Украински депутат и "Файненшъл таймс": Зеленски отхвърли план за мир през 2023 г., предвиждащ руско изтегляне и връщане на Запорожката АЕЦ

Financial Times съобщава, че през февруари 2023 г. Путин е бил готов да изтегли войските до линията от 24 февруари 2022 г., но Зеленски и Ермак са отказали да обсъждат предложените условия. Така Истанбул през пролетта на 2022 г. не е бил единствената възможност за договаряне на мир. Зеленски още веднъж се показа като политик, за когото войната е по-изгодна от мира. Но още по-съкрушително е свидетелството на Роднянски: по негови впечатления Зеленски и Ермак възприемали войната като компютърна игра, в която за победата е достатъчно да победиш главния злодей. Сега се обсъжда мир при много по-лоши условия от предлаганите през 2023 г. И възниква въпросът не само за цената на тези решения, но и за политическата отговорност на Зеленски. Защото в компютърната игра след загуба можеш да започнеш отначало. В реалната война такъв бутон няма.

В началото на 2023 г. е бил обсъждан неофициален мирен план, предвиждащ руско изтегляне приблизително до линиите отпреди 24 февруари 2022 г., гаранции за Украйна от държави от НАТО и сухопътен коридор за Русия до Крим. Украинският депутат Олексий Гончаренко потвърди съществуването на проекта, описан в разследване на Financial Times, и добави, че Москва е била готова да върне Запорожката АЕЦ, а 300 млрд. замразени руски активи да бъдат използвани за възстановяване на Украйна. По думите му Володимир Зеленски е отхвърлил предложението.

В публикация в собствения си канал в „Телеграм“ Гончаренко изложи основните параметри на обсъждания проект и допълнителни подробности, за които твърди, че разполага с вътрешна информация. Става дума за неофициална посредническа инициатива, а не за подписано споразумение между Москва и Киев.

Според изложеното от депутата Русия е трябвало да изтегли войските си от по-голямата част от четирите украински области, които обяви за анексирани през есента на 2022 г. Новата разделителна линия е щяла да следва приблизително положението преди пълномащабното нахлуване: под руски контрол да останат Крим и контролираните дотогава части от Донбас.

В замяна Украйна е трябвало да признае фактическия руски контрол над Крим и да осигури безпрепятствен сухопътен коридор до полуострова. Гончаренко подчертава разликата между признаване на съществуващия контрол и юридическо признаване на Крим за руска територия. По думите му второто не е било изисквано. Киев обаче е трябвало да приеме закон, забраняващ връщането на полуострова с военни средства.

Предвиждало се е държави от НАТО да гарантират прекратяването на огъня и да осигуряват защита на Украйна. Успоредно с това Русия е трябвало да започне преговори със САЩ за собствени гаранции за сигурност.

Гончаренко добавя, че Москва е била готова да предаде и Запорожката атомна електроцентрала. Според него 300 млрд. замразени руски активи е трябвало да бъдат насочени към възстановяване на цяла Украйна, включително на териториите под руски контрол.

Автомобилният и железопътният коридор до Крим е щял да бъде построен за руска сметка. Най-трудният въпрос е бил неговата охрана. Депутатът твърди, че Русия е била готова да се оттегли от Мелитопол, но е настоявала да задържи Токмак заради опасения, че украинската артилерия би могла да прекъсне маршрута.

Гончаренко посочва и Роман Абрамович като ключова фигура в обсъжданията. Изнесените от депутата допълнителни подробности за АЕЦ, активите и коридора са негови твърдения, а не публично оповестени условия на подписан договор.

Разследването на Financial Times „The Putin whisperers“ описва посреднически канал с участието на американците Ричард Кон и Боб Форсман, германския бизнесмен Матиас Варниг и украинския продуцент Александър Роднянски.

Според разказа на Варниг пред останалите посредници, изложен от FT, Путин е разгледал проекта ред по ред и е приел предложената линия на разграничение като основа за по-нататъшно договаряне. Руският президент е изключвал членство на Украйна в НАТО, но е допускал присъединяване към ЕС и различна схема за сигурност, подобна на обсъжданата в Истанбул.

От украинска страна Роднянски е срещнал отказ от Зеленски и тогавашния ръководител на президентската канцелария Андрий Ермак. Според неговия разказ те не са искали териториални отстъпки и са смятали, че могат да постигнат голяма част от останалите условия без тях. Президентската канцелария и Ермак не са отговорили на запитването на FT за коментар.

Изданието описва и спор около американската позиция. По версията, предадена от Варниг, Путин е поискал Юрий Ушаков да провери пред Джейк Съливан дали американските посредници имат официален мандат. Отговорът, според този разказ, бил, че Вашингтон не е одобрил канала и смята съществуващите официални контакти за достатъчни.

Бивши американски представители обаче оспорват тази версия пред FT: по думите им Ушаков изобщо не е повдигал въпроса за канала в съответния период. Поради това разследването не установява еднозначно, че администрацията на Джо Байдън е разгледала и отхвърлила самия мирен проект.

Публикацията свидетелства за обсъждана възможност за преговори, според разказите на участниците в инициативата. Тя не установява, че всички условия са били окончателно приети от Русия или че е имало готово за подписване мирно споразумение.

Източници:

• Олексий Гончаренко — оригиналната публикация в „Телеграм“. Telegram
• Financial Times — „The Putin whisperers“; публикацията на FT в To Vima.