- 10 Sep 2020
- 212
- 7
Кой е истинският създател на Вселената?
Кой е реалният основател на българската държава?
Кой измисли азбуката?
Кой направи Великите географски открития?
Кой изобрети колелото, парната машина, телеграфа и електричеството?
Кой построи всичко, което може да се построи?
Кой откри топлата вода?
<p> Отговорите на тези въпроси се съдържат само в книгата „Аз, Бойко” – една вълнуваща сага за страшният, но славен път на един мъж през цялата световна история и цивилизация. <br /> <br />Търсете „Аз, Бойко” - от 20- ти август във всички добри книжарници.<br /> <br /><em><strong>„Аз, Бойко” – от сценаристите на „Шоуто на Слави”</strong></em></p>
<p><strong>АЗ И ПРИКАЗКИТЕ</strong></p>
<p>“И тогава вълкът казал на Червената шапчица:<br />Искаш ли автограф, ма?”<br /><em>Бойко Б.</em></p>
<p>Напоследък стана модерно световно известни личности да пишат приказки - например оная пикла Мадона. Същата, дето изпя “Лайк а върджин”. Истината е, че това парче лично аз й го изпeх и го записах в едно студио в Синсинати. Дето се вика, направих й един буфосинхронизъм, след което Мадона вече беше “върджин”, ама само в ушите. Ще ми пише приказки!</p>
<p>Единственият, който знае, може и требва да пише приказки – съм аз. Ето как се прави:<br />Имало едно време една баба и един дeдо, които били много бедни, щото гласували за Станишев. Пада им се! Били бедни и защото имали кокошка, която снасяла златни яйца, но като им платели патентния данък и ДДС-то, бабата и дeдото резко обеднявали. Добре, че бил добрият юнак Бойко, да им даде двайсет и пет лева надбавка за Коледа, та три дни яли, пили и се веселили.</p>
<p>Внучка им се казвала Червената шапчица. Тя била послушно момиченце, но нощно време бачкала на Околовръстното, за да можела да занесе после на баба си питка и масълце. Дето се вика – за едната питка работела с едната пичка. Това не е много за деца, ама е житейска мъдрост. Веднъж на Околовръстното минал Големият Лош Вълк. “Дошъл съм да те прибера, боклук!”, казал той на Червената шапчица, а тя нагло му отвърнала: “Да, ама не можеш. Щото Бойко вече ти отне лиценза да събираш боклука в София!”.</p>
<p>По това време София била страхотен приказен град. Имало много кестени и една златна ябълка. Имало и трима братя – Големият Компир, Малкият Компир и Средния Алабаш. Заради златната ябълка те били във война с Триглавата ламя, която имала цели три глави – съдебна, изпълнителна и законодателна. Но понеже главите не общували много помежду си, тримата братя винаги успявали да прецакат ламята и си хрупали от златната ябълка. По едно време тримата братя се захванали с бизнеса с отвличания. И кого-кого да отвлекат – Кашчей Безсмъртни. Винаги били на далавера с Кашчей. Ако близките му не платели откупа, те застрелвали Кашчей, той се съживявал и братята пак искали откуп. Заради тeхната дързост и красота всички започнали да им викат “Наглите”. Обаче приказният стражар Цецо ги задържал и започнал да ги пуска един по един, щото немал никви доказателства, но гледал да ги респектира.</p>
<p>Освен златната ябълка в ония времена имало още много златни неща. В това се убедил и един беден момък, който хванал златната рибка. “Пусни ме, момко, и ще ти изпълня три желания!”, крещяла рибката, докато се пържела, а глухонемият момък наливал още олио в тигана.</p>
<p>И докато се разигравала тази приказна трагедия, Хензел и Гретел си вървели по един столичен булевард, щото – като добри деца – били избeгали от час по математика, за да пушат трева. Не щеш ли, по пътя си срещнали Бойко Борисов, който попитал Хензел и Гретел: „За какво хвърляте тия трохи, дечица? Спокойно, нема да се загубите, от тука все направо, направо и сте на Цариградско шосе!” А Хензел и Гретел в един глас отвърнали: „Това не са трохи, това е чакъл, след малко ще асфалтираме.”</p>
<p>Междувременно големият пластичен хирург Татко Карло взел една дебела костинбродска цепеница и от нея издялкал приказно момче на име Азис. За разлика от Пинокио – като лъжел, на Азис му растял не носът, а пишката. “Аз съм момиче, аз съм момиче!”, лъжел Азис, а пишката му растяла. И от това неговото гадже – Карабас Китаеца – бил много доволен и направо цъфтял от щастие и отзад.</p>
<p>Спящата красавица обаче била нещастна. Тя лежала непробудно в своя палат сам-сама, докато не дошъл храбрият юнак Бойко. “Спиш ли, ма?” – сритал я той в ребрата, но тя не помръдвала. Тогава Бойко започнал да я целува. Целувал я къде ли не. Давал й и тя да го целува къде ли не – без тя да осъзнава. Но Спящата красавица така и не се събуждала. “Не е фригидна. Тая верно е мъртва!” – промърморил юнакът Бойко и извикал съдебния лекар Доктор Охболи. Разбира се никой не знаел откъде идвал този псевдоним на доктора, защото - както и при всеки друг съдебен лекар – неговите покойни пациенти не можели да говорят, камо ли да охкат. Нещата бързо се разнищили, понеже в хода на следствието се установило, че лицето “Спящата красавица” всъщност е злата Баба Яга. Тя от години се преструвала на умрела, за да намаже некой и друг юнашки боздуган.</p>
<p>По това време вдън горите Тилилейски и предимно на пиацата около Министерството на земеделието бродел Котаракът в чизми, какъвто бил приказният псевдоним на чутовния травестит Урсула. Веднъж, както си вървял в гората травеститът Урсула видел чудна гледка: едно магаре, а върху него – едно куче. А върху кучето – един котарак, а върху котарака – един петел. “Страхотно!” – възкликнал травеститът Урсула – “Оргия! Содомия!” А магарето отвърнало: “Не. Ние сме Бременските музиканти!”</p>
<p>Изобщо в гората било едно, а в двореца – съвсем друго. След като изгонила дъщерите си Туршия и Руска салата, Злата Кралица натирила и Снежанка при перверзните горски джуджета. След това Злата Кралица застанала пред вълшебното огледало и попитала: “Огледалце, огледалце от стената, кажи ми коя е най-красива на земята?” Тук, иззад кралицата се показал Бойко и строго казал на огледалото: “Внимавай кво ше отговориш, щото много такива като тебе вече плакаха!”<br /> <br />Търкулнала се Медената питка. И се търкаляла три дни и три нощи. Абе голям търкал паднал. Докато накрая Медената питка се търкулнала право в лапите на лакомата Кума Лиса. “Не ме, яж, Кума Лисо!”, проплакала Медената питка, но лисицата я захапала. И после изкрещяла от болка, щото си счупила зъбите. А Медената питка се усмихнала и лукаво казала: “Ех, Кума Лисо, ако Бойко беше запълнил дупките по магистрала “Тракия”, сега немаше да си строшиш зъбите!” “Засто?” – изфъфлила лисицата, а Медената питка отвърнала: “Щото аз съм автомобилен тас!”<br /> <br />Това е, мили деца! И аз там бех, три дни ядох, пих и се веселих, докато накрая попът смутено ми каза: “Господин Борисов, моля ви, ориентирайте се към приключване. Все пак това е панихида..”</p>
<p><strong>АЗ И ВСЕЛЕНАТА</strong></p>
<p>Вселената и човешката глупост са безкрайни.<br /><em>Алберт Айнщайн</em></p>
<p>Нито едно от двете не е безкрайно.<br />Безкраен съм само аз.<br /><em>Бойко Б.</em></p>
<p>В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все<br />пак аз бех малко по-голем от нищото. Но иначе – пълна ску-<br />ка. Като пръднеш, и ехото се носи с векове, но нема кой да<br />му се възхити. А и след третата пръдня става същото. Пълна<br />скука.</p>
<p>Затова си казах: „Оо, Бойко! Създай Вселената. Нещо да<br />цъка там и да се върти.“ Бех малко нагъл към себе си. Можех<br />да кажа: „Милий и великий Бойко Борисов! Бъди така добър,<br />както си и невероятен, и вземи, че създай Вселената. Да има<br />после какво да пише оня тъпак Дъглас Адамс и да има на как-<br />во да се дзвери Коперник..“</p>
<p>Речено – сторено. Запретнах ръкави и казах едно: „Бум!“<br />И ето ти го Големия взрив, ето ти я Вселената. Тук е моментът<br />да опровергая онова първолаче в астрофизиката Карл Сейгън,<br />дето се бараше, че знае всичко за произхода на Космоса. Знае<br />ми дедовия! Дедо не е имал Космос. Дедо е имал една нивич-<br />ка край Банкя, една малка бахчица, която комунистите са му я взели.</p>
<p>Както и да е.</p>
<p>Аз още имам прашинки от Големия взрив по сакото си.<br />Само дето вие сега на тия прашинки им викате астероиди. И<br />едно петънце ми остана от Големия взрив – по старата пожар-<br />никарска шуба. Всъщност Вселената като такава е горе-долу<br />толкова голема – колкото това петънце.</p>
<p>Пръкнах аз Вселената и веднага се появиха криминални про-<br />блеми. Имаше и други големи взривове. Нароиха се първите<br />космически групировки. Страхотни проблеми създаваха Голе-<br />мата мечка, Малката мечка, брат им Мечо Пух, братя Галеви,<br />братя Галилео Галилееви. Секви междузвездни гастрольори.</p>
<p>Казах си Ибахти Пипоните Они че ме Нервират! Съкратено<br />ИПОН. Набързо им организирах една космическа каратека и<br />им свих сармите. Междувременно се наложи да създам и сар-<br />мите, за да може да се изразявам по този иначе толкова сим-<br />патичен литературен начин. Най-добре се справих с Голема-<br />та мечка. Отидох при него и му викам: „Дай една цигара, ше<br />те еба у звездата!“ Той се залиса да бърка в джоба си и оттам<br />аз – едно уширо маваши, ичи гери, деректно карате у гушата,<br />и Големата мечка се пръсна на звезди. Които блещукат и до днес.</p>
<p>По едно време си викам: „Това с Вселената ми дойде мал-<br />ко на баир – лозе!“ Требва да създам некой, на който да деле-<br />гирам малко права и задължения. И понеже тогава си немах<br />Цецо, Данчето Фандъкова и останалите съсели, се принудих да<br />си направя некой солташак. И кой, кой да е тоя, онче, бонче, счу-<br />пено пиронче, Господ ще е тоя. Прас – плеснах аз с ръце, – и<br />ето ти го Дедо Боже. С дълга бела брада и шлифер. Шлифера<br />му го дадох, за да се различава от Дедо Коледа. Тоя шлифер<br />между другото още е у нас, щото Господ си го забрави, като<br />се беше напил за една Ханука. Щото ние с него празниците си<br />ги тачиме и си ги поливаме – Ханука, Байрам, Джулай морнинг,<br />Великден и Богоявление. Всъщност празникът Богоявление<br />възникна, като му казах веднъж на Бог: „Яви се при мене по<br />спешност, бе, бомбе!“</p>
<p>Веднага щом пръкнах Господ, аз му казах: „Ей, чш! Пад-<br />ни за педесе!“ И така се появи първото слово и първото чис-<br />ло. Господ се просна за педесе, обаче аз му викам: „Остави,<br />имаш желание. Дай да се захващаме за работа.“ Щото във Все-<br />лената има некои недовършени неща – магистрала Тракия, <br />Млечния път, а черните дупки гълтат толкова асфалт, че на-<br />право не знам кво ше ги правиме. Стегай чепиците, Господи,<br />опичай си акъла, че ще създаваме света. А бюджета на Столич-<br />на голяма община не е кой знае къв. Още тогава имах кметски<br />мераци, та се заглеждах по общинските бюджети. Но това е дру-<br />га история.</p>
<p>И така Господ реши да вложи малко творчество и създаде<br />първо Рая. Нещастник! Намерил ми детската книжка с избра-<br />ни фокуси от мистър Сенко и фокус-мокус – те ти го Рая. Ви-<br />кам му: „Тва има ли Акт 16, бе? Ток, вода, прокарано ли е?“ За<br />малко щех да забравя да ви кажа, че Господ Рая щеше да ми го<br />създаде на оная ми работа, ако аз преди това не бех създал първа-<br />та планета. Планета Пайнер. Конструира ми я първият инже-<br />нер, който създадох – инженер Митко Димитров. Талантливо<br />момче – ей така, от едното чака-рака я направи, планетата.</p>
<p>Но да се върнем на Рая. Гледам мота се там некакъв гол пер-<br />гиш и гледа тъпо. С една дълга коса, разбираш ли, нещо сред-<br />но между хипар и Коцето Калки. Питам го: „Къв си ти, бе?“<br />Вика ми: „Аз съм първият човек – Адам!“ Ох-о-о, имаме си от-<br />ворко! Викам му – ти ли си първият човек, бе? И му хвърлих<br />първия кьотек. Знаете – уширо маваши, ичи гери и директно<br />карате. Обаче тоя път не в гушата, а в ребрата. В резултат на<br />което – средна телесна повреда и едно ребро го нема. И Гос-<br />под, без да ме пита, да го вземе това ребро и да направи първа-<br />та жена. А му бех казал: „Божка! Тука ако намериш едно реб-<br />ро из храсталака – искам да ми сготвиш свинско с ребърца!“</p>
<p>А той – понеже не му се готвело, сглобил Ева. И ми се хвали.<br />Вика: „Направих първата жена!“ Лелеее, как ме нервира. Да<br />є беше турил малко силикон у циците! Направил това, напра-<br />вил онова. Викам му: „Ти нали Адам го направи от кал? Аз ако<br />се бех хванал, щех да го направя от газобетон.“<br />А за първата жена кво ми се фука?! Кво като е направил<br />първата жена?! Аз бех направил нулевата жена. Но понеже по<br />навик запълвам всички дупки, и тая не можа да се размножа-<br />ва. Та я шитнах за манекен у ЦУМ. Еми, горе-долу това е за<br />създаването на Вселената. Требва да ви кажа, че Айнщайн мно-<br />го сбърка. Като каза, че има паралелни вселени, аз му викам:<br />„Ти кво искаш да кажеш? Че има и паралелни Бойко Борисов-<br />ци ли, бе Айн ли си, Цвайн ли си, Щайн ли си?“ И му теглих<br />един шут у брадата... Затова днес всички познавате Айнщайн<br />като Стивън Хокинг. Търкул, търкул у инвалидната количка и<br />айде сега обяснявай за Космоса. Дето аз съм го направил.</p>
