаш желание да се обесиш. Това е жестоко, чувството, че си загубил времето си за нищо.</p> <p><strong>Променихте ли се след "Безумецът"?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Съзрях като актриса. Роман остана почти същият (<em>смях</em>). Всички уместно подчертават енергията на младостта, която излъчва "Венера в кожи".</p> <p><strong>Р. П.</strong> - <em>Thanks God </em>! (Благодаря на Бог!) Но, знаете ли, има и такива, които регресират. Това се случва на хората и, разбира се, на актьорите: някои се връщат към глупавата възраст.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Регресират тези, които работят с нищожества. Как да израснеш с лоши роли? Аз, през повечето време, се чувствам недостатъчно заета. Нивото на вероятност да намеря добра роля и добър режисьор е почти нулева.</p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><img src="/uploads/editor/1316.jpg" alt="" width="630" height="280" /></strong></p> <p><em>Роман Полански и Еманюел Сенье</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Какво ви обединява?</strong></p> <p><strong>Р. П.</strong> - Като ни гледате, се питате как е възможно? (<em>Той се смее.</em>)</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Не сме двама закъснели тийнейджъри. И взискателни&hellip;</p> <p><strong>Р. П.</strong> - В замяна на това, противно на Еманюел, аз се обърквам от безпорядъка. Тя е разхвърляна.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Но не, Роман! Ще ви поканим, ще прецените&hellip;</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Жените като цяло са разхвърляни, Еманюел не прави изключение.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Роман, не се прави на мачо! (<em>Тя се смее.</em>) Главата ми е в порядък.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Моята може би не е толкова подредена, може би винаги заради това прибягвам до логиката. Аз съм във вечно търсене на система, за да оцелея. Може би Еманюел няма нужда от това&hellip;</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Защото моят мозък е по-бърз. (<em>Тя се смее.</em>)</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Същото нещо е с хумора, нали? Жените се смеят рядко на шегите ни; в замяна на тов, те се забавляват добре помежду си. Въпреки това аз и Еманюел много се смеем заедно. Това е важно, забавлението&hellip; Еманюел притежава талант за комедията, но режисьорите не умеят да го използват. Когато тя игра при Иван Атал, всички я намираха за смешна. Мислех, че това ще продължи, но не&hellip;</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Във Франция красивите жени са подозрителни. Нямаме Джулия Робъртс, или Камерън Диас.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/10110-emmanuelle_seigner_et_roman_polanski.jpg" alt="" width="630" /></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Как си обяснявате този дефицит на актриси?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Дефицит на роли, не на актриси. И освен това тук продължават да се правят реалистични филми, школата на Пиала&hellip;</p> <p><strong>Филмът говори също за инструментализирането. Роман, актрисите успяха ли да ви превърнат в инструмент? Опитвайки се да ви прелъстят например?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Невъзможно е той да бъде превърнат в инструмент.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Дори не бих го забелязал: когато работя, работя.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - На снимачната площадка Роман не е за прелъстване.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Това не изключва проблемите: който и да е разговор, или ситуация, може да се прекатури. Научих това с Фей Дънауей по време на снимките на "Китайски квартал". Роб Еванс, продуцентът, ме беше предупредил, че тя е смахната: "Мешуга" ("луда" на идиш - б.а.), ми казваше той. Някои ми казваха, че предпочитат по-скоро да носят куфари на гарата, отколкото да работят отново с нея. Тя искаше да променя репликите и, главното, имаше нещо подправено в лицето й. За нейната героиня, жена от 30-те г., често си спомнях лицето на майка ми: нарисуваните вежди и лъка на Купидон на силно изразените й червени устни. Това толкова й хареса, че тя направо полудя. Гримираха я непрекъснато, губехме безумно много време. Това е един между хиляди примери.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Добре си направил, че си я взел. Това, което си струва е резултатът.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Вярно е, останалото интересува само интервюиращите. Филмът за малко да спре, защото й изтръгнах един косъм. Снимахме в ресторант и един неин косъм стърчеше перпендикулярно, в контражур се виждаше само това. Фризьорът нищо не можеше да направи, на третия дубъл изкубнах косъма. Тя ме наруга с език на шофьор на камион и напусна снимачната площадка. Беше нужно заседание на ръководството, за да се върне на другия ден.</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Намирам това за смешно.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Това беше само един косъм, не една шепа. (<em>Той се смее</em>.)<br />Каква разлика намирате между една френска и една американска актриса?</p> <p><strong>Е. С.</strong> - Той не е снимал толкова много с французойки. Снимал е с Деньов, Дорлеак, Аджани.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Обичах много да снимам с Катрин (Деньов - б.ред.). С нея това беше като танго.</p> <p><strong>- Във филма ви режисьорът пита актрисата: "Как може да разбирате толкова добре героинята и да бъдете толкова глупава?".&nbsp;</strong><strong>Интелигентността коз ли е в професията ви?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Интелигентността служи, за да ръководиш една кариера, но не за да играеш.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Да, понякога тя е пречка за актьорите.</p> <p><strong>Еманюел, фактът, че сте госпожа Полански беше ли пречка?</strong></p> <p><strong>Е. С.</strong> - Със сигурност това ми навреди. Това, например, плашеше всички режисьори от поколението на Роман. Днес те или са много стари, или са мъртви. В замяна на това, тези, които са на 40 г., не се чувстват в съревнование с него, още повече, че повечето го обожествяват.</p> <p><strong>Р. П.</strong> - Опитваш се да внушиш, че съм стар ли? (<em>И двамата се смеят</em>.)</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/019_emmanuelle-seigner-et-roman-polanski_theredlist.jpg" alt="" width="630" height="415" /></p> <p><strong><em>Роман Полански и Еманюел Сенье</em></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>