Върховните съдии решиха, че лихварството не е престъпление

Върховните съдии решиха, че лихварството не е престъпление

Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на разпоредба от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предава Лекс.

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В специално тълкувателно решение Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива такава дейност. И решението дали ще има престъпление е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

По въпросната разпоредба МВР арестуваше, а прокуратурата обвиняваше много често през годините при скандални случаи на раздаване на заеми и кредити при огромни лихви в ромски махали и заложни къщи, при завземане на имоти чрез невъзможност да се изплащат дългове от такива заеми, при случаи на държане в зависимост на големи общности, които да бъдат използвани при различни ситуации, включително и избори. Едно от популярните дела по изтълкувания сега текст от НК беше срещу вече покойния бивш министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за раздаване на милиони заеми, някои от които с дневна лихва от 0,5 на сто. Накрая делото бе прекратено.

На практика по този текст много рядко се стигаше до присъди, но когато съдилищата изобщо се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като престъпление. След тълкувателното постановление на ВКС това вече не може да става.

Сега остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната лихва. В тези случаи обаче трябва да има дела, някои от които вървят с години.

Иначе сегашното тълкувателното решение на ВКС се чака от почти четири години. Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 г. До този момент преобладаващата практика на ВКС беше, че системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице престъпление, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.

Пръв оспори това тълкуване проф. Пламен Панайотов и именно на негова статия се позова ВАдС в искането си ВКС да преосмисли досегашната си практика. Той изтъкна, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност, тъй като основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция“.

Докато тълкувателното дело беше висящо, състав на ВКС с председател Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В него беше поискано съдът в Люксембург да разясни определенията за кредитна институция и за лиценз в Регламент № 575/2013 и дали според правото на ЕС кредитните институции осъществяват кредитирането единствено с публично привлечени средства. Преди малко повече от три месеца СЕС се произнесе и именно на него стъпва до голяма степен постановеното от Наказателната колегия тълкувателно решение. То е подписано с особено мнение от съдия Мина Топузова, която е и председател на отделение.

 

Източници: "Сега", "Лекс"

 

Коментари

  • Моше & Авраам Банк

    17 Март 2024 8:33ч.

    Умни люде са тия съдии . Бас ловя че са от нашата черга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всъщност...

    17 Март 2024 9:36ч.

    ...дали пък даването на заеми под лихва не е допълнително занимание в съдебната система?!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всъщност, къде другаде да избият огромните корупционни пари, които генерира туморната квазидържава в държавата, каквато е всъщност "съдебната" система?

    17 Март 2024 11:28ч.

    Петата българска държава трябва да бъде съборена и да бъде построена отново в шеста. Опасявам се обаче, че това може да се случи само след наложена отвън промяна на държавните граници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • време беше

    17 Март 2024 8:53ч.

    Мафията вече е на власт и е време да легализира дейността си. Събирачите на дългове отдавна са легални, така че системата работи безотказно. Ортопедите също ще имат клиентела. Пей сърце!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ааа

    17 Март 2024 8:54ч.

    И поповете няма да останат гладни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ооо

    17 Март 2024 9:04ч.

    Това е голям бизнес. Много нови работни места за ортопеди, дърводелци, каменоделци, цветари, траурни агенции, попове, брокери за недвижими имоти….

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 17 Март 2024 8:53ч. Мафията вече е на власт и е време да легализира дейността си. Събирачите на дългове отдавна са легални, така че системата работи безотказно.

    17 Март 2024 9:37ч.

    Всъщност интересен е казуса, при който частни структури изпълняват ДЪРЖАВНИ съдебни разпореждания, не ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    17 Март 2024 9:20ч.

    Честито българи. И, като се има впредвид, че в тази държава когато "лекинко" се отвори една много, ама МНОГО малка възможност ( за наказателна НЕпреследваност - б.м ) за далавера, винаги, ама ВИНАГИ следват опостошителни "циклони" от разбойнически последствия и криминални извращения на наши и чужди тарикати във финансовата сфера. А съда и прокуратурата ще "вдигат ръце" и ще мрънкат: ,, ... МИ, ТАКЪВ Е ЗАКОНА ..... ". Иначе под път и над път Ви се пробутват кухи лафове за нЕква съдебна реформа. Е, родиха още едно чудовище.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лихварството не е престъпление

    17 Март 2024 9:24ч.

    То е поминък за престъпници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • RGB

    17 Март 2024 9:30ч.

    ЗАКОНЪ противъ лихвоимството Утвърденъ съ указъ № 80 отъ 15.04.1927 г., обн., ДВ, бр. 22 отъ 30.04.1927 г., в сила от 1.05.1927 г., изм. и доп., бр. 291 отъ 31.03.1931 г. https://logo.blog.bg/politika/2012/02/03/zakon-protiv-lihvoimstvoto.895087

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шейлок...

    17 Март 2024 9:35ч.

    ...одобрява това! Следващата стъпка към европеизирането е да се върнем към добрата стара англосаксонска практика - простолюдието да бъде задължавано да взима заеми от господарите под висока лихва, не ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логото

    17 Март 2024 9:37ч.

    Това, че конюнктурно-юридически не е признато за престъпление не снема автоматично неговата морално-етическа обществена укоримост. Защото за безукорните лихварството е един от смъртните грехове по Божия закон, като дете на алчността и сребролюбието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Елисавета

    17 Март 2024 10:08ч.

    И за "контраст" съседната статия е за Сирни заговезни....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    17 Март 2024 10:14ч.

    БОКЛУЦИ!!! Докато не ги изчистим, така ще е !!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неизненадан

    17 Март 2024 10:51ч.

    В България мафията си има държава... И нищо не се променя.... Дори се оказва, че мафията си има и правосъдие... Което е уж независимо....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куци Коньов

    17 Март 2024 11:09ч.

    Проблемът евентуално може да се реши като се промени/допълни определението за банкова дейност ("кредитиране с публично привлечен и/или личен ресурс"). Тогава лични средства ще се дават законно "назаем" само ако са без лихви. Иначе ще е "банкова дейност". Другият вариант е държавно определен таван на лихвения процент за заемите от лихварите. Както наложиха таван на надценките на лекарствата, така може и на "надценките" на заемите. Но и за двете се искат топки и морал, каквито липсват в изпълнителната, законодателна и съдебната власт у нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дивергент

    17 Март 2024 11:37ч.

    А инфлационна компенсаци може ли или и тя се счита за лихва? А цената на обезщетението може ли да се променя според пазара? А кое е пазара? Сключените сделки или обявите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куци Коньов

    17 Март 2024 11:54ч.

    Да. Не. "Пазар" няма, "гешефт" - има. Не съм юрист, но ще си позволя (любителски) да "позаконотворствам", перифразирайки чл. 225 от НК - "Който отдаде на кредит публично привлечен или личен ресурс на цена над утвърдената по установения ред или получи за услугата възнаграждение, по-голямо от законно определеното, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от сто хиляди до триста хиляди лева."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дивергент

    17 Март 2024 11:32ч.

    Лихварство "по занятие" си е банкиране без лиценз и се тълкува твърде избирателно. Пример - аферата НЕКСО, стоян александров и много други. Корупцията е ужасяваща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тралала

    17 Март 2024 11:59ч.

    ситият на гладния не вярва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Lindentown

    17 Март 2024 15:09ч.

    Поредната институционална подкрепа на държавата към мошениците, корупционерите и перачите на пари. Сега значително по-лесно ще се озаконява корупцията и ще се "изпират" по-големи суми. Ако някой мисли, че решението на ВКС не е резултат на лобизъм и специални интереси, дълбоко се заблуждава. Българската държава навлиза все по-дълбоко във фазата на пълно разложение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи