- Автор: Олег Лурие, oleglurie_new
- 10 Sep 2020
- 108
- 27
Добре подготвената смърт на политика
<p><em>Руският журналист, роден в Харков, Олег Лурие, както личи от негови публикации в медиите и личния му блог, доста добре се е познавал с убития на 28 февруари опозиционен политик Борис Немцов. Двамата са разговаряли, имали са противоречия, стигало се е до взаимни нападки. „Гласове“ предлага на своите читатели както версията на Лурие за убийството на Немцов, така и негова публикация от 3 април 2013 г., в която той разкрива част от нелицеприятното минало на опозиционния политик и някогашен фаворит на Борис Елцин.</em> </p>
<h2><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48888_goHZCCDIOHsbLiuMJ6ATxyBBM8Q97r.jpg" style="height:305px; width:500px" /></h2>
<h2><strong><span style="font-size:13px">Олег Лурие, 3 април 2013 г.</span></strong></h2>
<p>Наскоро Борис Немцов ми написа писъмце. Чрез фейсбук. Беше ми много обиден заради мой пост за твърде, твърде странните му доходи през 2008 година, възлизащи на над 6 милиона в зелено, за жилището на стойност 3 милиона долара, за едни 700 000 долара кредити със сериозна лихва, които е раздал.</p>
<p>Тези суми някак си не се връзват с декларираните от него доходи пред държавата. Само че Борис Ефимович не се впусна в нежелателни за него подробности, свързани с данъците и прочее глупости, а веднага хвана бика за рогата. Да, и още как.</p>
<p><em>Оказва се, че Немцов, както самият той съобщава, „още през 1998 г. е купил акции в „Газпром“ на цена 10</em>–<em>15 цента за парче, а около 2005 г. те са нараснали 50 до 100 пъти“. </em></p>
<p>После в коментарите си бившият премиер внася някои незначителни уточнения като например: <em>„Купих акциите през есента на 1998 г., когато не работех в правителството“.</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48888_cqIxiD3Z4nkQywPgk7nPAF2dB5urup.jpg" style="height:209px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Ето къде е заровено кучето.</p>
<p>Хайде да си спомним някои подробности от биографията на човека, който през есента на 1998 г. изведнъж става акционер в „Газпром“.</p>
<p>От май до декември 1997 г. вицепремиерът Борис Немцов е председател на държавната комисия, контролираща Отвореното акционерно дружество (ОАД) „Газпром“.</p>
<p>На 14 май 1998 г. първият вече вицепремиер Немцов отново е назначен за председател на Държавната комисия, която би трябвало да наблюдава дейността на „Газпром“. Тоест той е напълно наясно по темата, в това число що се отнася до акциите на газовия монополист.</p>
<p>Всички помнят какво се случи след това.</p>
<p>Август 1998 година. Криза, дългове, колапс. Милиони руснаци загубиха всичко.</p>
<p>А Немцов помните ли го в ония години?</p>
<p>Помнят го стачкуващите миньори, които през август 1998 г. от Гърбавия мост в Москва замеряха с каски „Белия дом“, настоявайки да получат закъснелите си заплати. Помнят как Борис Ефимович отиваше при тях и сърдечно им предлагаше да пийнат водчица или да поритат футбол с министрите…</p>
<p>Сетне пътищата им се разминаха. Миньорите се върнаха при своите гладуващи семейства, а Немцов бързо написа оставката си и пъргаво изтича да си купи акции от същия този „Газпром“, където преди това бе пристъпвал в качеството си на висш държавен чиновник.</p>
<p>Купувайки въпросните акции според собствените му думи за „10–15 цента парчето“.</p>
<p>Та ако си спомним за гладуващите тогава миньори и жизнерадостно пазаруващия „на едро“ акции Немцов, най-категоричното мнение изрази председателят на Руския независим профсъюз на работниците от въгледобивната промишленост Иван Мохначук.</p>
<p>Немцов е провокатор, не мога да го нарека по друг начин. Не друг, а той предизвика войната в железниците през 1998 година. Той отказа да разговаря с миньорите, да потърси компромис.</p>
<p>В качеството си на първи вицепремиер Немцов изпълняваше задълженията на министър на топливната и енергийната промишленост и наблюдаваше въгледобивните отрасли.</p>
<p>На 8 май 1998 година аз отидох при него и му казах: „Борис Ефимович, имаме проблем: хората може да излязат на релсите, да препречат пътя“.</p>
<p><em>„Няма къде да се дянат. Ще излязат, ще поседят и ще си тръгнат.“ </em></p>
<p>Такъв беше отговорът му, практически дословно. Това пренебрежително поведение на първия вицепремиер към миньорите доведе до стачката на миньорите през 1998 година.</p>
<p>Но нека историята с финансовия колапс и миньорите да остане да тежи на съвестта на пламенния революционер Немцов. Да поговорим за това откъде Борис Ефимович е разбрал за минималната цена на акциите на „Газпром“ и предстоящия им скок.</p>
<p>И така, през есента на 1998 година цената на акциите на „Газпром“ стигна дъното. Именно тогава Борис Ефимович щедро пазарува от тях. Аз мисля, че неговото откровение за есенната покупка на акции и последващата им продажба „50 до 100 пъти по-скъпо“ прилича на самопризнание.</p>
<p>Цялата работа е там, че от 28 юли до 25 декември 1998 г. господин Немцов (припомням, той купува акциите през есента на 1998-а) е председател на междуведомствената комисия за преструктуриране на естествените монополи. А същият този „Газпром“ съвсем случайно изведнъж се оказва такъв естествен монопол.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48888_k69FpJVQUNchvdTVcWGNIM5D6RC306.jpg" style="height:320px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>В същата тази междуведомствена комисия, оглавявана от Немцов, влизат „министри, зам.-министри, ръководители на департаменти с ранга на федерални органи на изпълнителната власт, представители на водещи акционерни компании от типа на „Газпром” и др., чиито постъпления във федералния бюджет съставляват доходната му част.</p>
<p>Излиза, че придобиването на акции от „Газпром“, който е „естествен монополист“, от председателя на комисията за преструктуриране на субектите на естествените монополи Немцов прилича на резултат от откровен вътрешен шпионаж. Тоест „каквото преструктурирам, го придобивам“.</p>
<p>Представям си какъв вик би надал Борис Немцов, ако някой от сегашните чиновници, членове на комисията по монополите, бе купил акциите на същите тези монополи. При това на пика на ценовия им минимум…</p>
<p>Такива работи, Борис Ефимович! В последно време нещо започнахте твърде много да разказвате насам-натам личните си тайни. А за това, че ме нарекохте „престъпник“ и използвахте срещу мен израза „денят на глупака“, не се обиждам. Това са вашите единствени аргументи.</p>
<p>Поради което се сбогувам с вас. Не се поболявайте. И не страдайте, срокът на давност вече почти изтече.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/TlOgsgs7EAs?wmode=transparent&jqoemcache=atcXv" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p><em>PS. Ако у някого възникне непреодолимо желание да се запознае подробно с писмото на Немцов с коментарите му, готов съм да му предоставя скрийншотовете.</em></p>
<p>***</p>
<p><span style="font-size:18px">Една добре подготвяна смърт</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48888_UQXf6ARwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQul.jpg" style="height:317px; width:500px" /></p>
<p><strong>3 март 2015 г. Шествието в памет на Борис Немцов</strong></p>
<p> </p>
<p>Не знам кой уби Немцов. За разлика от стотиците експерти, които вече съчиниха многобройни удобни на този или онзи версии.</p>
<p>Разбирам, че опозицията, нейните американски и украински приятели, колегите и спонсорите й ще изядат най-вкусния „каймак“ от трагедията на Москводворецкия мост.</p>
<p>Разбирам, че именно на тези хора, водени от логиката „на мене ми изнася“, събраха нищожен пореден протестен марш, наброяващ 50 хиляди души, и го трансформираха в траурно шествие за убития.</p>
<p>А посмъртното превъплъщение на бившия вицепремиер и твърде непопулярния опозиционер в герой революционер дава широк кръг от възможности за призиви към борба с властта, клетви в светлата памет на убития от режима Борис и прочее пепелища, докосващи човешкото сърце…</p>
<p>На останалите Немцов бе нужен или жив, или изобщо не им трябваше. Най-малкото – мъртъв. Но това не е моя версия. Това е просто констатация, базираща се на общоизвестни факти.</p>
<p>Познавах Борис. Неведнъж сме разговаряли – още през 1998-а, когато той беше вицепремиер и настойчиво ме питаше защо така съм се вторачил в неговото нелицеприятно нижегородско минало. Тормозеше се. Убеждаваше ме, че не е „такъв“. После, вече в опозиционния си период, Немцов отново ме обвиняваше, че съм си позволил да разровя аферата с акциите му от „Газпром“, купени за нищожни пари и продадени с 50 до 100 процента по-скъпо.</p>
<p>Отношенията ни бяха, меко казано, особени.</p>
<p>Но Немцов вече не е сред живите. Което означава, че вече няма никакво значение откъде са милионите му долари и чия сянка е стояла зад гърба на някогашния губернатор на Нижни Новгород, неочаквано озовал се във вицепремиерското кресло. Всичко е в миналото.</p>
<p>Един-единствен въпрос отново и отново ме връща към гибелта на Борис Немцов. Как стана възможно, без да се знае предварително за стрелбата на Москворецкия мост, за едно денонощие да бъде организирано гигантско траурно шествие, да се напечатат десетки хиляди плакати и портрети, да се обезпечи функционирането на сложни информационни системи, да се създадат хиляди страници в социалните мрежи?</p>
<p>И как така се случи мигновено след убийството стотици опозиционери – от неорганизирани олигарси и професионални революционери до изкушени журналисти – едновременно да излязат с напълно еднакви изявления и статии, написани сякаш под индиго.</p>
<p>Цялото това оперативно тиражиране на отбрани внушения натрапва само едно: Немцов е убит от властите. Няма никаква конкретност и доказателства, има само голи твърдения.</p>
<p>Създава се впечатлението, че някой богат и умен много добре е подготвил убийството на Немцов – от самото начало до организираните шествия в целия свят и заявката за бъдещи подобни изяви.</p>
<p>Доколкото ми е известно, „колеги и приятели“ на Немцов още приживе неведнъж са го използвали, познавайки характера му.</p>
<p>А след смъртта му, която за мнозина се превърна в „манна небесна“, те продължават да го ползват по отчетливо отработен план за действие. Вече като символ, знаме, паметник и призив към масови протестни действия.</p>
<p>Без никакво съмнение е, че за тях мъртвият Немцов е неизмеримо по-важен и полезен от живия. </p>
<p><em>Материалите подготви: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
