- 10 Sep 2020
- 350
- 9
След като повдигна във филмите си килима на американската демокрация, за да разкрие заметените под него исторически лъжи, Оливър Стоун използва днес телевизията, за да ревизира съвременната история на САЩ. Той предлага нова версия на историята на американската империя от сътресенията след Втората световна война до идването на власт на президента Барак Обама, преминавайки през Студената война, атомната бомба и лова на комунисти. Далеч от "американския начин на живот", който кара целия свят да мечтае, Оливър Стоун въвежда зрителите в по-скоро мрачните лъкатушения на властта. Историята не се повтаря, но тя често говори неразбрано. Било то за Германия след войната от 1939-1945 г., Югоизточна Азия с войната във Виетнам, кризата в Куба, нашествията в Ирак и Афганистан, режисорът показва (с известна субективност) смущаващата игра на спекулантите, манипулиращи в ущърб на благоденствието на народите, политиците, които нямат кой знае какви убеждения, за да запазят или развият бизнеса си. Оливър Стоун пише книгата "Премълчаваната история на САЩ" заедно с историка Питър Кузник, специалист по ядрените въпроси. Едноименният сериал беше излъчен през ноември 2013 г. от телевизионния канал Showtime. Той бележи обрат в американската документалистика.
<p><strong>- Защо решихте да опишете и да заснемете тази "Премълчавана история на САЩ"?</strong></p>
<p>- Тъкмо бях завършил филма за Джордж Уокър Буш. Запитах се дали този президент бе една заблуда на историята. Забелязах, че това е продължение на една история, която продължава от доста време. Исках също да поправя нещата, на които ни бяха учили. Например в американските училища беше подценен съветският принос за победата срещу нацизма. Денят на десанта в Нормандия е представен като обрат във войната. Ние всички знаем, че това не беше така.</p>
<p><strong>- Документалният ви филм смесва архиви и откъси от филми. Няма ли риск да се загуби достоверността?</strong></p>
<p>- Това е нова форма на документалистика. Тя е част от моя стил. Това, което направих с "Джей Еф Кей", повлия за този избор. Това позволява също да се запази вниманието на зрителите през 58-те минути, колкото трае всеки епизод. </p>
<p><strong>- Започвате историята на Америка с началото на Втората световна война. Защо?</strong></p>
<p>- С Питър Кузник абсолютно трябваше да тръгнем от този период, ако искаме да не отегчаваме зрителите, дори и ако сериалът, който бе излъчен в САЩ, да съдържа един епизод за революцията в Русия и друг за 30-те г., които бяха заснети по-късно. Беше по-силно да се започне с Втората световна война, защото става дума за нашата война, тази, която ние спечелихме. Книгата ("Премълчаваната история на САЩ или как бе съградена и приватизирана една империя") започва с Първата световна война. Всичко това беше много трудно да се продуцира. Повече от 60 на сто от необходимите пари бяха дадени от частни лица. Без да броим, че закъсняхме с две години, защото имаше много пренаписвания, проверки.</p>
<p><strong>- Защо отдадохте приоритет на анализа на външната политика на САЩ и много малко споменавате развитието на американското общество?</strong></p>
<p>- Това, което ни интересуваше, беше да разберем откъде идва американската арогантност, защо САЩ си приписват ролята да се намесват навсякъде по света, защо президентите Рейгън, Клинтън и дори Обама заявиха, че не трябва да се срамуваме от това, което направихме във Виетнам. Затова закъсняхме с националните въпроси. В седми епизод се спираме на аферата "Уотъргейт", защото тя полага началото на период на реформи. Но той не продължи дълго.</p>
<p><strong>- Според вас появата на атомната бомба е обусловила американската външна политика и заплахата САЩ да я използват е предизвикала втвърдяването на СССР. Това не е ли карикатурно?</strong></p>
<p>- Не. От 70 г. насам това ни е позволило да наложим своя морал в света.</p>
<p><strong>- Според вас страхът на американците от външния свят е породил това поведение. Как си го обяснявате?</strong></p>
<p>- Всички американци са емигранти, които са избягали от корумпираните правителства в Латинска Америка или Азия или от религиозната нетолерантност в Европа. Да дойдат в тази огромна страна за тях е било ново начало. За тези емигранти старият свят е бил дяволът, потисникът. Не бива да се забравя, че днес все още 75 на сто от американците нямат паспорт, не пътуват. </p>
<p>- <strong>Беше възможен друг път, по-отворен навън: този, който предлагаше през 1941 г. популярният Хенри Уолъс, вицепрезидентът на Рузвелт, който обаче бе отстранен в полза на Хари Труман. Защо той не бе последван?</strong></p>
<p>- Когато спечелят една война, победителите са по-скоро либерали, но странно, ние сме станали по-консервативни. Имаше един дълбок страх в бизнеса от връщане на рецесията. Затова смятаха, че трябва да се запази военната икономика, за да бъде избегнато това.</p>
<p><strong>- Как си обяснявате, че нито един президент впоследствие не пожела да поеме по този път?</strong></p>
<p>- В известна степен Джон Кенеди го направи. Той впрочем е имал тайни контакти с Уолъс. Но аз не мисля, че американската политика днес може да се промени. Картър се опита да го направи в началото на своя мандат, но той бързо попадна под влиянието на консервативни съветници. Не можете да бъдете избран, ако нямате твърда външна политика и ако не правите предизборни обещания, свързани със сигурността.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
