Кейт Бланшет: Играя, за да забравя за себе си

<p>&nbsp;</p> <p>Тя пристига от Сидни и започва серия от интервюта в един парижки хотел. Висок силует. Събула си е обувките. <em>Извинете ме, уморена съм</em>, казва и се изтяга на канапето.</p> <p>Напълно сте извинена, Кейт Бланшет. Звездата с боси крака, майка на три малки момчета, направи от 15 г. насам големи роли: Елизабет, Боб Дилън (&bdquo;Няма ме&rdquo;), кралицата на елфите Галадриел (&bdquo;Властелинът на пръстените&rdquo;) или Катрин Хепбърн (&bdquo;Авиаторът&rdquo;), която й донесе &bdquo;Оскар&rdquo;. В &bdquo;Син жасмин&rdquo;, където е декласирана буржоазка от Пето авеню, ударена от икономическата криза, тя е на върха.</p> <p><strong>- Какво ви привлече в &bdquo;Син жасмин&rdquo;?</strong></p> <p>- Възможността да снимам с Уди, разбира се! Приех, без да знам нищо за сценария, нито за разпределението на ролите. Когато прочетох сценария, бързах да се превъплътя в тази изгубила илюзиите си жена, потисната, разбита, която напомня за Бланш Дюбоа от &bdquo;Трамвай желание&rdquo;. Филмът я следва в нейните върхове и падения, главно в паденията.</p> <p><strong>- По-интересни ли са героите, които са се провалили?</strong></p> <p>- Зависи. Понякога удоволствието да играеш идва от историята. Понякога от ролята. Или от двете, както е тук. Във филма Уди Алън проявява целия си драматичен гений. Жените в &bdquo;Син жасмин&rdquo; носят неговия отпечатък: те са оригинални и странни. Това, което намирам за тъжно при Жасмин, е, че тя израства в кралството на фантазиите. Измисля си име, личност.</p> <p>Уди твърди, че всички ние сме такива: измисляме си идентичност, било в интернет, било в работата, с нашите приятели. Тази игра на преструвки прави живота ни по-интензивен, но може да ни накара да загубим чувство за реалност. Пропастта между интимния аз и публичния аз често се оказва жестока, непримирима.</p> <p><strong>- Как се става героиня на Уди Алън?</strong></p> <p>Трескаво. Прекарах много време със Сузи Бензинджър, дизайнерката на костюмите. Мислехме за вида на Жасмин, за дрехите, които би носила, за да отиде на работа като рецепционистка, за факта, че пие много транквиланти и алкохол.</p> <p>След това Сали Хоукинс, която играе сестрата на Жасмин, и аз си представихме тяхното детство, а след това се хвърлих напред. Във всеки случай, първият снимачен ден винаги е ужасяващ.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATE-21.jpg" alt="" /></p> <p><em>В кадър от "Син жасмин"</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>- <strong>Въплъщава ли Жасмин идея за елегантност?</strong></p> <p>- Която е далеч от моята. За мен елегантността означава да намериш собствения си стил и най-вече да не бъдеш роб на модата. Жасмин е във видимото, във вихъра на луксозните марки и всичко, което символизира социалния статус. Светската суета е станала част от нея и когато изведнъж се оказва без доходи, тя вече не знае коя е, нито как да се грижи за себе си.</p> <p><strong>- Какво е според вас посланието на &bdquo;Син жасмин&rdquo;?</strong></p> <p>- Уди не е наистина режисьор с послание. Мисля, че той по-скоро се вижда като <em>entertainer</em>, човек, който забавлява, но поставя декора на всеки от филмите си в специален контекст.</p> <p>&bdquo;Син жасмин&rdquo;, това е финансовата криза, банкрутът на банките... Той ни напомня до каква степен сме крехки, колко е материалистично западното общество, лекувано с медикаменти. И че американската култура е коктейл от социално изкачване и главозамайващо падане.</p> <p><strong>- Да играеш означава ли да изучаваш себе си?</strong></p> <p>- Лично аз не гледам на комедията като на терапия, по-скоро като на отваряне към другите. Можеш да бъдеш актьор по много различни причини. Аз съм такава, за да забравя за себе си. Когато играя, вървя по острие.</p> <p>Намирам също за очарователна антропологичната страна на тази професия. Да наблюдаваш жителите на Горен Ийст Сайд, означава да гледаш как живеят кралете на света, докато разцеплението между богатите и останалите не спира да расте. Лудост е да си кажеш, че ултрашикозната чанта на Жасмин представлява еквивалент на бюджета за костюмите в един филм.</p> <p><strong>- Наричат ви актриса хамелеон. Кои са любимите ви актьори?</strong></p> <p>- Грегъри Пек... Джими Стюарт...</p> <p><strong>- Мъже значи?</strong></p> <p>- Чувствам се свързана с тях, с тяхното присъствие, интелигентност, пълнотата на тяхната игра. Но харесвам също и актриси: Бет Дейвис, Анна Маняни, Ингрид Бергман, Джулиета Мазина, Лив Улман. Не казвам, че бих искала да бъда като тях, а че ги намирам за забележителни.</p> <p><strong>- Какво е общото между героините ви? Меланхолията, енергията?</strong></p> <p>- Може би. Не знам. Обичам да правя различен избор, нямам някакъв особен план наум, оставям се. &bdquo;Син жасмин&rdquo; например дойде отникъде. За мен най-важното са режисьорът и историята. Ролята идва последна. Ако има общи черти, то това е несъзнателно за мен.</p> <p><strong>- Заедно със съпруга си, драматурга Андрю Ъптън, ръководехте <em>Sydney Theatre Company</em>. Какъв опит натрупахте от това?</strong></p> <p>- Важно умение. Урок по смирение. В продължение на шест години ние работехме за публиката и поставяхме пиеси, за да съберем таланти, които в Австралия работят поотделно. Стремяхме се да създаваме интересни творби и да правим международни турнета. Доста се гордея с това, което направихме.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/CATE-SAPRUG.jpg" alt="" /></p> <p><em>Със съпруга си Андрю Ъптън</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Разкажете ни за &bdquo;Слугините&rdquo; на Жьоне, пиесата, в която играхте това лято заедно с Изабел Юпер.</strong></p> <p>- Възхищавам се на Изабел. Тя дойде да ме гледа в &bdquo;Голям и малък&rdquo; в &bdquo;Театр дьо ла Вил&rdquo; миналата година, мислехме за пиеса и &bdquo;Слугините&rdquo; ни се стори отличен избор.</p> <p><strong>- С какво ви изненада тя като партньор?</strong></p> <p>- Тя е като електрическа батерия. Актриса, която не се страхува от нищо.</p> <p><strong>- Актрисите често посочват колко е трудно да получат хубави роли. Вие какво мислите?</strong></p> <p>- В театъра по-лесно можеш да имаш дълга кариера, но се намира и работа в киното. Уви, актрисите по-трудно от актьорите преминават към режисирането, особено на големи продукции. Освен ако не е за да разкажат истории за жени. Бих искала да има повече жени режисьори, все пак мнозинството от зрителите са жени.</p> <p><strong>- Шехар Капур, който два пъти ви е режисирал &ndash; в &bdquo;Елизабет&rdquo; (1998 г.), а след това в &bdquo;Елизабет: Златният век&rdquo; (2007 г.), ви описа като &bdquo;чистосърдечна и тайнствена, живееща със стадото и самотна, духовна и меланхолична&rdquo;. Съгласна ли сте?</strong></p> <p>- Хм, да. <em>(Мълчание)</em>&nbsp;Да... да. Бих добавила може би свенлива. Мисля, че отнема известно време да узнаеш кой си... Благодарение на работата ми рано или късно ще узнаем.</p> <p><strong>- Този месец ви откриваме като лице на новия парфюм на Джорджо Армани, <em>S&igrave;</em>...</strong></p> <p>- Ние поддържаме дълги отношения и аз винаги съм обичала неговия изтънчен стил. Джорджо ми предложи със <em>S&igrave;</em> да въплътя идеята за модерна, позитивна, силна жена. Във време, в което всеки казва &bdquo;не&rdquo; на всичко, ми достави удоволствие просто да кажа &bdquo;да&rdquo;.</p> <p><strong>- Целували сте на екрана Джордж Клуни, Джъд Лоу, Джони Деп, Брад Пит, Леонардо ди Каприо...</strong></p> <p>- Знаете ли, просто си върша работата... <em>(смях)</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/NACHALO.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Кейт Бланшет</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>