- 09 Апр 2026
- 2041
- 40
Благодарение на усилията на „Възраждане“ и активната гражданска позиция на хиляди жители на община Карлово, вече е официално потвърдено, че местен референдум за изграждането на завод за барут ще има. Това става ясно от окончателния протокол на ГРАО от 30.03.2026 г., според който са валидирани 4562 подписа при необходим минимум от 4297. Така законовото изискване е изпълнено и Общинският съвет е длъжен да пристъпи към процедура по допускане на референдума.
Кандидатът за народен представител от Пловдив област Кръстьо Врачев коментира, че случаят в Карлово е показателен за начина, по който институциите могат да се използват за създаване на внушения и натиск върху гражданските инициативи.
„В Карлово видяхме нещо много показателно. Една подписка, подкрепена от хиляди хора, беше обявена за почти невалидна. Говореше се за покойници, за чужденци, за несъществуващи подписи. Създаде се усещане, че инициативата е едва ли не измислена. А в крайна сметка, след нашия натиск и след като се стигна до реална проверка, останаха 4562 валидни подписа. Това означава само едно, че хората са били прави още от самото начало.“, коментира той.
Историята започва на 10 февруари 2026 г., когато в Общински съвет - Карлово е внесена подписка с 6090 подписа за провеждане на местен референдум. По закон следва съвместна проверка с инициативния комитет, но такава не се провежда.
„Ние не бяхме извикани за съвместна проверка, както изисква законът. Подписката беше задържана три дни в общината и изпратена в ГРАО без наше участие. Това веднага поставя въпроса - какво се е случвало с нея през това време и защо процедурата не е спазена.“, посочва Кръстьо Врачев.
На 26 февруари Община Карлово излиза с позиция, че близо една трета от подписите са некоректни. В публичното пространство започват да се въртят твърдения за „покойници“, „чужденци“ и сериозни нарушения.
„Тази информация беше разпространена навсякъде - до съветници, медии, социални мрежи. Създаде се внушение, че инициативата е несериозна и обречена. Само че когато поискахме детайлна информация от ГРАО, видяхме съвсем различна картина. Оказа се, че голяма част от тези ‘нередности’ са чисто технически - сгрешена цифра в ЕГН, липсваща нула в адрес, жена с двойна фамилия, записала само едната. Имаше дори случаи, които будят сериозни въпроси как изобщо са се появили като проблем.“, казва още той.
След отстраняване на несъответствията подписката е внесена отново - този път с 4703 подписа. В крайния протокол обаче са проверени 4610, което оставя неяснота за липсващи 93 подписа.
„Това е още един въпрос, на който никой не дава отговор - къде изчезнаха тези 93 подписа? Но въпреки всичко, резултатът е 4562 валидни подписа. Така че, според закона референдум трябва да има.“, категоричен е Врачев.
Той обръща внимание и на още един детайл - разликата в начина, по който е комуникирана информацията.
„Първият протокол, с който се внушаваше, че подписката е проблемна, беше разпространен широко и шумно. Окончателният резултат обаче - този, който показва, че хората са били прави - не беше оповестен по същия начин. Ние дори не бяхме уведомени навреме. Получихме протокола със закъснение от девет дни. Това няма как да не буди съмнения, особено в предизборна ситуация.“, коментира той.
В края на април Общинският съвет в Карлово трябва да разгледа точката за допускане на референдума. Очаква се заседанието да предизвика сериозен обществен интерес.
„Аз ще бъда там, както и много мои съграждани. Призовавам всеки, който се интересува от бъдещето на общината, да присъства. Защото това не е просто казус за един завод, а въпрос дали гласът на хората има значение.“, заявява Кръстьо Врачев.
