Камий Клодел и нейната любов, издялана от камък

<h2>&nbsp;</h2> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong>Да бъдеш</strong> <strong>любовница на гений винаги е мъчително. Двойно по-тежко е, ако самата ти си роден гений, заставен да твори, притиснат от славата на своя ментор и любим.&nbsp;</strong><strong>Когато </strong><strong>Камий Розали Клодел и Огюст Роден</strong><strong> се срещат, великият ваятел вече е надхвърлил четирийсетте, а тя е едва на 19. Той &ndash; властен, известен, амбициозен. Близък с творци от ранга на Виктор Юго. Вече изминал дългия и труден път към суетната слава, получава не само частни, но и държавни поръчки. Струва му се смешно, че красивата, недостигнала двайсетте провинциалистка нарича себе си скулптор и вярва, че някога може да бъде като него.</strong> <strong>Тя &ndash; шеметно в</strong><strong>любена в него, позира за уникалните му каменни шедьоври, сред които &bdquo;Целувката&rdquo;. Въпреки всичко Камий изгражда свой стил &ndash; от ученик на маестрото става изявен творец със собствен почерк. Още повече че работата с чука и длетото винаги са били привилегия на силния пол. Но винаги &ndash; в сянката му. Според някои Огюст е крадял идеите й, според други й е помагал в работата.&nbsp;</strong></em></p> <p>Родената на 8 декември 1864 г. в буржоазна фамилия в малкото градче Ена в областта Шампан Камий Клодел&nbsp;</p> <p><strong>от ранното си детство е убедена, че е орисана да твори</strong></p> <p>Баща й, Луи-Проспер, се занимава с ипотеки и банкови преводи. Майка й Луиз е непретенциозна домакиня. Любопитното е, че тези обикновени французи са дарили на света две изключително ярки личности. И ако трябват десетилетия талантът на Камий да бъде признат, то брат й Пол бързо става известен &ndash; като писател, дипломат, художник, изследовател. Обикаля света, придобива политическо влияние и тежест, а в края на краищата получава и титлата академик.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_nEPuxFNg1vo5rdiLBDD9y5Ak3lyFXA.jpg" style="height:250px; width:188px" /></p> <p><em>Камий Клодел като малко момиченце с цялото си семейство</em></p> <p>Пол е с четири години по-млад от сестра си и я обожава. Именно той й служи за модел в много от нейните първи опити в скулптурата (впрочем, както и останалите членове на семейството им). А откъде у седемгодишното момиченце се е взела страстта към моделирането, определено е трудно да се каже.&nbsp;<br /> Съществува версия, според която Камий е била покорена от красотата и съвършенството в линиите на&nbsp;</p> <p><strong>античните скулптури, чиито изображения е виждала в книгите&nbsp;</strong></p> <p>на своя личен учител. Тук се налага да поясним, че главата на семейството заедно с цялото си домочадие е принуден да пътува много заради сключването на изгодни сделки и децата са обучавани от частен възпитател, който се оказва голям поклонник на древността.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_Mmj4hStBbEt7q8IPibJQ58akdsDkPk.jpg" style="height:346px; width:500px" /></p> <p><em>Едва 19-годишна се влюбва във великия вече Роден</em></p> <p>Когато през 1882-ра бизнесът отвежда семейство Клодел в Париж, с цялата си страстна натура 17-годишната Камий успява да убеди родителите си да й позволят да се запише в художествената академия, смятана за не особено пристойна според строгите морални устои на аристокрацията. Майка й е против, но бащата дава своята подкрепа. Така девойката потъва в магията на ваятелството под ръководството на професионални майстори.&nbsp;<br /> Първите работи на младата жена предизвикват възхищението не&nbsp;само с античното съвършенство на&nbsp;</p> <p><strong>изящния си рисунък, но и със скритата в тях необуздана енергия</strong></p> <p>Но през втората половина на XIX век дори и непредубеденото френско общество възприема скептично жената скулптор. Работата е тежка и мръсна, нерядко смятана за непристойна: често се налага творецът да се сблъсква физически с неприкритата интимност на женската и мъжката голота.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_tdlWaIwdHzuRDPgls75sUpFZY1RKHv.jpg" style="height:574px; width:400px" /></p> <p><br /> <em>Известната творба на Камий &bdquo;Валсът&rdquo;</em></p> <p>Но във фигурите на Камий пулсира толкова мощен талант, че момичето кара учителите си съвсем искрено да повярват в необичайните му възможности. Така нейният наставник Алфред Буше, подтикнат от най-чисти чувства, я завежда в огромното ателие на Огюст Роден, където се трудят десетки негови помощници. Убеден е, че знаменитият майстор не само ще предаде своите знания на любимката му, но и ще й помогне да направи истинска кариера. За жалост Буше греши. Срещата с Роден се оказва фатална за Камий.&nbsp;</p> <p><strong>Не изумителната й дарба, а красотата и страстта на девойката</strong></p> <p>са първото, което поразява прославения нарцис, в какъвто вече се е превърнал Роден. &nbsp;<br /> &bdquo;Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи &ndash; като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И... детинска наивност.&rdquo; Така описва сестра си брат й Пол Клодел.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_MTf45oJMyDAMGDvQuorvKlFY324nHp.jpg" style="height:378px; width:517px" /></p> <p><em>Изабел Аджани и Жерар Депардийо във филма &bdquo;Камий Кодел&rdquo;</em>&nbsp;</p> <p>Такава я пресъздава и изумителната актриса Изабел Аджани във филма &bdquo;Камий Клодел&rdquo;, където Жерар Депардийо се превъплъщава съвършено в ролята на властния и демоничен Роден.&nbsp;<br /> Та да се върнем към молбата на Алфред Буше Роден да допусне Камий в ателието си, което всъщност е огромна работилница в пълния смисъл на думата &ndash; скелета, довършващи се композиции от фигури. А Огюст &ndash; жив тиранин, който разпорежда ту едно, ту друго на уплашените за работата си чираци. &bdquo;Благородно&rdquo; се съгласява да допусне момичето в своята обител, но при условие че то</p> <p><strong>безпрекословно изпълнява всяка мръсна задача.</strong></p> <p>Камий с радост приема. Меси глината, чисти боклуците от гипсовите фигури, въвежда ред в мъжкото царство на момчетата за всичко. Едновременно с това попива всички съвети на наставника си. Не скрива от него, че и сама твори. Според съвременниците в началото не личи той да показва ревност. По-скоро &ndash; гордост.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_zKsXnz2Y3ha3kpICQK0Nkc4zmSLFEA.jpg" style="height:800px; width:528px" /></p> <p><em>Камий Клодел в ателието</em></p> <p>Оказва се, че Камий и Огюст са неподозирано близки в стилистиката и страстната си енергия &ndash; всичко това, пренесено върху фигурите, които ваят, проговаря.&nbsp;<br /> Не минава много време и Роден дотолкова се доверява на своята ученичка и таланта й, че й разрешава да довърши няколко негови скулптури. Цялата тази история свършва (или може би започва) абсолютно предсказуемо: Камий става и любовница на маестрото, и негов модел.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_VEoC74Bteb03fEir1nWAche9NcjLOO.jpg" style="height:509px; width:359px" /></p> <p><em>Роден ѝ се възхищава, но егоизмът му винаги надделява&nbsp;</em></p> <p>Огюст се възхищава на съвършеното й тяло &ndash; както като влюбен мъж, така и като художник. Двамата се наслаждават на страстта си и творческото си единение. Но истината е една: &ndash; нейният талант се гърчи в неговата сянка. И не само.&nbsp;<br /> Роден живее два живота: Единият е в душевен комфорт с младата Камий, другият &ndash; в&nbsp;</p> <p><strong>семейния уют, който му създават официалната любовница Роз Брьое&nbsp;</strong></p> <p>и синът им в продължение на 20 години. Няма намерение да се разделя нито с едната, нито с другата. Положението напълно го устройва&hellip; Което в никакъв случай не важи за Камий &ndash; тя вече наближава трийсетте, започват да се появяват нервни сривове и депресии. Страстта към гениалния й любовник и преклонението пред таланта му не я напускат, но 19-годишната фантазьорка вече е жена, усещаща, че личният й живот сякаш я заобикаля. Няма нито нормално семейство, нито положение в обществото, нито име като творец със собствен почерк. Естествено &ndash; липсват й и поръчки. Привикнала с творческата суета от своите първи успехи в художествената академия, в продължение на години Камий се чувства&nbsp;</p> <p><strong>захвърлена, отражение на чужд гений, личност без собствено лице</strong></p> <p>Настава време да се разделят &ndash; тежко, мъчително, болезнено. Застаряващият Роден заминава за провинцията при вярната си Роз, а Камий остава в Париж, за да се опита да извади от руините собствения си живот и кариера. Но трагедията не е в увехналата й красота, а във факта, че критиците съзират в нейните скулптури единствено подражание на почерка на Роден &ndash; въпреки искреното признание на иначе себичния гений: &bdquo;Що се отнася до мадмоазел Клодел, талантът й е с размерите на Марсово поле. Тя все още не е оценена по достойнство... Всички явно я смятат за мое протеже, но всъщност тя е непризнат художник. Убеден съм, че в крайна сметка е обречена на успех...&rdquo;.<br /> Сродството на душите, стиловете и страстните им натури за пореден път си прави коварна шега &ndash;&nbsp;</p> <p><strong>никой така и не вижда в Камий оригиналния и ярък художник</strong></p> <p>Нещо по-лошо &ndash; еротичността на образите, която критиците с лекота възхваляват при Роден, във фигурите на Клодел приемат с яростно негодувание. &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33186_XaEdnu0f638ev7Oapark8SNcSBjeY6.jpg" style="height:250px; width:189px" /></p> <p><em>Камий Клодел на вече преклонна възраст</em></p> <p>Камий все по-често изпада в мъчителни депресии. Плащат й все по-малко, но тя категорично отказва да приеме многократно предлаганата й финансова подкрепа от Роден. А той пък постепенно се отказва от опитите си да й помогне, оставяйки бившата си възлюбена на печалната й съдба.&nbsp;<br /> В едно от писмата си приятел на Роден пише: &bdquo;Убеден съм, че Камий ще бъде ужасно нещастна, когато осъзнае, че е станала жертва на собствената си гордост&rdquo;.&nbsp;</p> <p>***</p> <p>Камий Клодел надживява своя любовник и учител с четвърт век. Общото помежду им е, че и двамата са застигнати от трагична смърт. През 1917-а Огюст умира от премръзване. Тогава той е на 77. Мащабна експозиция от 33 негови скулптури и 90 графики сега е наредена в Мадрид. Камий отдава Богу дух през 1946-а в пълна нищета и неизвестност &ndash; между стените на психиатрична клиника в Мондерверг, където е прекарала 30 години от живота си, изпратена там от собствената си майка... &bdquo;Тук няма нищо освен отвратителен грах за вечеря, непоносимо твърдо желязно легло, в което трепериш от студ дори през пролетта. От храната непрекъснато ти се гади... Няма думи, с които да опиша как се чувствам. Пръстите ми са вкочанени, не мога да държа перото. И това продължава непрекъснато...&rdquo; &ndash; пише Кралицата на бронза на своя влиятелен брат, който дори не се опитва да й помогне... Нещо повече &ndash; има документи, доказващи, че е предпочитал &bdquo;любимата му сестра&rdquo; да свърши в ужасяваща лудница. &nbsp;<br /> Едва в средата на XX век познавачите на изкуството започват да търсят из целия свят недотам многобройните запазени работи на Камий Клодел &ndash; най-сетне съзрели в тях опитите на тази нещастна жена да излее своя живот: всичките си страсти и изригваща нежност. Така славата пристига със закъснение, както е впрочем при всички творци, надживели времето си.</p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>