- Автор: Гласове
- 16 Март 2026
- 3738
- 39
Британският премиер Киър Стармър отказва да изпрати военни кораби за възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток, въпреки искането на президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщи вестник „Дейли Телеграф“. Германия, Австралия и Япония също официално отказаха да изпратят военни кораби в Близкия изток, за да ескортират търговски плавателни съдове през Ормузкия проток. Според „Дейли Телеграф“ отказът на Стармър да отговори на искането на Тръмп може допълнително да влоши отношенията между двамата лидери. Шефът на Белия дом вече изрази недоволство от отказа на Лондон да позволи военните му бази да бъдат използвани за първи удар срещу Иран. По-рано Тръмп каза, че страните, внасящи петрол през Ормузкия проток, трябва да участват в осигуряването на безопасността на корабоплаването, като изпратят военни кораби там. Сред държавите, в чиито интереси може да бъде подобна стъпка, той посочи Великобритания, Китай, Република Корея, Франция и Япония.
Германия, Австралия и Япония отхвърлиха призива на американския президент Доналд Тръмп съюзниците да създадат коалиция за отваряне на жизненоважния воден път, през който преминават 20% от световните петролни доставки. Същевременно войната на САЩ и Израел срещу Иран продължава да разтърсва световните енергийни пазари.
Вчера Тръмп заяви, че администрацията му вече се е свързала със седем държави за съдействие, без да посочва кои са, но пък в социалните мрежи през уикенда изрази надежда, че ще участват Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Великобритания и други.
„Настоявам тези държави да се намесят и да защитят собствената си територия, защото това е тяхна територия - каза Тръмп пред репортери на борда на Air Force One по пътя от Флорида за Вашингтон. - Това е мястото, откъдето те черпят енергия.“
Тази нощ Тръмп също така конкретизира исканията си: той поиска миночистачи и военни сили за неутрализиране на „лоши играчи" по иранското крайбрежие. Той направи паралел с американската подкрепа за Украйна и заяви, че е „напълно уместно" бенефициентите на протока да допринесат за неговата сигурност - имайки предвид, че Китай и много европейски страни разчитат на него повече от САЩ.
Американският президент също така отправи предупреждение към НАТО, че „много лошо" бъдеще очаква алианса при липса на отговор и добави, че предстоящата му среща с китайския президент Си Дзинпин в Пекин вероятно ще бъде отложена, докато не получи яснота за позицията на Пекин: „Мисля, че Китай също трябва да помогне, защото получава 90% от петрола си от пролива“. Китайските власти засега въобще не са коментирали искането.
Това направиха тази сутрин Япония и Австралия, които го отхвърлиха.
Премиерът на Япония Санае Такаичи заяви, че страната е ограничена от конституцията и няма планове да изпраща военни кораби към Близкия изток. „Не сме взели никакви решения относно изпращането на ескортни кораби. Продължаваме да проучваме какво може да направи Япония самостоятелно и какво може да се направи в рамките на правната рамка“, каза г-жа Такаичи пред парламента.
Австралия, друг ключов съюзник на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, заяви, че не е била помолена официално и няма да изпрати кораби. „Знаем колко невероятно важно е това. Но не е нещо, за което са ни помолили или за което ние допринасяме“, каза Катрин Кинг, член на кабинета на премиера Антъни Албанезе, в интервю за държавната телевизия ABC.
Още снощи пък външният министър на Германия Йохан Вадефул обяви: "Ще станем ли скоро активна страна в този конфликт? Не". Той посочи, че германското правителство има много ясна позиция, която вече е била представяна от канцлера Фридрих Мерц и от министъра на отбраната Борис Писториус. "Няма да участваме в този конфликт", подчерта той.
Вадефул добави, че САЩ и Израел са казвали, че целта им е да унищожат военния капацитет на Иран и по-специално ракетната и ядрената му програма. Германия очаква да бъде информирана когато САЩ и Израел постигнат целите си и "тогава ние с удоволствие ще се включим в преговорите", добави Вадефул, според когото сигурността в Ормузкият проток е постижима само чрез преговори.
Позицията на Великобритания остава неясна, дори и след разговора между Доналд Тръмп и премиера Киър Стармър, което снощи са обсъдили „важността" на отварянето на протока. Изявлението на британското правителство обаче е твърде обтекаемо: „Лидерите обсъдиха текущата ситуация в Близкия изток и важността на отварянето на Ормузкия проток с цел прекратяване на смущенията в глобалното корабоплаване, което повишава разходите в световен мащаб". Стармър е обсъдил необходимостта от отваряне на пролива и с канадския премиер Марк Карни.
Южна Корея пък заяви само, че „внимателно разглежда“ призива на Тръмп. „Следим внимателно изказванията на президента Тръмп в социалните мрежи и ще разгледаме въпроса с необходимото внимание, в тясна координация със САЩ", заяви представител на президентската администрация на азиатската страна.
Очаква се днес външните министри на Европейския съюз да обсъдят укрепването на малка военноморска мисия в Близкия изток, но не се очаква да вземат решение за разширяване на ролята ѝ до охрана на кораби в Ормузки проток, твърди "Ройтерс", с позоваване на дипломати и официални лица.
На 2 март генерал-майор от Корпуса на стражите на ислямската революция (елитни части на иранските въоръжени сили) Ебрахим Джабари предупреди, че Ормузкият пролив, през който минава приблизително една пета от световния износ на петрол, ще бъде затворен за корабоплаване поради военната операция на Израел и Съединените щати срещу Ислямската република. На 5 март иранският външен министър Абас Арагчи каза, че проливът не е затворен и кораби, включително танкери, не се опитват да го прекосят сами, опасявайки се от атаки от двете страни.
Източник: БТА, ТАСС
