- Автор: Гласове
- 17 Юни 2026
- 1366
- 0
България не подкрепя включването на руския патриарх Кирил в новия пакет санкции срещу Москва, защото подобна мярка е символична, няма реален икономически ефект върху войната и може да бъде използвана за антиевропейска пропаганда с тезата, че ЕС се намесва в църковните дела. Това заяви външният министър Велислава Петрова в Народното събрание, преди да се включи в редовното заседание на ресорната комисия.
Така тя потвърди информацията на „Политико“, че България има резерви към част от предложенията в обсъждания 21-ви пакет санкции на ЕС срещу Русия, включително заради идеята в санкционния списък да бъде включен руският патриарх Кирил.
„Има редица елементи, които не подкрепяме. Те са свързани, от една страна, с енергетиката - да се осигури енергийната стабилност на страната, а от друга - със санкции, свързани с руския патриарх Кирил, който в случая влиза в категорията „символни“ санкции. Те нямат икономически ефект, а имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават среда, в която да се води антиевропейска пропаганда в посока, че Европа се намесва в църковни дела“, заяви Петрова.
По думите ѝ е важно да се прави разлика между санкции, които водят до реални икономически последици за Русия и могат да приближат края на войната, и мерки, които са предимно символични.
„Санкциите срещу Русия имат за цел да окажат икономически последствия, така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата за преговори. Когато става въпрос за санкции, които имат предимно символен характер, а не икономически последици, България тогава се противопоставя“, каза още дипломат №1.
Петрова уточни, че в случая става дума за ограничаване на финансови активи на съответното физическо лице. Според нея подобна мярка срещу руския патриарх едва ли би попречила на дейността му.
„Не мисля, че ограничаването на финансовите активи на руския патриарх в определени банки ще предотврати дейността му, каквато и да е тя“, посочи външният министър.
В момента на ниво Европейски съюз се обсъжда 21-вият пакет санкции срещу Русия, представен от Европейската комисия на 9 юни. Мерките обхващат енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и търговията. За първи път се предлага и забрана за влизане в ЕС на руски военни, участвали в агресията срещу Украйна.
Според „Политико“ България не желае да подкрепи пакета в този му вид и заради включването на руския патриарх Кирил, който многократно е изразявал позиции в подкрепа на войната. ЕС вече веднъж се опита да наложи санкции на духовния водач в началото на войната, но тогава предложението беше блокирано от унгарския премиер Виктор Орбан.
„В момента пакетът се дискутира на ниво Европейски съюз и много държави имат резерви. Той все още не е във финален вариант. Българската позиция е доста ясна - ние подкрепяме санкции, които имат икономически ефект, не ощетяват държавите членки повече, отколкото ощетяват Русия, и нямат символен характер. Както много пъти съм казвала, основната ни цел е да се стигне до ситуация, в която могат да се водят ефективни преговори“, обясни министърът.
Петрова потвърди, че част от резервите на България по пакета са свързани и с енергетиката, включително с мерки, които биха могли да засегнат „Лукойл“ или негови дъщерни дружества.
„Това е позиция, която България постоянно е поддържала, а именно, че за нас основен приоритет е да се поддържа енергийната стабилност на страната. Това не е изключение - всички държави имат резерви по линия, която би оказала влияние“, каза тя.
Външният министър коментира и случая със запалените дипломатически автомобили на България в Северна Македония.
„България ясно заяви, че осъжда този акт, който показва, че когато езикът на омразата бива толериран и утвърждаван на високо ниво в една държава, се стига до такъв тип действия“, заяви Петрова.
Тя уточни, че българската позиция вече е била представена пред Съвета по общи въпроси на ЕС, чрез българските представители в Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. По думите ѝ страната ни очаква от властите в Скопие не само да установят извършителя, но и мотивите за нападението, както и какви мерки ще бъдат предприети, за да не се допускат подобни прояви в бъдеще.
„Разговарях и с моя колега от Северна Македония Тимчо Муцунски и дадох ясно да се разбере, че очакваме не само да разберем кой е извършителят, а какви са мотивите и какво ще предприемат те, така че да не се случват подобни прояви и в бъдеще, защото това не е първият път“, каза Петрова.
Попитана за липсата на присъди за посегателства срещу български клубове в Северна Македония и за случаите срещу хора с българско самосъзнание като Драги Каров, министърът заяви, че е трудно да се коментира дейността на съдебната система в друга държава. Тя обаче подчерта, че България последователно поставя на дипломатическо ниво въпроса подобни прояви да не бъдат оставяни безнаказани.
По думите ѝ безнаказаността създава усещане, че няма правосъдие и че такъв тип действия се толерират, без да срещат законова ответност.
Петрова коментира и доклада за напредъка на Северна Македония, около който се стигна до напрежение в Европейския парламент заради опит да бъде премахнат текстът, свързан с работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.
„Дискусията по доклада тече в момента и не сме наясно какво ще бъде гласувано. По начина, по който последните поправки бяха предложени, се опитват да се махне много важна част, която е свързана с работата на историческата комисия. Надявам се точно тези поправки да не минат“, каза външният министър.
Малко по-късно стана ясно, че Европейският парламент е отхвърлил поправката, предложена от докладчика за Северна Македония Томас Вайц, с която се целеше премахването на въпросния текст. Той настоява съвместната историческа комисия да постигне ясни и осезаеми резултати, стъпвайки единствено на обективни, автентични и доказани исторически източници и документи, съгласно Втория протокол от Договора за добросъседство.
Окончателният текст на резолюцията беше приет с 411 гласа „за“, 338 „против“ и 188 „въздържал се“.
По повод посещението на украинския посланик във връзка с решение на Държавна агенция „Национална сигурност“ Петрова заяви, че в комуникацията няма нищо нетипично.
„В дипломатическата практика е абсолютно нормално представителите на различни дипломатически представителства да искат информация относно техни граждани“, обясни министърът. Тя уточни, че Министерството на външните работи не може да коментира мотивите за решенията на ДАНС.
Източници: "24часа", NOVA
