„Не съм нито мисионер, нито експериментатор. Не обичам фалшивата самопожертвователност, а още по-малко злоупотребата с власт. Единствената власт, която диригентът може да си позволи, е неговият авторитет. Има педанти, които човъркат детайлите до припадък. На концерт обаче все нещо липсва. Диригентът трябва да умее да извайва образите, появили се във въображението му”, твърди Хайтинк.
<p>Бернард Хайтинк е една от най-достолепните личности в музикалния елит. Времето от 1961 до 1988 г., когато бе на пулта на Кралския Концертгебау оркестър (за който писах през февруари), критиците наричат „ерата Хайтинк”. Маестрото заема своето достойно място в плеядата блестящи диригенти, ръководили през ХХ век един от най-прочутите световни оркестри: от Менгелберг до Ойген Йохум, с когото се редуват на пулта от 1961–63 година. Впрочем Хайтинк е завършил консерваторията в родния си град Амстердам като многообещаващ цигулар. После посещава курсовете по дирижиране на Фердинанд Лайтнер, организирани от Нидерландското радио. Кариерата на Бернард Хайтинк като диригент започва тъкмо с оркестъра на това радио през 1955 г. (наследявайки Пол ван Кемпен) и още тук всички музиканти и критици са единодушни за невероятния му талант.</p>
<p>В продължение на 12 години (1967–1979) Бернард Хайтинк ръководи Лондонската филхармония, където развива прекрасни взаимоотношения с различни солисти и оставя значими записи. Чуйте с този тандем Шостакович – Полка към балета „Златния век”:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0z4MfzSdNkI?wmode=transparent&jqoemcache=NrsTg" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>След като напуска престижния пост и бива наследен от Георг Шолти (за когото писах неотдавна), маестрото става музикален директор на фестивала в Глайндбърн (1978–88), а после и на Кралската опера Ковънт Гардън до 2002 г. През пролетта на 2006 г. идва голямата новина отвъд океана. На първите страници на американския печат се появява следното заглавие: <em>„Бернард Хайтинк – първият шеф-диригент на Чикагския симфоничен оркестър”</em>. Първият, защото от основаването на състава през 1891 г. длъжността „главен диригент” официално не съществува. Тази функция се поема по правило от музикалния директор. След Кубелик, Фриц Райнер, Шолти и Баренбойм, Хайтинк е начело на един от най-реномираните оркестри (там го наследява Рикардо Мути през 2010 г.). Вижте прекрасният финал на Малер – Шеста симфония, с Хайтинг и Чикаго СО:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KQmMOpVjkJQ?wmode=transparent&jqoemcache=fBmee" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Още първият сезон отвъд океана му донася наградата „Музикант на годината” на Асоциацията на американските професионални музиканти. Тогава на церемония в Линкълн Сентър, маестрото казва скромно:<em> „Най-обикновен човек съм, но с доста особена професия. Колкото и да си надарен свише, трябва да се бориш, ако искаш да си по-добър от другите. Слава Богу, имам простор за непрестанно развитие. Проблемът е да не се озовеш в капана на пазарния диктат. Той, за жалост, все по-често определя политиката на звукозаписните фирми”.</em> Подобна опасност за Бернард Хайтинк, за щастие, не съществува. Отдавна си е извоювал правото да записва само онова, което истински го вълнува. Освен знаменития интеграл със симфониите на Малер Бернард Хайтинк има в дискографската си колекция и всички симфонии на Бетовен – критиците отделят специално място на документалните му записи с Лондонския симфоничен оркестър (да не се бърка с Лондонската филхармония, която е дирижирал на младини) на Бетовен, Брамс, Шуман, Шуберт и Брукнер. Вижте 3-та част от Пасторалната симфония на Бетовен с късния Хайтинк и Лондон СО:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fbFxVVLM2zc?wmode=transparent&jqoemcache=QWyUH" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Майсторските класове по дирижиране са любими на Хайтинк, като той има афинитет съм тях през последните 20 години. Вижте как преподава Брамс – Трета симфония, в Кралския колеж в Лондон:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/HjMyx06nR5M?wmode=transparent&jqoemcache=7P9Og" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p><br />
Истински подвиг сътвори маестрото в EMI, когато в периода 1986–2001 записа всичките девет симфонии на Ралф Воън Уилямс – грандиозна епопея, увенчана с наградата на британското сп. „Грамофон”. Сякаш по поръчка за 75-ия рожден ден на Бернард Хайтинк през 2004 дойде и статуетката „Грами” за записа на операта „Йенуфа” от Леош Яначек със солисти, хор и оркестър на Ковънт Гардън. Познавачите открояват факта, че холандският маестро е един от първите, които през 60-те и 70-те години създадоха на запад модел за интерпретацията на симфониите на Шостакович, а интегралът му за Decca е един от най-добрите въобще на музикалния пазар до ден днешен. Ще завърша с зловещата 3-та част от Осма симфония на Шостакович – едно ярко доказателство, че Бернард Хайтинк достойно заема своето място в историята на интерпретацията:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/sYfliiuj4-c?wmode=transparent&jqoemcache=hfFGK" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>За запалените почитатели на Хайтинк препоръчвам книгата <em>Bernard Haitink – A working life</em> от Саймън Мънди, както и краткия документалният филм с черно-бели кадри за него и Концертгебау:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Z4kFBozhS2k?wmode=transparent&jqoemcache=IEg3T" width="425"></iframe></div>
<p><br />
</p>