- 16 Фев 2026
- 5882
- 145
Още необявената партия на бившия президент Румен Радев води със значителна преднина пред останалите политически играчи с 25,6%, На второ място са ГЕРБ - 15,4%, ПП-ДБ - 12,5%, ДПС - 10,5%, "Възраждане" - 4,5%. БСП не влиза в парламента. Това показват социологически данни, представени по БТВ от агенция "Маркет линкс". Данните са сред гражданите, декларирали, че ще гласуват.
Според социолога Добромир Живков социалното напрежение е започнало да нараства през есента.
51-ят парламент се приближава на своя финал към 50-я, който отбеляза "рекорд" от 6% доверие. Според него това е "пряк сигнал за доверието в българската демокрация".
Доверие в политическите лидери:
Румен Радев - доверие 45%
Костадин Костадинов - доверие - 20%
Бойко Борисов - доверие - 20%
56% е мобилизацията за протестен вот, изтъква социологът.
Дълго коментираната поява на Румен Радев в борбата за изпълнителната власт беше заявена открито, но все още не е обективизирана в конкретна коалиция, въпреки направените заявки. Това налага уговорката, че при липса на конкретно име на формацията и на водачите на листи в многомандатните избирателни райони, се намираме в ситуация, в която измерваме проекцията на все още несъществуващ реално феномен. "Въпреки това опитът от последното десетилетие показва, че резултатите от проучванията могат да бъдат достатъчно добър ориентир за моментните нагласи на гражданите. Макар и с все още ниска мобилизация, ясно се вижда възможността нова формация, ръководена от Радев, да бъде първа политическа сила след изборите", отбеляза социологът Добромир Живков пред Би Ти Ви.
От друга страна мащабите на промяната в електоралната подкрепа ясно показват, че в тази кампания не става въпрос за оттегляне и пренасочване на периферията на политическите сили към нов проект, а за значително преструктуриране, каквото изглеждаше, че може да бъде очаквано. Добромир Живков посочи, че сме свидетели на процес на формиране на ядрото на нова политическа сила, колкото и условно да изглежда това в принципно изменчивия характер на гласуването на значими по обем социални сегменти. Всичко това е за сметка на всички парламентарно представени сили, но най-вече на тези, които са около бариерата от 4%. Така регистрираните тенденции подсказват, че фрагментацията на партиите в следващия парламент може да намалее и той да бъде съставен от наймалко 4, но и не повече от 6 формации. Социолозите отбелязват предизборна мобилизация, но не толкова висока, както беше по времето на Симеон Сакскобургготски и при появата на ГЕРБ през 2009 г.
Важно наблюдение от проучването е фактът, че основният дял от привърженици на нова партия на Румен Радев се формира от миграция от политическите сили, представени във все още работещото Народно събрание (15%). Вторият стълб е съставен от нови гласоподаватели, които не са участвали на последните избори през октомври 2024. Третият представлява гласувалите за малки формации, както и не подкрепям никого. При липса на достатъчно ясно ценностно позициониране на новата формация на Радев, изглежда става въпрос за преливане на наказателен и антисистемен по своя характер вот. Това се потвърждава от видимата възприемчивост на симпатизантите на Румен Радев към евроскептични и прокремълски позиции, с което профилът на подкрепящите го се припокрива с този на симпатизантите и гласоподавателите на "Възраждане" и "Величие".
Нагласи към ЕС и НАТО
След нападението на Русия над Украйна, обществените нагласи постепенно започнаха да се изместват към по-висока подкрепа за членството в двата големи съюза. През последната година България постигна исторически успехи с присъединяването към Шенгенското пространство и еврозоната, с което е на път да завърши процеса на формална интеграция в Европейския съюз, отбелязва "Маркет линкс". Този напредък беше съпътстван от значителни усилия на евроскептичните парламентарно представени партии и това изглежда, че постига частична промяна в нагласите за оставане в двата големи съюза.
В изследването подкрепата за ЕС намалява с 3 пункта, като едновременно се забелязва два пъти по-висок прираст в подкрепа за напускане, като сега се доближава до около 1/3 от всички имащи право на глас. Малко по-стабилна е подкрепата за НАТО, което изглежда обяснимо с общото усещане за геополитическа несигурност и повишени рискове от разрастване на съществуващите и разгаряне на нови конфликти. Членството в НАТО се възприема от близо половината българи, като гарант за териториалната цялост на страната. Първите обективни сигнали за мащабно преструктуриране на вътрешнополитическия пейзаж и консолидирането на евроскептично и прокремълски настроените сегменти в подкрепа на формация с лидер Румен Радев, повдигат важни въпроси относно потенциални бъдещи опити за пренастройване на външнополитическия курс на страната.
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от Би Ти Ви и "Маркет линкс" сред 1019 лица над 18 г. в периода 7 - 13 февруари 2026 г. чрез пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Източници: бТВ, "Сега"
