- 23 Март 2026
- 5446
- 72
Пет сигурни формации влизат в Народното събрание. “Прогресивна България", ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и “Възраждане”. БСП е на ръба с 4% при декларирана избирателна активност 3,1 млн. избиратели, което може и да ѝ отвори вратата като шеста политическа сила в новия парламент. Това са основните изводи от националното представително проучване на изследователския център “Тренд” по поръчка на “24 часа”.
Декларираната избирателна активност за предстоящите избори стои без промяна в сравнение с предишното проучване на „Тренд“ през февруари. 59% от пълнолетните българи, живеещи на територията на страната, заявяват, че ще упражнят правото си на глас на парламентарните избори. Това означава, че можем да очакваме около 3 милиона и 100 хиляди български граждани пред урните на 19 април.
Прогресивна България остава лидер в подредбата с 31,1% подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват на предстоящите избори. Втора са ГЕРБ с 19,7%, а на трета позиция са ПП-ДБ с 11,8%. Плътно зад тях стои ДПС с 10,5%, а Възраждане е на пета позиция с 7,9%. БСП-ОЛ остава точно на ръба на парламентарната бариера с 4% подкрепа сред гласуващите. Под черта остава МЕЧ с 3,2%. На електоралната карта се появява през този месец и формацията около Николай Попов „Сияние“ с 2,9%. След нея се нареждат „Има такъв народ“ (2,6%), АПС (1,7%) и Величие (1,5%). Данните са преизчислени без процента на посочилите, че ще гласуват с „не подкрепям никого“, който е 1,7%.
Димитър Ганев, "Тренд" пред Юри Велев от "24 часа": Трудна ще е коалиция на "Прогресивна България" с ПП-ДБ, има натрупано напрежение между тях
- Как се променя електоралната картина спрямо предишното проучване на “Тренд”, което беше преди месец, г-н Ганев?
- Тя стои относително статична, без да има кой знае колко сериозни размествания по терена. Избирателната активност също е на сходни нива. Очакваме 3 милиона и 100 хиляди българи да отидат до урните. Има малки промени. Не бих интерпретирал разлики от 1% или по-малко като ръст или спад. Но се променя формулата, която използвахме предния път 5 + 2: пет сигурни партии в парламента и две, които имат шанс за представителство. БСП вече сякаш е на прага, а МЕЧ са малко по-далеч от бариерата.
ПП-ДБ в последното ни проучване бяха с 10,9%. Това беше в епицентъра на скандала “Петрохан” и вероятно е оказало определено влияние, тъй като фигури, близки до коалицията, бяха асоциирани по някакъв начин със скандала. Но очевидно "Петрохан" вече не е част от дневния ред, мина се вече в предизборна кампания. Виждаме възстановяване на доверието към ПП-ДБ до близо 12%. На електоралната карта се появява и коалиция “Сияние” на Николай Попов с близо 3%, за когото кампанията ще е от решаващо значение.
- Колко са избирателите, които между вторник и петък в последната седмица на кампанията решават за кого ще гласуват?
- На всички избори в последните години в екзитпола задаваме въпрос: “Кога решихте за кого да гласувате?”. Сборът между отговорите “днес”, тоест в изборния ден, и “в последните няколко дни” е обикновено 16-18%. Това очакваме и сега - тоест около половин милион души ще вземат решение в последните няколко дни. Въпреки това ние преразпределяме тези нерешили и така правят всички агенции. Колегите от “Маркет Линкс” са решили по друг начин да представят тези данни.
- Какви очаквате да са посланията и тонът на предизборната кампания, която започна?
- Наблюдавам системно поведение от страна на “Прогресивна България”. В единственото интервю все още на Румен Радев като партиен лидер в “Панорама” чухме доста системни послания и относно външните ни партньори. Няма радикални послания или личности в листите, които да носят със себе си някакви крайности. Посланията в програмата също са системни, а линията антистатукво се поддържа с тезите срещу олигархичния модел, дори без да се назовават имена. Идеята, изглежда, е да се отвори най-широко ветрилото, никой избирател да не се чувства отблъснат или уплашен от радикални послания. И същевременно да се обере максимално протестният вот.
Досегашните управляващи ГЕРБ и ДПС като опитни играчи, виждайки посланията на “Прогресивна България”, добре си дават сметка, че ако тръгнат на фронтална атака срещу Радев, само биха го легитимирали и позволили да мобилизира по-голям наказателен вот. В изявите на Бойко Борисов няма сериозна критика спрямо Радев. Дори напротив, можем да говорим за опит за задушаваща прегръдка, мечешка прегръдка.
Това е тактическа игра. В коментар на листите на коалицията на Радев той каза - цитирам по памет: Познаваме ги половината от тези хора, с част от тях сме работили и ще се радваме пак да работим.
Тоест той казва: Няма защо да гласувате за Радев срещу мене, защото просто с него можем да се окажем партньори след изборите. Радев, разбира се, непрекъснато ще отхвърля това. Затова може да се очаква, че в тази кампания няма да има това ожесточено свръхпротивопоставяне, което имахме в последните години, в което полюсите бяха ГЕРБ и ПП-ДП.
- Каква е вероятността да се състави правителство след тези избори или по-скоро ще отиваме на следващи заедно с президентските?
- Ако има управление, то ще бъде около “Прогресивна България”. При евентуално представителство на БСП в парламента това би изглеждало като естествено партньорство с “Прогресивна България”, като имаме предвид общия корен - все пак Радев беше кандидат-президент на БСП, а в листите му са и доста на брой хора, свързани с левицата.
Въпреки това обаче на базата на днешната електорална картина не изглежда сборът на мандатите на формацията на Радев и БСП да формира мнозинство от над 120 депутати. Тоест трябва да се търси трети.
- Кой би могъл да бъде той?
- Трудно е да се прецени. Чиста коалиция с ПП-ДБ вероятно ще е труден вариант. Първо, защото има напрежение от страна на хората около Радев за тази коалиция, през годините има доста натрупвания на напрежение между тях. А и вътре в ПП-ДБ са разделени относно колаборация с Радев. Тази коалиция ще бъде поставена пред много сериозни изпитания, ако трябва в цялост да подкрепи един кабинет на Радев. Самият електорат на ПП-ДБ също е разделен в отношението си към бившия президент.
Не изключвам сценарий, ако Радев и БСП имат общо 115 мандата примерно, да се предложи кабинет на малцинството. Такива гласове вече се чуват от най-близки хора на президента, като Иво Христов - тип програмен кабинет, и да се търси ситуационна подкрепа в парламента от няколко формации.
