- Автор: Цветелина Соколова, mediapool.bg
- 24 Юни 2026
- 710
- 0
Автоматичните увеличения на заплатите трябва да бъдат премахнати. Пенсионният модел е обрасъл с решения извън системата и вече повече от половината пенсии се плащат от данъците. Дефицитът няма как да бъде овладян, ако текущи разходи продължат да се финансират с дълг. Това каза бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ Владислав Горанов пред Цветелина Соколова за Mediapool във втората част на интервюто си, посветена на бюджета, данъците, пенсиите и фискалната политика.
Според него управляващото мнозинство има достатъчно депутати, за да взима правилни, но непопулярни решения, а без бърза фискална консолидация България може да остане в процедура по прекомерен дефицит през целия мандат. Горанов настоява, че бюджетът трябва да се върне към 3% дефицит без увеличение на данъците, а раздуването на социалните плащания и заплатите в публичния сектор трябва да бъде „поетапно обрано“.
- Г-н Горанов, ако днес бяхте финансов министър, как щеше да изглежда вашата стратегия за Бюджет 2026 и Бюджет 2027 в сегашната тежка ситуация?
- Случилото се с фиска не се е случило за един ден. В този смисъл еднозначен отговор няма. Но ако бях финансов министър на такова мнозинство, със 131 народни представители, със сигурност щях да настоявам за относително бърза консолидация, защото ако в първия момент има възможност за оправдание с наследено от миналото състояние на публичната сметка, след два месеца хората на Радев отново трябва да влязат в парламента и тогава с кого ще се оправдават? Тоест, ако не се заложат мерки още отсега за поетапна консолидация, на практика ние в рамките на този управленски мандат можем да не излезем от процедурата по прекомерен дефицит. Като стратегия задължително бих предложил непопулярни мерки, защото дори да се окаже, че някаква социална група бъде засегната, да не се окаже, че Румен Радев е получил толкова голяма подкрепа именно за да извърши подобни реформи и бездействието да не навреди повече на неговото политическо битие, отколкото предприемането на разумни, но на пръв поглед непопулярни мерки.
- Препоръчвате непопулярни мерки, но когато "Прогресивна България" предложи отпадане на Covid добавките за новите пенсии, не ги подкрепихте.
- Не е наша работа да ги подкрепяме. Но ние поне не скочихме толкова остро по темата в сравнение с други представители на опозицията, защото съзнаваме, че пенсионният модел е обрасъл с неща, които нямат място вътре. Но в същото време тези 131 депутати са толкова на брой, за да може правилни, но непопулярни решения да се взимат.
- Кажете 2-3 непопулярни решения, които бихте подкрепили?
- Най-малкото, което задължително трябва да стане, е премахването на всички автоматични механизми за увеличаване на заплатите. Имам увереност, че поне това ще предложат, което е предпоставка в бъдеще да се ограничи експоненциалното нарастване на разходите за персонал. Ако се погледнат големите числа, за последните няколко години, от 2019 г. насам, разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са нараснали с близо 5 процентни пункта от БВП. Ако добавим и ръстовете на възнагражденията в бюджетния сектор, ще видим около 7% нарастване на преразпределителната роля на държавата, без да се променят данъците. А това е много и означава, че едно от двете трябва да бъде коригирано. Или трябва да се увеличат данъците - нещо, което никой не иска да направи, и правилно. Или трябва тези увеличени разходи да бъдат поетапно обрани.
- Споменахте автоматичното нарастване на заплатите, но помним, че през 2024 г. абсолютно всички групи в Народното събрание (ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ и останалите) единодушно гласувахте "за" този автоматизъм за заплатите на военните. Сега ще гласувате ли точно обратното?
- Със сигурност е погрешно възнагражденията да се определят точно по този начин, което важи и за всички останали параметри на бюджета. Че възнагражденията в армията бяха ниски и че трудно може да се намерят хора, които да започнат работа там и че има неокомплектован състав на въоръжените сили, е факт. Но това можеше да намери решение през съответното увеличение на възнагражденията в армията с определен процент и на определени стъпки, без това да води до автоматизъм.
- Трябва ли да отпадне и автоматизмът за увеличение на минималната заплата (сега тя е 50% от средната), което вероятно ще взриви социалния мир?
- Защо трябва това да взривява социалния мир? Нима социалният мир в момента съществува? Нима смятате, че работодателите са съгласни с подобно решение, което действа в момента? В механизма за определяне на минималната заплата трябва да се включат обективни критерии, свързани с производителност на труда, с развитие на икономиката и пр. В противен случай, въпреки че сега не сме в тази ситуация, рано или късно може да се стигне до момент, в който тази формула на минималната заплата ще изкриви пазара на труда.
- Управляващите ще успеят ли според вас да реализират указанията си към министерствата за 10% съкращения на бюджетите още тази година? Не е ли наивно, че това може да стане толкова лесно?
- Възможно е да се реализира. Всички мерки, които няма да доведат буквално до спиране на някоя от държавните системи, са възможни и са приемливи и за това има мнозинство в българския парламент. За съжаление, чувам анонси от министър-председателя, че заявеното в предизборната кампания предложение за фискална рамка с 3% дефицит и запазване на данъчната система, започва някакси да се изплъзва от реториката на управляващите. Радев заяви съвсем наскоро, че 3-те процента са непостижими. Не съм оптимист, че ще се справят със задачата, независимо от това, че не се намират в ситуация, в която трябва да преговарят за подкрепа в българския парламент. Ние в края на ноември миналата година успяхме заедно с партиите, които тогава подкрепяха правителството, синдикатите и работодателите, да достигнем до вариант за Бюджет 2026 с 3% дефицит и който беше съгласуван и със службите на Европейската комисия. Мога да им препоръчам да го вземат и само да го адаптират.
- Да не забравяме, че вашият проект взриви обществото и доведе до най-мащабните протести от десетилетия, или поне се превърна в повод за тях.
- Протестите имаха друга природа. Според мен те не бяха свързани толкова с фиска, доколкото така или иначе тогавашното правителство много бързо се отказа от най-спорните мерки. Освен това се беше нагнетило едно напрежение в обществото и то намери своето изражение през тези протести, но така или иначе обществото не може да се управлява през протести. Трябва да се управлява през легитимните органи на власт.
- Бяхте архитект на строгата бюджетна дисциплина, която обаче остави българските пенсионери с мизерни пенсии (под 39% заместване на дохода през 2019 г.). Наследникът ви Асен Василев пък е обвиняван, че преобърна курса към опасен популизъм. Къде вие загубихте баланса и къде го загуби той?
- Аз бях продължител на една консервативна фискална политика, не съм нейният идеолог. Продължих традициите на благоразумно фискално управление и от сегашната перспектива се вижда, че е било за добро. Защото алтернативните сценарии бързо притискат до стената управлението, карайки го да взима непопулярни и често погрешни мерки. Но ако говорим специално за пенсиите, нека да ви върна към генезиса на съвременната пенсионна система, създадена в края на 90-те години от реформаторското правителство на Иван Костов. Тя се стартира и се управляваше по определен модел. Впоследствие от приходната част започнаха да отпадат вноски с легитимния аргумент за подобряване на конкурентоспособността и намаляване на разходите на бизнеса за труд. От друга страна, разходната част на системата започна да обраства с много решения, които не са в рамките на модела.
И в крайна сметка се стигна дотам, че повече от половината пенсии се плащат от данъците. Да не говорим, че решенията, свързани с определянето на индивидуалните размери на пенсиите, направиха пенсиите на много хора близки по размер, независимо от приноса им, което намали мотивацията за справедливо участие в осигуряването. Ако искаш да имаш високи пенсии, действително можеш да решиш да има смесено финансиране от данъци и осигуровки. Но ако искаш изпреварващо увеличение на пенсионните доходи, то не може да става за сметка на дефицит и дълг, защото е неустойчиво.
- Да разбирам ли, че ГЕРБ е против увеличаването на данъците, но не и против вдигането на осигуровките?
- Ние сме против финансиране на текущи разходи с дълг. В продължение на над 10 години – от 2009 г. до 2020 г., с кратки прекъсвания, бюджетът функционираше със сегашната данъчна система и близко до нулев дефицит.
- Тоест грешката на Асен Василев е, че изгуби баланса в това, че текущи разходи като тези за пенсии се финансират с дефицит и дълг?
- Да. Спомнете си неколкократните увеличения на пенсионните доходи извън модела през 2021 г. и 2022 г., които предпоставиха това нарастване с близо 4 процентни пункта от БВП на пенсионните разходи – нещо, което не беше компенсирано с други мерки в разходите на бюджета и доведе до траен структурен дефицит, който се натрупваше и замазваше година след година, докато не изби миналата година с 3.5%. За тази година още не сме видели числата на МФ, но е факт, че за първите 5 месеца имаме 2.5 млрд. евро превишение на разходите над приходите.
- Преди 10 години ви питах, сега пак ще ви питам – справедливо ли е хората с по-ниски доходи в България да имат по-висока данъчно-осигурителна тежест от тези с най-високите?
- И преди 10 години, и сега ще ви отговоря по същия начин – това, че имаме максимален осигурителен праг (2111.64 евро в момента, б. р.), след който не се внасят осигуровки, прави облагането частично регресивно, но това, което се случва с приноса на хората с по-високи доходи, е, че и техните права (за пенсия, обезщетение за безработица, майчинство и т. н.) са ограничени до тавана. Въпрос е на модел. Що се отнася до спора за прогресивно или пропорционално облагане на доходите, той не е нов и няма да свърши. Друг е въпросът дали концептуално аргументите в защита на пропорционалното облагане (плоският данък, б. р.) или на прогресивното облагане могат да се противопоставят един на друг. Защото какъв е стимулът да учиш повече, да си по-образован, да си по-производителен, ако в края на краищата през данъчната система получаваш неблагоприятно третиране.
- А къде е гаранцията, че хората с по-високи доходи са непременно по-производителни и по-образовани?
- Просто така работи светът.
Източник: mediapool.bg
