„Аз винаги съм бил убеден, че композиторът се доверява на листа хартия само в зависимост от това какво чувства, а не съобразявайки се с общоприетия стил. Великата музика, аз съм убеден в това, идва винаги от сърцето. Музиката, създадена посредством прилагане на техника, не струва хартията, на която е написана.” Така мъдро разсъждава един от най-великите композитори на ХХ век – Морис Равел.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50605_JVQUNchvdTVcWGNIM5D6RC3064ldd0.jpg" style="height:557px; width:450px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Една от първите творби на Равел с особено значение е клавирната пиеса „Игра на водата” (1901). За нея изтъкнатият френски пианист Алфред Корто пише: <strong><em>„Той откри за радост на пианистите секрета на нюансираната, преливаща се техника, на отблясъците и отраженията на импресионизма, чието начало полага Лист в музиката на своето време”</em></strong>. Чуйте тази пиеса в гениалната интерпретация на Марта Аргерич:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/J_36x1_LKgg?wmode=transparent&jqoemcache=kWb8n" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Твърде продуктивен в творчеството на Равел се оказва периодът 1905 до 1915 г., когато композиторът създава такива различни по жанр и стил произведения, като изящната Сонатина за пиано или клавирния цикъл от пет пиеси „Огледала” (1905). Появяват се и вокалната сюита „Естествени истории” (1906), както и „Испанска рапсодия” за симфоничен оркестър (1907). <strong><em>„Испания е моята втора родина”</em></strong><span style="background-color:#eeeeee"> </span>–<span style="background-color:#eeeeee"> е заявявал често Равел. Още през 1895 г. композиторът се представя със забележителната </span><strong>„Хабанера” </strong><span style="background-color:#eeeeee">за две пиана. Не по-малко жизнен огън и енергия излъчва „Алборада” от цикъла „Огледала”, където авторът използва свободно жанра на серенадата. В испанските му опуси Испания живее и диша с неповторими багри, аромат и движения на народните танци. Мануел де Файя пък е бил поразен при първото слушане на „Испанска рапсодия”:</span> <strong><em>„Аз съм изумен от испанския й характер”</em></strong> –<span style="background-color:#eeeeee"> казва той. Чуйте я под диригентството на Даниел Баренбойм:</span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Xu1-oVjGF3Y?wmode=transparent&jqoemcache=fTGWI" width="425"></iframe></div>
<p><span style="background-color:#eeeeee"> </span></p>
<p> </p>
<p>През 1907 г. под влияние на „Руските сезони”, организирани в Париж от Сергей Дягилев, Равел се увлича от забавната комедия-фарс на Франк-Ноен „Испански час”. За четири месеца той завършва партитурата на едноименната комична опера, в основата на която лежи остроумна любовна интрига. През пролетта на 1913 г. руската балетна трупа представя пред парижката публика третия балет на Стравински „Пролетно тайнство”. Бурният успех на този балет и забележителните постижения на руските артисти, разкриващи по нов начин единството между музика, хореография и живопис, подтикват Равел към балетния жанр. В списъка на неговите произведения фигурират четири балета: <strong><em>„Дафнис и Хлоя”,</em></strong> <strong><em>„Аделаида”, „Майка ми гъската”</em></strong> и<strong><em> „Болеро”</em></strong>. От тях единствено „Дафнис и Хлоя” се осъществява като пълноценен балетен спектакъл, независимо че според думите на автора си остава „хореографска симфония в три части”.<br />
<br />
През 1914 г. Равел и Стравински започват съвместна работа над оркестрацията на операта „Хованщина” от Мусоргски, която се прекъсва малко преди началото на Първата световна война. Равел се оказва в редиците на доброволната армия и прекарва на фронта две и половина години. След завръщането си пише клавирната сюита „Гробът на Купрен” (1917) – своеобразен музикален венец от шест пиеси в памет на шестима от близките приятели на Равел, загинали на фронта. Чуйте тази сюита в изпълнение на Самсон Франсоа:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/H0l7rYbDiW4?wmode=transparent&jqoemcache=tXtMA" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Сред последните творби на композитора се открояват „Детето и чудесата” – опера-балет, двата клавирни концерта – в сол мажор и Концерт за лява ръка, и „Болеро” за симфоничен оркестър.<span style="font-family:trebuchet ms; font-size:11px"> </span>Знаменитата тема от 16 такта, зараждаща се в леко звучащата флейта на фона на абсолютно неизменна ритмична формула, се повтаря многократно, всеки път поновому. С всяко повторение силата на звучността нараства, тембровата палитра разцъфтява, усилва се динамичното напрежение. Звуковата маса расте и се разширява като неудържима лавина. Именно с <strong>„Болеро”</strong> (1928) светът научава името на композитора. Равел разказва колко учуден и зарадван бил, когато дочул някакъв нюйоркски докер да си тананика произведението му. Произведението има хиляди записи, предлагам ви един от най-съвременните – този с Густаво Дудамел и Виенската филхармония, а на концертмайсторския пулт е Албена Данаилова:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KK23BhEQVyU?wmode=transparent&jqoemcache=91HIX" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Най-високото отличие, учредено от Дружеството на авторите, композиторите и музикалните издатели във Франция, е златният медал <strong>„Морис Равел”.</strong> През 1975 г. по случай 100 годишнината от рождението му в Лион е открита най-голямата извънстолична концертна зала „Аудиториум Морис Равел”. Чар! Това е разковничето в композициите на Морис Равел, които се открояват с логичност, завършеност, професионално съвършенство, звукова и ритмична изразителност. Не е случаен фактът, че сам Дебюси го е наричал „факир чаровник”. Завършвам с един кратък документален филм за него:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/-B0d1jWg3ZA?wmode=transparent&jqoemcache=SBGpG" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>