- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 864
- 10
Тази рубрика е насочена към любители и няма претенцията на специализирана публицистика. Тя е за хора, които обичат да слушат класическа музика, и ще им помага да се ориентират по-добре в безкрайното море от автори, произведения и най-вече изпълнения. Чрез нея ще се опитваме да ви предлагаме най-доброто, както и да ви препоръчваме записи, които си струва да прибавите към колекцията си. Също така ще обръщаме внимание на значими годишнини, както и на малко познати, но любопитни факти от живота на композитори и изпълнители. Авторът Томислав Вичев вече има опит в тази сфера. Той е съавтор заедно с Николай Бахъров на кратък пътеводител за класическа музика на CD и DVD, издаден от собственика на дюкян “Меломан” Явор Ганчев. Томи Вичев е пианист на свободна практика. В последните 10 години свири в лоби баровете на петзвездни хотели в Южна Корея, Китай и Япония. Има изследователски интерес към история на интерпретацията, както и към биографията на великите диригенти.
<p>Второто голямо честване тази година е отново на баварец. Малко са истинските реформатори в операта, композитори, на които класическата музика дължи наистина много. Глук се стреми да превърне италианската „опера сериа” (сериозна опера) и френската лирична трагедия в истински музикално-драматични произведения, изчистени от всички намерили място в тях безсмислени украшения на празното виртуозно пеене, които тогава вече са се превърнали в самоцел в Италия и Франция. Глук смята, че мястото на безсъдържателните традиционни колоратури и „брилянтни” арии в операта трябва да се заеме от строгата и съдържателна мелодия. Той твърди, че музиката в едно оперно произведение трябва да подсилва чувствата и настроенията на поезията и да бъде в услуга на драматургичното развитие на действието. Тези тенденции композиторът влага в късните си произведения, които сам нарича „опери реформи“, и именно тези опери стават прототип на по-късно създадената музикална драма. Глук написва над 50 опери на немски, френски и италиански език. Най-ценни са обаче оперите от последния, от реформаторския период на неговото творчество, които и до днес влизат в репертоарите на оперните театри — „Орфей и Евридика“ (1762, Виена), „Алцеста“ (1767, Виена), „Парис и Елена“ (1770, Виена), „Ифигения в Авлида“ (1774, Париж, през 1857 г. преработена от Рихард Вагнер), „Ифигения в Таврида“ (1779, Париж, преработена от Рихард Щраус). Неговото творчество предизвиква ожесточени спорове. Публиката се разделя на две: „глукисти“, т.е. поддръжници на новите течения, и „пичинисти“ (от името на популярния по това време в Париж италиански композитор Николо Пичини), т.е. привърженици на традиционната италианска опера. Разбира се, сега никой не помни Пичини, а Глук застава редом до най-големите титани на класическата музика.</p>
<p>Предлагам да видите 3 основни негови опери:</p>
<p>1.„Орфей и Евридика“ (1762, Виена). Това е двучасовата Парижка версия на операта от 1774. Лондонска филхармония под диригенството на Реймонд Лепърд, запис от 1982: </p>
<div>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/EENw_ptgGcg?wmode=transparent&jqoemcache=lT12w" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>2. „Алцеста“ (1767, Виена). Продукция на легендарния Парижки театър „Шатле” под диригенството на Джон Елиът Гардинър, едно страхотно изпълнение:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/odwDQbz-Zcs?wmode=transparent&jqoemcache=QC9Hd" width="425"></iframe></div>
<div class="embeddedContent"> </div>
<p> </p>
<p>3. „Ифигения в Таврида“ (1779, Париж). Наистина революционна опера за времето си. Изпълнение на „Les Musiciens du Louvre Grenoble” , диригент Марк Минковски, с участието на знаменитата Ане Софи фон Отер:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/XglTn41I7ok?wmode=transparent&jqoemcache=U0Io6" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Разбира се, не бива да забравяме, че немците ревниво пазят културата си. Тази година в Германия ще преиздадат на ноти ВСИЧКИ произведения на юбиляря Глук: “Christoph Willibald Gluck: Sämtliche Werke”. Завиждам им. В България досега няма преиздадено пълното творчество на нито ЕДИН български композитор. Поне за Панчо Владигеров да се бяха напънали... Но това е друга тема...</p>
<p>Учудих се, че няма специален фестивал на негово име за 2014 година, миналата седмица анонсирах такъв за Рихард Щраус. Въпреки това всички големи театри и фестивали в Европа ще почетат един от най-големите реформатори в операта – признание, неувяхващо и днес.</p>
<p>За десерт ви предлагам откъс от балетната постановка "Орфей и Евридика" на гениалната Пина Бауш:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/lDJFMvU2ZqY?wmode=transparent&jqoemcache=PV9hE" width="425"></iframe></div>
</div>
<p> </p>
<div> </div>
<p> </p>
