Поредица „Великите интерпретатори”. Прочути записи на музиката на Шостакович

Концерти за виолончело и оркестър № 1 оп. 107 и № 2 оп. 126

DG, 1993

Миша Майски, Лондонски симфоничен оркестър, Майкъл Тилсън Томас

Концертите за виолончело на Шостакович са трудни за изпълнение, както в техническо, така и в емоционално отношение и не са много челистите, които ги записват. Майски се е справил с това предизвикателство, подкрепен от съвършения акомпанимент на Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Майкъл Тилсън Томас.

PHILIPS, 1988

Хайнрих Шиф, Симфоничен оркестър на Баварското радио, Максим Шостакович

Интерпретациите на Шиф и Шостакович-син нямат външния блясък на първата ми препоръка, но звучат по-нюансирано и задълбочено. Който и от двата диска да изберете, няма да бъдете разочаровани, а ако наистина обичате музиката на Шостакович, съветвам ви да се снабдите и с двете издания. 

Концерти за пиано и оркестър № 1 оп. 35 и № 2 оп. 102

SONY 1959

+ Шостакович: Концерт за виолончело и оркестър № 1

Андре Превен, Нюйоркска филхармония, Ленард Бърнстейн (№ 1); Ленард Бърнстейн (солист и диригент), Нюйоркска филхармония (№ 2)

Великолепен диск, който освен ненадминатото изпълнение на Първия концерт за виолончело с Ростропович и Орманди, включва двата концерта за пиано, изпълнени съответно от Андре Превен и Ленард Бърнстейн. Изпълнението на Втория концерт е особено очарователно – дирижирайки от пианото, Бърнстейн постига невероятно носталгична руска атмосфера. Звукозаписите са учудващо качествени за далечната 1959 г. 

Warner, 1958

+ Шостакович: Три фантастични танца оп. 5; Прелюдии и фуги оп. 87 – № 1, 4, 5, 23, 24

Дмитрий Шостакович, Оркестър на Френското радио, Андре Клюитанс

Един от задължителните дискове за всеки истински ценител на музиката на Шостакович. Великият композитор е в Париж и изпълнява в зала “Ваграм” своите два концерта за пиано под диригентството на Андре Клюитанс. Шостакович определено не е най-изразителният изпълнител на собствените си произведения, но възможността да чуете как те звучат под ръцете на самия автор е наистина уникална. Тонрежисьорът на EMI – Франция Пол Вавасьор е осъществил един съвършен монофоничен запис. 

Концерти за цигулка и оркестър № 1 оп. 99 и № 2 оп. 129

Warner, 1994–96

Максим Венгеров, Лондонски симфоничен оркестър, Мстислав Ростропович

Невероятни изпълнения, които засенчиха всички съществуващи записи дотогава със своята виртуозност, съчетана с дълбоко разбиране на трагичните емоционални послания на тази музика. Сътрудничеството между солист и диригент тук е съвършено, защото Ростропович не просто дирижира съпровождащия оркестър, а налага концепция, максимално близка – уверени сме – до замисъла на самия автор. Поздравления за Warner – идеята им да издадат двата концерта на един диск  ще зарадва много меломани. 

Симфонии № 1–15

DECCA, 1977–1984, 11CD

+ Шостакович: “Из еврейската народна поезия”; “6 поеми по стихове на Марина Цветаева”

Лондонска филхармония, Оркестър Концертгебау, Амстердам, Бернард Хайтинк

Цикълът на Хайтинк е грандиозно постижение, съчетаващо западна прецизност в изпълнението с много дълбоко осмисляне на сложните и понякога дълбоко закодирани емоционални и философски послания на Шостакович. И двата оркестъра са в отлична форма и правят едни от най-силните си записи изобщо. Много гореща и настойчива препоръка за всеки меломан, чуйте първа част от 4та симфония: 

МЕЛОДИЯ BMG, 1962–1976, 10CD

Московски филхармоничен оркестър, Кирил Кондрашин

Записите на Кондрашин звучат по-сурово, както технически, така и в естетическо отношение, но те са твърде интересни, тъй като диригентът се е ползвал с доверието на самия Шостакович и не се е колебал да се съветва с него в хода на осъществяването на този цикъл. Като недостатък, ще отбележа непрецизността на оркестъра в мъчните пасажи. Предлагам ви всички симфонии в един 10-часов линк: 

Симфонии № 1, 5, 6, 8, 10, 15

BERLIN CLASSICS, 1976–1983, 5CD

Берлински симфоничен оркестър, Курт Зандерлинг

Зандерлинг е един от най-интересните интерпретатори на Шостакович и можем само да съжаляваме, че не е успял да запише всички симфонии. Въпреки това комплектът определено заслужава внимание, дори и да не сте особено пристрастени към музиката на руския композитор. Ето финала на Петата: 

Симфония № 1 оп. 10

DECCA, 1980

+ Шостакович: Симфония № 3

Лондонска филхармония, Бернард Хайтинк

Изключително рафинирано изпълнение на Лондонската филхармония, записано с еталонно качество от Decca. В концепцията на Хайтинк може би не достига малко от младежкия ентусиазъм на автора (все пак, това е произведение на 19-годишен композитор), но прецизността, с която е изваяна всяка фраза и откроен всеки детайл, е наистина впечатляваща.

Warner, 1990

+ Шостакович: Концерт за пиано и оркестър № 1

Берлинска филхармония, Марис Янсонс

Янсонс е талантлив диригент и дълбок познавач на творчеството на Шостакович. Своя все още недовършен цикъл той започва с Берлинската филхармония – енергично и завладяващо със своя ентусиазъм изпълнение. Дискът е допълнен с отлично изпълнение на Първия концерт за пиано, изпълнен от Михаил Руди (пиано) и Оле Едвард Антонсен (тромпет).

Симфония № 4 оп. 43

SONY, 1963

+ Шостакович: Симфония № 10

Филаделфийски оркестър, Ойген Орманди

Записът на Орманди с Филаделфийския оркестър е първото западно изпълнение на загадъчната и вълнуваща Четвърта симфония. Шестдесет години по-късно, той продължава да звучи отлично и неговото емоционално въздействие остава ненадминато. Това издание е особено привлекателно, защото предлага и отличното изпълнение на Десета симфония, записана от Орманди през 1970 г.

Warner, 1981, 2CD

+ Шостакович: Симфония № 5; Бритън: “Симфония да Реквием”

Симфоничен оркестър на Чикаго, Андре Превен

Изпълнението на Чикагския симфоничен оркестър, дирижиран от Превен, е сред най-добрите в дискографията на симфониите на Шостакович. Рафинирано и прецизно, емоционално задълбочено и качествено записано, в изданието от серията “Форте” то се предлага в комплект със силни изпълнения на Пета симфония на Шостакович и “Симфония да Реквием” на Бритън.

Симфония № 5 оп. 47

DECCA Ovation, 1981

+ Шостакович: Симфония № 9

Оркестър Концертгебау, Амстердам, Бернард Хайтинк

Едно от най-впечатляващите изпълнения в интеграла на Хайтинк и, смело мога да кажа, един от най-силните записи на прочутия оркестър Концертгебау. Неоценим е приносът и на тон инженерите от Decca, които са осъществили звукозаписа с удивително качество, дори и за високите стандарти на тази реномирана фирма.

SUPRAPHON, 1961

+ Шостакович: Концерт № 1 за виолончело и оркестър

Чешка филхармония, Карел Анчерл

Емоционалното богатство, вложено от Шостакович в Пета симфония, е предадено без остатък в това чудесно изпълнение на великия Анчерл. Пребиваването му в германски концентрационен лагер е дало на този диригент опитност, която го е отвела много далеч в разбирането на тази музика. Дискът е допълнен с много интересно изпълнение на Първия концерт за виолончело, интерпретиран от Милош Садло. Звукозаписите са първокласни, както е обичайно за изданията на Supraphon от началото на 60-те години. Ето началото:  

МЕЛОДИЯ BMG, 1984, 2CD

+ Шостакович: Симфонии № 1, 6 и 9

Симфоничен оркестър на Министерството на културата на Съветския съюз, Генади Рождественски

Създаденият специално за Рождественски оркестър на Министерството на културата свири с типичния за съветските оркестри руски колорит. Същевременно прецизността му е на достатъчно високо ниво, за да бъдат преодолени всички трудности, които музиката на Шостакович поставя. Интересно издание, което предлага и четири отлични записа на популярни симфонии на Шостакович.

Симфония № 7 оп. 60 “Ленинградска”

EMI , 1988

Ленинградска филхармония, Марис Янсонс

Янсонс дирижира “Ленинградската” симфония в подчертано бързи темпа (общото времетраене на записа е 69 мин), демонстрирайки с невероятна елегантност умението си да разполага музиката във времето. Дълбоките емоционални и философски послания на симфонията са предадени в пълнота, но без излишна натрапчивост и пресилени акценти. Обемният и великолепно балансиран звукозапис е осъществен от тон инженерите на EMI в концертната зала на Осло през април 1988 г.

DECCA Ovation, 1979

Лондонска филхармония, Бернард Хайтинк

Изпълнението на Лондонската филхармония под диригентството на Хайтинк е най-силното западно постижение в интерпретациите на Седмата симфония. Продължителността на записа е почти 80 мин, но бавните темпа нито за миг не създават впечатление за тежест и маниерност на фразата. Това е изпълнение с огромна емоционална сила, което почитателите на Шостакович не бива да пропускат.

Симфония № 8 оп. 65

DECCA, 1989

Симфоничен оркестър на Чикаго, сър Дьорд Шолти

Шолти е ненадминат интерпретатор на Осмата симфония – безпогрешен в темпата, мъдър в извайването на всяка фраза, пунктуален в открояването на солиращите инструменти. Особено забележителни са духовите – ефектни, шеговити, застрашителни, гротескни. Безспорна първа препоръка. Чуйте втора част: 

PHILIPS, 1994

Оркестър “Киров”, Валери Гергиев

Изпълнението на Гергиев е записано в Холандия през 1994 г. и първото, което прави впечатление, е изключителното качество на звукозаписа, осигурен от Philips. Художествените достойнства на интерпретацията също са извън всякакво съмнение, и този запис остава единствената сериозна руска алтернатива сред записите на Осма симфония.

Симфония № 10 оп. 93

EMI, 1994

Филаделфийски оркестър, Марис Янсонс

Една от най-великите симфонии на ХХ век се радва на редица успешни звукозаписи и тяхното подреждане до голяма степен е условно. Янсонс успя да ме убеди, че неговата интерпретация с оркестъра на Филаделфия е най-близо до замислите на композитора. Звученето на оркестъра е, както винаги при Янсонс, нюансирано и богато на подтекст. Дискът е допълнен с “Песни и танци на смъртта” на Мусоргски в оркестрацията на Шостакович, изпълнени от Робърт Лойд. Чуйте бързата 2ра част:

DG Karajan Gold, 1981

Берлинска филхармония, Херберт фон Караян

Известно е признанието на Караян, че ако е композитор, би искал да бъде Дмитрий Шостакович. Сред симфониите на руския композитор, обаче, той се е интересувал само от една – Десета. Останали са ни два записа с Берлинската филхармония, от които съм избрал втория, справедливо издаден в “златната” серия на Deutsche Grammophon. Всичко в това изпълнение е безпогрешно измерено и балансирано, а дисциплината, с която Берлинската филхармония следва своя диригент, е смайваща, чуйте: 

ERATO, 1976

Ленинградска филхармония, Евгений Мравински

Мравински е дирижирал премиерата на Десета симфония през 1953 г. в Москва и неговото дългогодишно сътрудничество със Шостакович го превръща по аксиома в най-добрия познавач на творчеството му. Аз обаче, не съм очарован в пълнота от интерпретацията му – безспорно ефектни, изсвирени задъхано бързи темпа, те често са лишени (може би по идеологически причини) от усещането за безизходен трагизъм, което Шостакович влага в много от своите произведения. Ако се интересувате от чисто външния професионализъм на най-добрия съветски оркестър, този диск определено ще ви допадне.

Симфония № 15 оп. 141

DECCA , 1978

+ Шостакович: Из еврейската народна поезия

Лондонска филхармония, Бернард Хайтинк

Последната симфония на Шостакович е една музикална енигма, чието разгадаване предстои. Великолепни интерпретации като тази на Хайтинк ни проправят пътя към тази неземна музика, отвеждат ни в едно царство на сюрреалното, в което стандартните и добре познати изразни средства имат съвсем различно, тайнствено значение. Дискът е допълнен с песенния цикъл “Из еврейската народна поезия”, дирижиран също от Хайтинк.

Warner, 1997

+ Шостакович: Концерт за пиано и оркестър № 2 (изпълнява Михаил Руди); Романс и “Народен празник” из сюитата “Стършел” оп. 97

Лондонска филхармония, Марис Янсонс

Странно съвпадение, но за своя запис на 15-та симфония, Марис Янсонс също е избрал Лондонска филхармония. Дали това е станало случайно или записът на Хайтинк (20 години преди този) е убедил латвийския диригент в незаменимостта на лондонските музиканти? Не знам, но резултатът е пред нас – камерно, фино и сдържано изпълнение, точно каквото е било замислено от Шостакович. Музикантите свирят дори с по-голям финес и нежност, отколкото във версията на Хайтинк. И тук допълненията са интересни – Вторият концерт за пиано (изпълнен романтично и малко нестандартно от Руди) и две части из оркестровата сюита “Стършел”.

МЕЛОДИЯ , 1985, 2CD

+ Шостакович: Симфония № 14; 4 романса по стихове на Пушкин (оркестрация: Г. Рождественски); 6 романса по текстове на британски поети; 6 романса по стихове на японски поети; 8 английски и американски народни песни

Карашвили, Сайфулин, Масленников, Иванова, Яковленко; Симфоничен оркестър на Министерството на културата на Съветския съюз, Генади Рождественски

Петнадесетата симфония е най-красиво изпълнената от целия цикъл на Рождественски, с невероятно усещане за ирония и хумор, но и с умение да се предаде неописуемата мистерия на смъртта и края. Дълбокото разбиране на симфонията, демонстрирано от Рождественски, донякъде се обяснява с факта, че това произведение му е било посветено от самия автор. Комплектът е допълнен със силно изпълнение на 14-та симфония и много рядко записвани песенни цикли. Съветските звукозаписи от средата на 80-те години са достатъчно качествени – обемни и реалистични. Гореща препоръка, само чуйте съвършената 2ра част:

Соната за виолончело и пиано оп. 40

МЕЛОДИЯ, 1959

+ Прокофиев: Соната за виолончело и пиано (Ростропович, Рихтер)

Мстислав Ростропович, Дмитрий Шостакович

Уникален диск, издание на фирмата Мелодия преди дистрибуцията на нейните издания да бъде поета от BMG. Шостакович и Ростропович свирят с невероятна лекота и взаимно разбиране. Записът е монофоничен, но с напълно приемливо качество. Ако обичате камерна музика, това е задължителен диск за фонотеката ви. 

Струнни квартети № 1–15

DECCA, 1975–77, 6CD

Струнен квартет “Фицуилям”

Струнният квартет “Фицуилям” отдавна е прекратил своето съществуване, но когато чуете квартетите на Шостакович в тяхно изпълнение, ще разберете, че тези английски момчета са изпълнили мисията на живота си, за което спомага и срещата на музикантите от квартета с автора по време на записите. Най-интересната и богата на философски и емоционални послания камерна музика на ХХ век е изпълнена със себеотдаденост и посвещение, след които всеки друг запис би звучал банално. Квартетът “Фицуилям” изчезва от сцените и звукозаписните студиа, оставяйки след себе си истински шедьовър. Съставителите на каталога на Decca съвсем правилно не са се изкушили да издадат отделно някои от тези творби. Много стилно квартетите се предлагат в интеграл в колекционерската серия на престижната британска фирма. Чуйте Осмият:

МЕЛОДИЯ, 1979–84, 6CD

+ Шостакович: Квинтет за пиано (със Святослав Рихтер); 2 пиеси за струнен октет (с квартет “Прокофиев”)

Струнен квартет “Бородин”

Митарствата на интеграла на Квартет “Бородин” сякаш нямат свършване. Записани от съветската фирма „Мелодия” в началото на 80-те години, тези изпълнения са издадени по-късно на запад под марката на EMI. Впоследствие правата за разпространението им се поемат от BMG, която предлагаше този чудесен комплект от 6 диска до момента, в който прекрати договора си с бившата съветска марка. Комплектът включва най-доброто според мен изпълнение на квинтета за пиано, в което към квартет “Бородин” се присъединява великият Святослав Рихтер. Освен това в него откриваме много рядко записваните пиеси за струнен октет. Чуйте целия запис: 

DG, 1994–99, 5CD

Струнен квартет “Емерсън”

Американският квартет “Емерсън” е осъществил тези записи по време на концерти, изнесени пред публика в Съединените щати. Изпълнения, на които безспорно им липсва психологическата дълбочина на първите две препоръки, но чието техническо съвършенство определено успява да прикове вниманието. Препоръката е адресирана само до заклети почитатели на Шостакович, които просто биха желали да имат струнните квартети в няколко изпълнения. Ако се нуждаете от едно изпълнение, “Фицуилям” или Квартет “Бородин” са ви достатъчни.

Соната за виола и пиано оп. 147

RCA, 1991

+ Глинка: Соната за виола и пиано; Рославец: Соната за виола и пиано

Юри Башмет, Михаил Мунтян

Соната за виола и пиано е последното завършено произведение на Шостакович, който умира месец след като я е написал и никога не успява да я чуе публично изпълнена. Башмет е най-убедителният изпълнител на това трагично произведение, съпровождан умело от Михаил Мунтян, пианист, с когото го свързва дългогодишно и плодотворно сътрудничество. Този изключително интересен диск е допълнен от Сонатата за виола на Глинка и много рядко записваната соната на Николай Рославец. Вижте тандема Башмет – Мунтян в съвременен запис: 

24 прелюдии оп. 34

HYPERION 66620, 1992, F

+ Шостакович: Три фантастични танца оп. 5, Соната за пиано № 2

Татяна Николаева

Прелюдиите и Втората соната за пиано никога не са били изпълнявани по-убедително, отколкото в този запис на Татяна Николаева, осъществен за британската независима компания Hyperion. Единствена препоръка!

24 прелюдии и фуги оп. 87

МЕЛОДИЯ, 1987, 3CD

Татяна Николаева

Прелюдии и фуги оп. 87 са написани специално за Татяна Николаева, след като Шостакович слуша нейно изпълнение на прелюдии и фуги от цикъла “Добре темперирано пиано” по време на честването на 200-годишнината от смъртта на Бах. Веднага след завръщането си от Лайпциг, Шостакович започва работа върху най-интересния клавирен цикъл, създаден през ХХ век, а може би и изобщо в историята на музиката. Татяна Николаева участва почти всекидневно в този творчески процес, но дори и да не знаехме тези сюжетни подробности, нейните изпълнения щяха да ни покорят със своята мъдрост, дълбочина и убедителност. Чуйте всичките: 

HYPERION, 1990, 3CD

Татяна Николаева

Пианистичното майсторство на Николаева е на висотата, демонстрирана три години по-рано за „Мелодия”, но звукозаписът, осъществен в Лондон, определено отстъпва на руския си аналог. Липсва му мекотата и естествеността, постигнати от тон инженерите на Мелодия, която все пак е фирма с дългогодишна традиция. Каквото и да е отношението ви (или предубеждението) към творчеството на Шостакович, не се лишавайте от тази музика – тя може да ви промени!

Лейди Макбет от Мценска губерния (Lady Macbeth of Mzensk)

Warner, 1978, 2CD

Вишневская, Геда, Петков, Крен; Амброзиански оперен хор, Лондонска филхармония, Мстислав Ростропович

Едва ли има запис, който с повече основание да е включен в серията “Великите записи на столетието”. Безспорен шедьовър на тандема Ростропович – Вишневская, но и на всички участници в това непреходно дело. Драматичният характер на музиката на Шостакович е подчертан и развит до съвършенство, както от Лондонската филхармония, така и от ненадминатите солисти. Ето началото: 

Нос (The Nose)

МЕЛОДИЯ, 1974, 2CD

+ Шостакович: “Играчите”

Акимов, Белкин, Сасулова, Ломоносов, Сапегина; Хор и оркестър на “Малый театър”, Москва, Генади Рождественски

Великолепен комплект, съдържащ уникални изпълнения на двете малки сатирични опери на Шостакович. Искрено се надяваме фирмата „Мелодия” да открие скоро своя нов световен дистрибутор, защото записът на “Нос” е първият въобще, а и да дръзне някой в тези години на всеобща стагнация на пазара на класическа музика да запише трудната опера, вдъхновена от Гогол, изпълнението едва ли би достигнало изразителната сила на артистите, ръководени от великия Рождественски. За щастие, открих и един не по-малко вълнуващ запис - на Валери Гергиев, продукция на Марински театър от 2009 г, чуйте пролога на Гергиев:

Тук следва да отбележа, че в близкото минало, операта „Нос” беше представена в една вечер от Найден Тодоров и Русенска опера в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни”. За съжаление, няма запис от това прекрасно събитие…

Накрая бих искал да ви окуража да чуете неговите произведения в уединение, с мощен усилвател и хубави тон колони (дал съм ви 20 линка от YouTube, чуйте ги в пълнота). Едно е сигурно – Шостакович е един от малкото композитори на 20 век, който няма как да ви остави безразлични…

За десерт ви предлагам най-добрите записи на филмовата музика и джаз сюитите на великия композитор под диригентството на Рикардо Шаи: