- Автор: "Фигаро"
- 09 Sep 2026
- 708
- 0
Алис Вайдел, Улрих Зигмунд и Тино Хрупала Снимка: ДПА
Водейки с голяма преднина на изборите в Саксония-Анхалт, „Алтернатива за Германия“ (АзГ)се застъпва за нормализиране на търговските отношения с Москва и се отнася особено сурово към украинските бежанци в Германия. Партията призовава за истинска „офанзива за ремиграция към Украйна“. Тя твърди, че „обширни райони“ от страната са безопасни въпреки войната и че украинските власти биха предпочели сънародниците им да се завърнат, вместо да се интегрират трайно в Германия.
По отношение на Русия АзГ не говори в един глас. Позицията, която трябва да се заеме спрямо Москва, разделя германската крайнодясна партия, дори на най-високо равнище. Например, участието на няколко депутати в конференция в Сочи в края на 2025 г. предизвика сериозно вътрешно напрежение. Двамата лидери на партията олицетворяват тези нюанси: Тино Хрупала поддържа открито близки отношения с Кремъл, докато Алис Вайдел – макар и да се застъпва за нормализиране на търговията с Русия – се фокусира повече върху изграждането на по-тесни връзки с Доналд Тръмп. Структурата на „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Саксония-Анхалт и нейният лидер Улрих Зигмунд несъмнено принадлежат към първата от тези две групи.
В тази провинция с население от 2,1 милиона души в бивша Източна Германия партията постигна най-голямата победа за крайната десница в страната от Втората световна война насам – в неделя, 6 септември – въз основа на открито проруска платформа. Обширната и подробна „управленска програма“, публикувана по-рано тази година, се застъпва за „нормализиране на германско-руските търговски отношения“. Този процес налага преди всичко отмяна на санкциите срещу Русия – определяни като „вредни“, тъй като са „оказали тежко въздействие върху местната икономика“. „Преди конфликта в Украйна Русия беше един от ключовите търговски партньори на Саксония-Анхалт. След санкциите, наложени на Русия от ЕС през 2022 г., търговията между компаниите от Саксония-Анхалт и Русия на практика е спряла“, се посочва в програмата.
Тъй като подобна мярка не може да бъде въведена единствено в Саксония-Анхалт, AзГ обещава да „настоява в Бундесрата“ (германския федерален съвет, в който са представени 16-те федерални провинции) за нейното прилагане. Партията също така ще настоява за „възобновяване“ на вноса на енергийни ресурси от Русия – и по-конкретно на газ – с цел да се ограничи „рязкото покачване“ на разходите за енергия на бизнеса в щата. „Вносът на скъп и замърсяващ шистов газ по море не може да замени евтиния руски природен газ, доставян по тръбопровод“, се посочва още в програмата.
"Алтернатива за Германия“ настоява двата газопровода „Северен поток“, свързващи Германия с Русия през Балтийско море, да бъдат върнати в експлоатация. Те станаха обект на саботаж през 2022 г.
Проруската позиция на AзГ в Саксония-Анхалт обаче не се ограничава само до икономическата сфера. Разделите, посветени на образованието, съдържат изненадващи пасажи, в които партията се застъпва за „добри отношения“ с Москва на „културно равнище“, като твърди, че настоящите „антируски политики“ не „служат на интересите на Германия“ и „разделят Европа в името на чужди интереси“. По този начин AзГ възнамерява „да направи всичко възможно, за да запази и, ако е възможно, да разшири преподаването на руски език в Саксония-Анхалт“. Руският език, както се посочва в програмата, е „международен език на науката, на който говорят над 250 милиона души“ и който предлага „ценни възможности за общуване“.
Естествено, тъй като „чужд език, толкова сложен като руския, може да се усвои единствено чрез общуване с носители на езика“, AзГ иска да „възобнови студентския обмен“ с Русия, преустановен от февруари 2022 г. и началото на конфликта в Украйна. Освен това, както се посочва в програмата, прекият контакт с руснаците е „най-добрият начин за борба с разпалването на омраза и задълбочаването на конфликтите“.
"Смятат ни за защитници на Путин"
Според Кристиан Лекен, професор по политология в парижкия институт „Сианс По“ (Sciences Po), подобни мерки подчертават „трудностите“ на „Алтернатива за Германия“ (AfD) да се „освободи от миналото“. Следователно към това „комунистическо“ минало – което обединението помогна да бъде заличено – трябва да се погледне отново, „тъй като то не беше толкова лошо, колкото се твърдеше след 1989 г.“, отбелязва изследователят в статия за La Grande Conversation. Същевременно – и почти закономерно – политическата програма на „Алтернатива за Германия“ за Саксония-Анхалт е враждебно настроена към Киев и към подкрепата, оказвана на Украйна от 2022 г. насам. Тя заклеймява „пилеенето“ на средства на данъкоплатците за тази помощ, като отбелязва, че пътищата в провинцията са „все по-надупчени от дупки“. Тя пледира за „мир в Европа“, но с огорчение отбелязва: „Ако кажем, че не искаме война с Русия, [...] ни смятат за „защитници на Путин“.“
Връщане на украинските бежанци в Украйна
Освен това предложената от „Алтернатива за Германия“ управленска политика предвижда особено сурово отношение към украинските бежанци в страната. По време на изготвянето на тази политика партията настоя те да бъдат лишени от Bürgergeld – парична помощ, изплащана на лица без достатъчно финансови средства – и вместо това да бъдат включени в по-ограничената система за социални помощи, прилагана спрямо търсещите убежище. Обявената цел беше двойна: да се намалят публичните разходи и да се създаде „стимул за завръщане“ в Украйна. Оттогава федералното правителство само инициира подобна промяна за украинците, пристигащи в Германия след 1 април 2025 г., докато през юли обезщетението Bürgergeld беше заменено с нова базова парична помощ (Grundsicherung).
Но „Алтернатива за Германия“ иска да стигне много по-далеч. Партията призовава за подготовка на истинска „офанзива за ремиграция към Украйна“. Тя твърди, че „обширни райони“ от страната са безопасни въпреки войната и че украинските власти биха предпочели сънародниците им да се завърнат, вместо да се интегрират трайно в Германия. Оценка, която се различава от тази на Европейската комисия: през юни 2026 г. Комисията предложи удължаване на схемата за временна закрила за украинците до март 2028 г., като счете, че необходимостта от закрила все още е налице, а ситуацията в страната им – нестабилна. Същевременно обаче Брюксел призовава държавите членки да се подготвят за координирано излизане от тази схема, по-специално чрез програми за доброволно връщане, щом условията го позволят.
И накрая, според партийната си програма "Алтернатива за Германия" възнамерява да настоява на федерално ниво украинските граждани вече да не бъдат класифицирани като „бежанци от войната“ в Германия. Партията поддържа тезата, че дори хората от райони, засегнати от военните действия, следва да търсят убежище в други части на Украйна, а не в Германия.
Източник: "Фигаро"
Превод: "Гласове"
