Жан Габен: голяма уста с голямо сърце

<p>Роден през 1904 г. и отгледан в района на Париж между заводи и поля от сестра си Мадлен, той расте сам, непокорен в училище, оставящ въображението си да блуждае, виждайки се като механик или земевладелец. Смъртта на майка му и Голямата война отвеждат Жан в Париж, заедно с баща му Фердинанд Монкорже. Той&nbsp;му намира работа като статист във &quot;Фоли Бержер&quot;. <em>Не бих имал куража да живуркам, упражнявайки професията на моя баща</em>, ще разкаже по-късно актьорът, уточнявайки: <em>Казах си: &quot;Или ще стигнеш до нещо интересно много бързо, или ще се откажеш&quot;.</em></p> <p>Жан, който приема бащиното сценично име &quot;Габен&quot;, свиква с новата си работа, която му оставя свободно време и се оказва по-доходоносна, отколкото работническата заплата. Той се възползва от нея, за да се влюби страстно в една танцьорка, Габи Басе, и да се ожени за нея.</p> <p><strong>Път без грешка</strong></p> <p><em>Жан беше нежен, не беше лош, нито циничен</em>, ще каже тя, <em>но той, който беше толкова сдържан, проявяваше истинска дързост с момичетата</em>. До такава степен, че скоро завладява Мистенгет, която го лансира. Знаела ли е тя по това време, че той мечтае със спечелените пари да напусне сцената и да си купи ферма в Нормандия? В очакване това да се случи, Жан къса с Габи и се пробва в&nbsp;киното: <em>Дадох си сметка, че колкото по-неподвижни бяха чертите ми, толкова по-истински изглеждах. Сглобяването на плановете при монтажа правеше по-ясни чувствата, които внушавах, без да ги преувеличава</em>.&nbsp;</p> <p>Последовател още от самото начало на една вътрешна минималистична игра, Габен се откроява с експресионизма на актьорите, дошли от театралната сцена. <em>Открих го в компанията на Рене Клер, в Coeur de lilas,</em> спомня си Жан Гремийон, <em>бяхме впечатлени от неговата&nbsp;новаторска ефикасност</em>. Това, което Жан Реноар ще изрази красиво: <em>Размахът на емоциите, които може да изрази Габен, е огромен, така както неговото изкуство е да дава само най-важното</em>. Самият актьор скромно признава: <em>Казаха, че играя отвътре. Да, аз играех с вътрешностите си! Пусках пяна, потях се с кръв и вода, за да се опитам да дам на героите си истина и характер, които се надявах, че са верни</em>.</p> <p>Габен повтаря упорито диалозите си. <em>Той казваше на помощник-режисьора: &quot;Покажи ми моя текст&quot;</em>, ще разкаже Марсел Карне, <em>а ги беше научил предишната вечер&hellip; </em></p> <p><strong><em>винаги загрижен да си даде вид на непринуден тип!</em></strong>&nbsp;</p> <p>Габен проявява изключителен нюх. Със &quot;Знаме&quot; (1935 г.) той започва безпогрешна кариера.&nbsp;</p> <p>Понякога злонамерен, актьорът ще бъде за Брижит Бардо, която го забавлява, или Симон Синьоре, на която се възхищава, внимателен партньор. А в първите години и съблазнител. През 1939 г., по време на снимките на &quot;Буксири&quot;, той започва страстна и краткотрайна връзка с Мишел Морган. <em>Всичко в него беше чисто</em>, ще каже актрисата, <em>със същата непринуденост в поведението, както и в ролите си</em>. Войната слага край на връзката им. Той е мобилизиран, но отказва да ухажва режима във Виши и емигрира в САЩ. В Холивуд открива Морган и някои други французойки, съблазнява Джинджър Роджърс, преди да завладее Марлене Дитрих, която ще довери: <em>Изгубил ориентири, Габен се хвана за мен като сирак за майка осиновителка, а аз бях очарована да се правя на негова майка</em>. Но Жан, който се мотае без работа във вилата с басейн, наета от Грета Гарбо,&nbsp;не се чувства добре в страната. Конфликтът в него се превръща в обрат, който му позволява да се вземе в ръце: <em>Беше трудно да имам чувството, че почти навсякъде момчетата се убиваха заради нашите ябълки, докато ние продължавахме да живеем свободни. Това ме отвращаваше. Повече не можех да понасям всичко това</em>.</p> <p>Той отива на борда на военния кораб &quot;Елорн&quot;, който конвоира петролните танкери, прекосяващи Атлантика, и понася бомбардировките на Луфтвафе: <em>В този момент мислех за Богарт в един филм, който бях гледал преди заминаването си и в който той играеше капитан на военен кораб. Той беше чудесен. Аз, точно обратното, треперех. Естествено, опитвах се да не се издам пред момчетата, но не можах да си забраня да си потварям наум: но какъв глупак е този Богарт!</em></p> <p>След това се присъединява към Втора бронирана дивизия. Клаустрофоб, който се страхува от огъня, той командва танк, участва в похода в Елзас, прониква сред първите в гнездото на Хитлер. При завръщането си в Париж изпитва неблагодарността на професията, която го намира&nbsp;за преждевременно остарял&nbsp;с побелелите му коси и изпити черти. Жан Габен&nbsp;си дава сметка за това, става по-взискателен и по-нетърпелив отпреди и се завръща с филма &quot;Вратата на нощта&quot;. Предизвиква разрива между Карне и Превер, отдалечава се от Марлене Дитрих и започва своето прекосяване на пустинята. Завръща се в театъра с &quot;Жаждата&quot; и най-сетне открива съпружеското щастие. Доминик е манекенка при &quot;Ланвен&quot;.&nbsp;</p> <p><strong>Тя е жената, която е чакал, майката на децата, които е искал.</strong></p> <p>Флоранс, Валери и Матиас ще бъдат неговото слънце. Той ще бъде несръчен баща, по-внимателен, отколкото парадиращ. Несигурен в бъдещето си, той сбъдва мечтата си и купува имението &quot;Ла Пишониер&quot; в Нормандия и го разширява, преди да преживее, дълбоко наранен, бунта на селяните, които обсаждат през 1962 г. неговата собственост на &quot;поземлен капиталист&quot;.</p> <p>Междувременно Жан Габен става най-популярната звезда на френското кино. 50-те му години са най-плодотворният му период. Неговата зрялост разкрива нови светове, зад обуржоазяването се разкриват тайни пукнатини. Гангстер, полицай, Жан Валжан или Мегре, той е също барон, работник, селянин и ресторантьор, преди да изиграе двете си най-хубави роли под режисурата на Отан-Лара: на художник анархист в &quot;Преминаване през Париж&quot; (1956 г.) и на адвокат във &quot;В случай на нещастие&quot; (1958 г.). 60-те г. нямат същата сладост. Жан Габен приема стереотипни сценарии, подхранвайки зад кулисите легендата за голямата си уста, почитател на доброто ядене и острите афоризми. Обикновен параван?&nbsp;</p> <p><em>Много неща са казвани за Габен</em>, уточнява режисьорът Жан Деланоа. <em>Припомнят лошия му характер, но това означава да се забрави колко важна беше концентрацията за този срамежливец. Този спокоен мъж беше тревожен. Увереността на&nbsp;неговата игра беше с мъка прикрито вътрешно треперене. Никой не умееше по-добре от него да улови излишната дума, жеста, който надхвърля намерението. Основната черта на този често рязък, но никога груб сърдитко беше срамежливостта</em>.</p> <p>Жан Габен предсказваше: <em>Момчета като Делон, Белмондо и Депардийо имат голям талант. Те вече изиграха и могат още да играят персонажи като&nbsp;тези, които аз съм играл, но тяхното родство с мен спира дотук</em>.</p> <p>Не е случайно, че Жан Габен&nbsp;остави много повече сираци, отколкото наследници.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/oV5BkfBRDP2GNBD.jpeg" style="height:388px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>