Робърт Де Ниро: мафията, Скорсезе, Бесон, Франция и аз

<p><strong>- Защо бягате от интервюта?</strong></p> <p>- Тъкмо се шегувах с Мишел (пресаташето - б.а.), че на човек му омръзва да се слуша. Е добре, всеки път зависи. Зависи&hellip;</p> <p><strong>- Защо приехте сега?</strong></p> <p>- Защото Люк ме помоли. Много го харесвам&hellip; Не знам дали тези интервюта наистина помагат на филмите. Ако хората имат желание да гледат филма, те ще го гледат. Дали това разпалва желанието да се говори за него преди това? Може би&hellip;</p> <p><strong>- Как се запознахте с Люк Бесон?</strong></p> <p>- Той искаше да играя в "Леон". Не бях сигурен&hellip; имаше нещо във филма, което ми напомняше за "Шофьор на такси". Но исках да му го обясня лично и той го оцени. Накарах го да дойде в Ню Йорк и много го харесах&hellip; Казах му, че се надявам един ден да можем да направим нещо заедно.</p> <p><strong>- Преди няколко години озвучихте един от героите в анимационния му филм "Артур и минимоите".</strong></p> <p>- Да, направих го.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1148.jpg" alt="" width="630" height="370" /></p> <p><em>Робърт се Ниро в "Шофьор на такси" (1976 г.)</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Този стар мафиот който играете в "Малавита"&hellip;</strong></p> <p>- Как така стар?!&hellip; (смях). Шегувам се.</p> <p><strong>- Всъщност изглеждате по-млад, отколкото във филма&hellip; Този пенсиониран мафиот, който е включен в програмата за защита на свидетелите на ФБР, не е ли начин да сложите точка на кариерата си на мафиот на екрана?</strong></p> <p>- Би могло. Или пък не. Не знам. Имам още един гангстерски филм с Марти (Мартин Скорсезе - б.а.). Той е вдъхновен от книгата на Чарлс Бранд <em>I Heard You Paint Houses</em>. Във филма ще играе Джо Пеши, Пачино, аз&hellip;</p> <p><strong>- Скоро ли ще бъде заснет филмът?</strong></p> <p>- Марти ще снима първо "Мълчанието". А този след него.</p> <p><strong>- И там ли ще играете пенсиониран мафиот?</strong></p> <p>- Не. Наемен убиец, който работи за "Тиймстърс" (синдиката на шофьорите на камиони, ръководен от Джими Хофа - б.а.), за Джими Хофа, за мафията&hellip;</p> <p><strong>- Това е история, която никога не свършва&hellip;</strong></p> <p>- Но това е хубава история!</p> <p><strong>- С филми като "Коварни улици", "Добри момчета", "Кръстникът 2", "Имало едно време в Америка", "Недосегаемите", дори с последвалите комедии като "Анализирай това" и "Запознай се с нашите", а днес и "Малавита", мафията стана вашият отпечатък. Мислите ли, че митът е оказал силно влияние върху вас?</strong></p> <p>- Достави ми такова удоволствие да направя тези филми&hellip; И когато ги снимах с хора, които обичам, като Скорсезе, Люк&hellip; Най-вече Марти, разбира се. С него винаги има нещо повече. Нещо специално, което ни принадлежи&hellip; Нещо, което е свързано с разбирането, с познанието. Например: бяхме се впуснали в един проект за масов гангстерски филм. Жанр, който щеше да донесе много пари. Не разбирах добре за какво говореше, не успявах да се запаля. А след това прочетохме<em> I Heard You Paint Houses</em> и стана очевидно, че именно това трябва да направим! Това беше много по-богата, много по-истинска история.</p> <p><strong>- Обмисляте ли много двамата заедно?</strong></p> <p>- Да.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/111.png" alt="" width="630" height="355" /></p> <p><em>В "Кръстникът 2"</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В "Малавита" Бесон е измислил един кадър, в който вашият герой седи в едно кино, в което прожектират "Добри момчета". Във филма му има носталгия по голямото кино за мафията, какъвто е случаят в "Семейство Сопрано"&hellip;</strong></p> <p>- Никога не съм гледал "Семейство Сопрано".</p> <p><strong>- Какво изпитвате от факта, че вие (с Ал Пачино), сте този, който даде своето тяло и лице на мита за модерната мафия? Какъв трябваше да бъде той? Това е двусмислена митология&hellip;</strong></p> <p>- Ха! Тя е това, което е&hellip;</p> <p><strong>- В "История от Бронкс", който сам сте режисирал, играете шофьор на автобус, който иска да изтръгне сина си от влиянието на мафията&hellip;</strong></p> <p>- Така е! Но има причина за това. Очакваше се, разбира се, аз да изиграя другата роля (тази на шеф на банда, която взима сина на шофьора под крилото си). Но аз обещах на Чаз Палминтери (автор на сценария - б.а.), че ако режисирам филма, той ще получи ролята. Избрах да играя бащата, за да помогна филмът да се осъществи, като предвиждах да инвестирам хонорара си в него&hellip; Никога не бях играл подобен персонаж и ми хареса много ролята. А и това беше начин да предотвратя киностудиите да откупят проекта и да ми се обадят за ролята. Това щяха да направят, ако не бях решил да изиграя бащата.</p> <p><strong>- Израснали сте в Ню Йорк, във Вилидж. Мафията присъстваше ли във вашата среда?</strong></p> <p>- Придобих опит в тази реалност.</p> <p><strong>- Как направихте завой към комедията?</strong></p> <p>- Мисля, че Били Кристъл се свърза с мен за "Анализирай това". Предложих да направим четене, каквото често правя, за да видим как върви. Намираме няколко актьори, които имат желание да го направят, сценариста, продуцента&hellip; Последва второ четене, а след това аз казах "ОК, сега ни трябва режисьор!". Намерихме Харълд Реймис, който направи двата филма. Ето така започна.</p> <p><strong>- И продължи&hellip;</strong></p> <p>- "Запознай се с нашите" дойде с Джей Роуч, който се свърза с мен, след това в кръга влезе Бен Стилър и аз казах ОК!</p> <p><strong>- "Наръчник на оптимиста" на Дейвид О'Ръсел е много хубав филм...</strong></p> <p>- О, Дейвид О'Ръсел! Той наистина е много добър режисьор!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1149.jpg" alt="" width="630" height="473" /></p> <p><strong>- Често ли получавате предложения от френски режисьори?</strong></p> <p>- Не.</p> <p><strong>- Чувствате ли се така изключен във Франция, както героят ви в "Малавита"?</strong></p> <p>- Не, обожавам да идвам във Франция! Много ми хареса да снимам с Бесон, в големия му кинокомплекс&hellip; А след това снимахме в малки градчета, в по-скоро ограничен екип в сравнение с американските норми, което има много приятна страна. Но е супер да снимаш и с американски екип!</p> <p><strong>- В известен смисъл Бесон е най-американският от френските режисьори.</strong></p> <p>- Малко ми напомня за Джордж Лукас, който също има кинокомплекс. В по-малък мащаб, разбира се.</p> <p><strong>- Преди кариерата ви в САЩ сте се снимали като статист във Франция под режисурата на Марсел Карне.</strong></p> <p>- За филма "Три стаи в Манхатън" с Морис Роне! Това беше преди почти 50 г&hellip;</p> <p><strong>- Във Франция ли живеехте?</strong></p> <p>- Да, да, скитах. Живях осем месеца в Париж, учех френски. Един приятел ми каза за тази работа като статист при Марсел Карне. Пресъздадоха Медисън Авеню в едно студио и имаха нужда от американец&hellip;</p> <p><strong>- Защо учехте френски?</strong></p> <p>- Така&hellip; Нямаше да ходя в Сорбоната, просто учех по малко във френския "Алианс".</p> <p><strong>- Много ли пътувахте по онова време?</strong></p> <p>- Прекосих Европа на автостоп точно преди да спра в Париж.</p> <p><strong>- Не бяхте ли решили да станете актьор?</strong></p> <p>- Да, да. Вече посещавах курсове, бях много увлечен. Но си казах, че рискувам да нямам време да пътувам по-късно, че сега е моментът да го направя. Мислех да потърся работа на кораб, накрая хванах полет на <em>Islandic Airways</em> и спях навсякъде, в хостели. Бях на 18-19 години.</p> <p><strong>- Говорите ли все още френски?</strong></p> <p>- Достатъчно, за да си поръчам храна в ресторант, да попитам за пътя&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1150.jpg" alt="" width="630" height="427" /></p> <p><em>С Жерар Депардийо в "1900" (1976 г.)</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- В "1900" на Бернардо Бертолучи играете с Жерар Депардийо. Той е донякъде френският Робърт де Ниро&hellip;</strong></p> <p>- Да, да, предполагам донякъде&hellip; Продължавам да го виждам, когато идвам тук. Вечеряхме заедно в Ню Йорк неотдавна&hellip; Той получи ли руско гражданство?</p> <p><strong>- Какво впечатление ви направи като актьор?</strong></p> <p>- Беше удоволствие да играя с него. Наистина имахме добри моменти. Той преживя ужасни мигове със семейството си&hellip;</p> <p><strong>- Снимахте се отново с него с Аньес Варда в "Сто и една нощи", който излезе през 1995 г.</strong></p> <p>- Да. Познавах Аньес отдавна. Много я харесвах. Тя ме помоли, аз казах ОК. За да й доставя удоволствие.</p> <p><strong>- Играете съпруг на Катрин Деньов!</strong></p> <p>- Да. Беше много тежко. Наистина е трудно да играеш на език, различен от твоя, ако не го говориш наистина добре.</p> <p><strong>- Нямате ли други филмови авантюри с французи?</strong></p> <p>- Срещал съм режисьори&hellip; Много известен комедиен режисьор&hellip; Забравих името му. След това една жена режисьор, която беше ОК, но с която не потръгна, не знам защо.</p> <p><strong>- А в бъдеще?</strong></p> <p>- Точно за това говорих с Люк. Трябва да направим нещо друго. Но трябва той да има наистина желание.</p> <p><strong>- Има ли френски филми, които имат значение за вас?</strong></p> <p>- Е, добре&hellip; "До последен дъх"&hellip; Имаше един период, в който гледах немалко френски филми, "арт филми", които идваха в САЩ. Филмите на Годар очевидно&hellip; <em>French films</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1151.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Робърт де Ниро</strong></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>