Истинската история на Филомена

<p>Тя е кротка 70-годишна ирландска майка, подобна на много други. Тази Коледна вечер на 2003 г. може би е пийнала малко повече. И вече не издържа. През сълзи тя разкрива на близките си мъчителната тайна, която е пазила повече от 50 г.&nbsp;</p> <p>Като девойка&nbsp;Филомена Лий забременява без брак. Годината е 1952-ра. В следвоенна Ирландия това е грях, който опозорява цялото семейство, цялата общност. Тя е изпратена незабавно в манастира в Роскрий, в абатство Шон Рос, където ражда в много трудни условия - сестрите отказват да й дадат дори обикновени болкоуспокоители, сякаш е по-добре да умре при раждането&hellip; Тя е на 19 г. В продължение на три години работи много, с надеждата да запази момченцето, което нарича Антъни.&nbsp;</p> <p>Напразна молитва. На 18 декември 1955 г. със сила монахините вземат детето й и го дават на двойка богати американци от Сейнт Луис. Те са дошли да осиновят малката Мери, но вземат и Антъни, неразделния другар на момиченцето. Институцията принуждава Филомена Лий, която е дълбоко потисната, да подпише документ, че никога няма да се опитва да се срещне със сина си. Но единственото обещание, което тя ще изпълни, е това, което дава на сина си. &quot;Обичам те, Антъни - казва му тя. - Обичам те и ще те обичам винаги. Никога няма да те забравя, сърце мое. Никога&quot;. Това обещание Филомена ще спази, каквото и да й струва. Търсенето й обаче ще завърши 50 г. по-късно.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32415_FVgIT83LdcPVemXAhr4Eo9nTVOGETL.jpg" style="height:499px; width:750px" /></p> <p><em>Антъни и Мери са осиновени и отведени в Америка през 1955 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>През 2004 г. Джейн, дъщерята на Филомена от последвалия й брак, която е разстроена от разкритието на майка си, се свързва с журналиста Мартин Сиксмит, който започва разследване. Той е опитен кореспондент на Би Би Си в чужбина от 1980 до 1997 г., след това е отговарял за комуникациите на правителството на Тони Блеър, пише книги и дори и не си е представял, че ще отвори кутията на Пандора. Защото историята крие процъфтяващ бизнес. Оказва се, че случаят на Филомена Лий не е единственият: Ирландската католическа църква поддържала по онова време много центрове за самотни майки и организирала истински трафик на деца. Условията, поставяни на осиновителите, били прости: да вярват в Бог и да направят дарение от 2000 до 3000 долара на църквата за благотворителните й дела.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32415_SU0NR1RUahgEFXWC4nuyP4tjU3QONb.jpg" /></p> <p><em>Център за майки и деца в Ирландия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Благодарение на журналиста Филомена ще открие следите на детето си, от което ревниво пази няколко снимки. Първото откритие е трагично: синът й е починал от СПИН през 1995 г. При пристигането си в САЩ той бил преименуван на Майкъл А. Хес. Учил за адвокат, станал известен. Бил важна фигура в Републиканската партия, бил нает от Роналд Рейгън в Белия дом, впоследствие бил забелязан от вицепрезидента му, Джордж Буш-баща, който го наема за свой главен юридически съветник.</p> <p>Мартин Сиксмит открива и следите на малката Мери, осиновена в същото семейство през 1955 г., и свързва Филомена с приятеля на нейния син Пийт Нилсън. Неговият разказ я разтърсва. Той й разкрива, че Майкъл-Антъни е направил всичко възможно приживе, за да открие следите на майка си в Ирландия. Той дори отива в манастира в Роскри през 1977 г., където монахините му разказали, че е бил изоставен още от раждането си. Когато разбира, че е обречен, Майкъл-Антъни поискал да бъде погребан в Ирландия, сякаш за да може един ден майка му да го намери дори отвъд смъртта. Именно това негово предсмъртно желание позволило развръзката на историята.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32415_xAnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGo.jpg" style="height:710px; width:470px" /></p> <p><em>Антъни Лий, който е преименуван на Майкъл</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Благодарение на Пийт останките на Майкъл-Антъни почиват в земите на предците му. Надгробният му камък прави връзката между американската и ирландската му същност. Там е написано следното: &quot;Майкъл А. Хес. Човек с две родини и многобройни таланти. Роден на 5 юли 1952 г. в абатство Шон Рос, в Роскри. Починал на 15 август 1995 г. във Вашингтон, в САЩ&quot;.&nbsp;</p> <p>Въпреки тежките изпитания Филомена останала католичка. Тя поръчала литургия в чест на сина, когото е намерила, в деня на рождението му, на 5 юли 2004 г. Тогава тя засадила дърво в негова памет, като символ на преоткритите му корени.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32415_aAModZvDP1rxAFqj924BbeBx3Dqv7L.jpg" /></p> <p><em>Филомена Лий на гроба на сина си в Ирландия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>