Елена Образцова: Ние пеехме музика, днес пеят ноти

<p><strong><em>E</em></strong><strong><em>лена Образцова е родена през 1939 г. в Ленинград. Мецосопрано в Болшой театър. Призната за най-добрата Кармен в света. Вдовица на Алгис Журайтис, един от водещите диригенти на Болшой. Дъщеря й Елена е певица, ученичка на Монсерат Кабайе. Има двама внуци - Александър и Елия. В откровено интервю оперната прима споделя размислите си за причините за упадъка в съвременното изкуство, за смисъла на цензурата и проблемите на днешна Русия.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32786_CxXSnkDzT4P9smrUgASc2D5bhm7Eda.jpg" style="height:206px; width:310px" /></p> <p><strong>- Самородният талант Фьодор Шаляпин показа на света мощта и красотата на руския глас. И до днес в планетарен мащаб името му е своеобразен символ на страната ни не само сред меломаните. Какво се случва в момента обаче? Защо няма такива личности?</strong></p> <p>- Имаше - Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Евгений Нестеренко. Всички, разбира се, са покойници. Онези поколения бяха жадни за нови знания, за нови емоции. В&nbsp;Болшой има специална ложа за младите. Тогава всеки ден ние седяхме в нея. Просто живеехме в театъра&nbsp;&mdash; учехме се от по-възрастните, слушахме музика под палката на велики диригенти: Мелик Пашаев, Хайкин, Светланов, Рождественски. Когато всички натрупани вътре в теб знания кипят и те раздират, имаш какво да кажеш от сцената. А&nbsp;сега всички правят кариера, мислят само за пари. И&nbsp;ложата за младите в Болшой стои празна... Ние пеехме музика, днес пеят ноти.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32786_UhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eO.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p> <p><em>Знаменитият диригент Владимир Спиваков и&nbsp;солистката на Болшой театър Елена Образцова по&nbsp;време на репетиция. 1983&nbsp;година </em></p> <p>От самото си детство ние познавахме цената на живота. Аз съм преживяла блокадата на Ленинград. Дневната ни дажба беше малко парченце черен хляб. Трябваше да чакаме на огромни опашки за него при минус 40-градусов студ. Спомням си труповете по улиците, събираха ги на купища като отсечени дървета. Варяхме кожени колани, изядохме всичките гълъби. Изядохме всичко освен плъховете. &nbsp;&nbsp;</p> <p>Чувството за глад ни остана за цял живот. Не си представям как бих могла да не си доям храната. А когато съм някъде и нещо ми остане в чинията, задължително го прибирам.</p> <p>Когато почина мама и погледнах в хладилника й, така се разплаках&hellip; В камерата имаше парченца колбас, различни дребни резерви за черни дни&hellip;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>- Днес времената са други, но много хора &ndash; без преувелчение &ndash; живеят като при блокада. Други са се заринали в пари &ndash; натрупани от кражби, от корупция&hellip;</strong></p> <p>- Разслоението в Русия е чудовищно. Тези, които имат пари, искат още и още. Изобщо не ги вълнува как живеят останалите. Когато видиш как живеят обикновените хора, се чувстваш безпомощен, обиден заради тях, сърцето ти страда. Гледах някакво предаване по телевизията: репортерът пътуваше из страната и разпитваше възрастни жени, които живеят само с пенсиите си. Всички отговаряха в един глас: &bdquo;Да, да. Добре сме. Имаме градинки&rdquo;. &bdquo;Но с тези пари не можете да си купите нищо&rdquo;, удивляваше се младежът. &bdquo;Вече си имаме всичко, доизносваме старите дрехи&rdquo;, отвръщаха стариците. Журналистът попита една от тях: &bdquo;Ако все пак има възможност да ви увеличат пенсиите, с колко бихте искали да е?&rdquo; &bdquo;Е, рубла-три&hellip;&rdquo;, отрони жената. Разревах се, дълго не можех да дойда на себе си. Три рубли повече, за да съществува&hellip; Така живеят нашите хора! &nbsp; &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32786_HsnWwfb2It1V7doQyXJ4UrozI8VBJp.jpg" style="height:600px; width:579px" /></p> <p><em>1974 година. Елена Образцова в&nbsp;ролята на Кармен и&nbsp;Владимир Атлантов като Хосе</em></p> <p>Страшно е! Правителството отдавна трябваше да се замисли: пенсиите трябва да са такива, че да могат да се опитат поне лекарствата да си купят. Още по-ужасно е, че хората дори се страхуват да кажат, че парите не им стигат за най-елементарни неща. Робството е в кръвта ни: &quot;Най-добре е да мълчиш и да търпиш&quot;. Страхът е пропил мозъците на руския човек на генетично ниво&hellip;</p> <p><strong>- В света на изкуството също се наблюдава разделение. Едните ратуват за съхраняване на класиката, другите казват: &bdquo;Нужни са ни новаторски идеи от Запад, стига с тази съветска желязна завеса!&rdquo;</strong></p> <p>- Тази &bdquo;новаторска&quot; помия тръгна от Германия с половите актове на сцената и се разпространи по целия свят! Днес господства бездарността на режисьори, които убиват операта. Човек, който отива на опера за първи път и вижда тази пошлост, няма да стъпи никога вече там. Питам се как Юрий Любимов можа да съсипе, да осакати опера като &bdquo;Княз Игор&rdquo; например! Все едно да нарисуваш Сикстинската мадона с мустаци. &nbsp; &nbsp;</p> <p>Неотдавна по телевизията показваха репортаж за режисьора Дмитрий Черняков <em>(</em><em>съвременен руски оперен режисьор, род. през 1970 г.; многократен лауреат на приза &bdquo;Златната маска&rdquo; &ndash; бел. ред.</em><em>). </em>Той постави в чужбина операта &bdquo;Царска невеста&rdquo; на Римски-Корсаков, където Марфа и Дуняша излизат от училище с чанти като две ученички. Ужас! В този смисъл цензурата е задължителна. В противен случай ще разрушим класическото руско изкуство. А то е велико. Не Западът трябва да влияе върху нас, а ние върху него.&nbsp;</p> <p>Всеки пък, когато съм пяла на световните сцени и съм получавала овации, съм била радостна, че давам своята лепта за славата на отечеството си. Особено щастие изпитвах, когато изпълнявах руски опери. Гордеехме се, че прославяме своята музика, своите композитори. И когато давах пари на съветското правителство след гастролите си зад граница, го правех от сърце. От хилядите долари, които получавахме в чужбина, за нас оставаха едва 115 рубли.</p> <p><strong>- Шегувате се. Нима Елена Образцова, оперната прима, не се е чувствала обидена да дава честно спечелените си пари на съветските чиновници?</strong></p> <p>- Съвсем не съм страдала заради това. Ние пеехме за своята родина. В съветско време наистина имаше патриотизъм, това не са празни приказки. Давайки парите си, мислех за това, че те ще отидат за детски градини, болници или други благородни каузи. Освен това аз не съм никаква звезда. Моят баща винаги ми казваше: &bdquo;Дъще, не си мисли да ставаш примадона. Те всички са глупачки.&rdquo; (Смее се.) Татко беше прав. Когато човек е талантлив и успял, той няма нужда да се самопревъзнася. А&nbsp;виж, тези, които не представляват нищо сами по себе си, започват&nbsp; изкуствено да създават около себе си скандали, да вършат всякакви глупости.</p> <p>И понеже стана дума за проблемите на операта в Русия, освен грозното &quot;новаторство&quot; има още един сериозен препъникамък &ndash; идиотският закон, според който никой не може да бъде уволняван от театъра. Ще дам пример с футбола &ndash; ако някой вече не може да вкарва голове, ще го държат ли в отбора?</p> <p>Така е и при нас &ndash; някои не само че не пеят блестящо, а дори не разпознават нотите! Онези от тях, които нямат грам съвест, могат и никога да не си тръгнат доброволно. И после: &bdquo;Защо няма места за младите, защо заминават за чужбина?&rdquo;. Виждате ли колко простичък е отговорът. Просто законът защитава некадърници, попаднали на щат.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32786_YIe3SfvthZcEcsIkzTwXHjFgJlSBuE.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p> <p><em>1980 година. Елена Образцова изпълнява ролята на графиня в&nbsp;операта Чайковски &bdquo;Дама Пика&rdquo;</em></p> <p><strong>- Личният живот влияе ли на артиста?</strong></p> <p>- Разбира се. Аз например съм пяла най-зле, когато се развеждах с първия си съпруг <em>(физика теоретик&nbsp;Вячеслав Макаров - бел. ред.)</em>. Влюбих се в Алгис, любовта ме удари като нож в сърцето. Две години страдах и се мятах &ndash; страхувах се да не съсипя живота на дъщеря си. Но чаках Ленка да завърши училище и да стане студентка. Татко все ми повтаряше: &bdquo;Трябва да търпиш, да си запазиш семейството&rdquo;. &bdquo;А&nbsp;ако това е дадено от Бога, ако всеки ден живея с човек, когото не обичам, и мисля единствено за другия?&rdquo;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32786_X9590rB1tJncg386bboONHyqGCR9L5.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p> <p><em>2003 година. Елена Образцова след поредния триумф</em></p> <p>Баща ми се съгласи с мен: &bdquo;Добре, разведи се. Няма смисъл от лъжи.&rdquo; Тогава се свърши &ndash; омъжих се за диригента Алгис Журайтис. Беше фантастично, че любовта и творчеството бяха едно цяло в нашето семейство.</p> <p>Работили сме много заедно. Аз като режисьор в Болшой театър поставих операта &bdquo;Вертер&rdquo; и пеех в нея. Той я дирижира. Беше такава радост! Аз пея на сцената и&nbsp;виждам неговото лице и любимите ръце. Това беше един от най-щастливите моменти в живота ни. С него пях и Аида, и&nbsp;Кармен, и&nbsp;много други.</p> <p>Когато Алгис умря, съставих графика си така, че да си бъда колкото се може по-рядко у дома...</p> <p><strong>- Знам, че имате два гардероба: &bdquo;дебел&rdquo; и &bdquo;слаб&rdquo;&hellip; Все така ли я карате на грейпфрути?</strong></p> <p>- Аз тази година ще навърша 75 години. Затова се смалявам и изсъхвам. (Смее се.). Миналата година имах хронично възпаление на белите дробове и&nbsp;сега без никакви диети съм една изящна жена. Смятам, че всяка актриса трябва да изглежда достойно на сцената. Затова винаги съм била полугладна. Особено в&nbsp;деня на спектакъла &ndash; хапвах само мъничко месце.</p> <p><strong>- В&nbsp;живота ви е имало немалко трагични епизоди &ndash; заради травма загубихте зрението си за няколко години, от страшна болест и в мъчения ви напусна любимият ви мъж. Детството ви е било трагично. Въпреки всичките тези неща винаги успявате да заразите хората със жизнеутвърждаващия си оптимизъм.</strong></p> <p>- Колкото по-дълго живееш, толкова повече помъдряваш и цениш нещата, които не си забелязвал в младостта си. Аз съм щастлив човек. Господ все още ми позволява да пея, заедно с дъщеря ми Елена изнасяме концерти. Винаги казвам: &bdquo;Изживявайте всеки свой ден! Всеки ден Господ ни заръчва нещо и гледа как ще реагираме&rdquo;. Отново ще спомена баща си. Той ме научи така: &bdquo;Всяка вечер, когато си лягаш, премисляй какво си направила през деня. Кого си обидила, на кого трябва да се извиниш. За да не сториш нещо лошо утре&rdquo;. Така и правя &ndash; още от детството си. Човек трябва да си ляга с чиста съвест. И&nbsp;въобще да оставя след себе си колкото се може повече добро.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/IS-iC65bG3s?wmode=transparent&amp;jqoemcache=h53TU" width="425"></iframe></div> <p><em>В операта &quot;Дама Пика&quot; на Дмитрий Шостакович</em></p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>