Станишев: Йотова е фаворит за президент, но няма да бъде гумен печат на властта

Президентските избори ще бъдат първи сериозен тест за устойчивостта на управлението

БСП трябва наистина да потърси „новото аз“ на левицата и на левите хора

Илияна Йотова влиза в предстоящите президентски избори от позицията на фаворит, но ако бъде избрана, управляващите не трябва да очакват президентската институция да бъде безкритичен изпълнител на тяхната политика. Това заяви Сергей Станишев в предаването „Офанзива“ по NOVA NEWS.

По думите му Йотова има сериозен политически опит както в Европейския парламент, така и като вицепрезидент, а през последните месеци се е показала като стабилен и предвидим държавен глава на Република България.

Станишев даде висока оценка и на избора ѝ на Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент. Той подчерта, че лично харесва Вълчев, че разговорите с него винаги са били интересни, както и че като юрист и генерален директор на БТА е показал висока професионална ефективност. По думите му под негово ръководство агенцията е станала значително по-видима, а самата кандидатура е знак и към избиратели извън традиционния електорат на БСП и прогресивната левица.
„Самият факт, че господин Вълчев беше избран почти единодушно от Народното събрание за втория си мандат, говори за неговата работа и за оценката на неговата ефективност.“

Според Станишев широката парламентарна подкрепа за Вълчев не трябва да се тълкува като скрит политически знак, а като признание за неговата работа и професионален авторитет.

Йотова ще отстоява самостоятелността на президентската институция

Станишев подчерта, че президентът има собствена роля и отговорност пред обществото, независимо коя политическа сила стои зад избирането му. „Прогресивна България не може да очаква от президента Йотова да бъде гумен печат на тяхната политика.“ По думите му президентът има ограничена институционална тежест по отношение на законодателството, но разполага със силна обществена трибуна и трябва да поставя остри въпроси, когато управляващите допускат грешки.
„Познавайки Илияна Йотова от много години, съм сигурен, че тя ще отстоява самостоятелността на президентската институция и ще се води от своята съвест и от своето разбиране за националния интерес и необходимите политики, независимо кой е на власт.“

Той подчерта, че през последните месеци Йотова е показала стремеж към диалог и към изграждане на мостове между различни обществени и политически кръгове. Според Станишев президентските избори ще бъдат и първият сериозен тест за стабилността на настоящото управление. Ако управляващите не успеят да мобилизират достатъчно подкрепа за своя кандидат, това може да отслаби политическата им позиция и да създаде напрежение в управлението.

Андрей Гюров трудно може да обедини десния вот

Коментирайки кандидатурата на Андрей Гюров, Станишев изрази съмнение, че той може да се превърне в обединяваща фигура за десните избиратели, включително за симпатизантите на ГЕРБ. „Господин Гюров като служебен премиер водеше подчертана анти-ГЕРБ политика и трудно ще мотивира избирателите и актива на тази партия да работят за него, дори и само да гласуват за него.“ Станишев отправи и критика към стила на кампанията на тандема Андрей Гюров – Георги Кандев, който според него поставя прекалено силен акцент върху формата за сметка на съдържанието.
„Политиката, разбира се, е и театър в някаква степен, но когато липсва съдържание, а доминира показната част, това започва да работи срещу самите кандидати.“ Той посочи като проблем и публични изяви на кандидата за вицепрезидент, в които според него са допуснати сериозни фактически неточности.

Управленската програма не гарантира четиригодишен мандат

Коментирайки програмата на правителството на Румен Радев,  Станишев подчерта, че нито една програма сама по себе си не може да гарантира пълен четиригодишен мандат. „Програмата е заявка за намерения. Въпросът е как се изпълнява. Едно е да кажеш нещо, друго е да го направиш.“ По думите му в програмата има множество мерки с пожелателен характер, без достатъчно конкретика и ясно измерими резултати. Според него обществото ще оценява управлението най-вече по това дали хората виждат позитивна посока за страната и за собствения си живот. Другият ключов критерий ще бъде дали управляващите действително ще прекъснат механизмите, характерни за предишния модел на упражняване на властта.
„Хората биха простили много грешки на управляващите, но няма да простят преподчиняването и възпроизвеждането на стария модел.“

Според Станишев това е един от най-сериозните рискове пред Прогресивна България – да се сменят хората, но да останат същите зависимости и механизми.

Реформите трябва да се правят в началото на мандата

Станишев подчерта, че най-сериозните и трудни реформи трябва да започват в началото на мандата, когато едно правителство разполага с най-висока обществена подкрепа и най-голям политически ресурс за промяна. Според него колебливото начало може да направи провеждането на по-дълбоки реформи значително по-трудно на по-късен етап от мандата. Той посочи като пример продължителната подготовка на бюджета и подчерта, че намаляването на дефицита според него все още не е достатъчно. „Тази година според мен дефицитът ще бъде по-нисък, отколкото е записано, защото няма да успеят да усвоят средствата за капиталови разходи. Но следващата година вече няма да го има този фактор, защото ще има 12 месеца за изпълнение.“ По думите му сериозни и дълбоки реформи са необходими в редица сектори – здравеопазване, образование и конкурентоспособност.

„Има толкова сектори, в които нещата са занемарени и се изискват дълбоки промени, ако искаме да се подобри ефективността. А стъпките към този момент са доста колебливи.“

Станишев подчерта, че отправя тази критика добронамерено и че успехът на правителството е в интерес на страната. „Не е добре за България поредно правителство да се провали.“

България има нужда от балансирана външна политика

По темата за външната политика Станишев отхвърли противопоставянето между многовекторна политика и „седене на два стола“. Според него една суверенна държава трябва да поддържа отношения с всички значими международни фактори, които могат да влияят върху националните ѝ интереси. По думите му страната ни трябва да има отношения както с европейските държави и САЩ, така и с Китай и останалите глобални фактори. „България започна да заема по-балансирана позиция по редица въпроси, водена от своя интерес, от своето географско положение и от своята традиция, без да бъде просто безмълвен изпълнител на решения, които са взети другаде.“ Станишев оцени тази тенденция положително, като подчерта, че предстои да се види как тя ще се развие.

Постоянното тестване на „червени линии“ е опасна игра

Коментирайки напрежението между Русия и държави от НАТО, Станишев предупреди за рисковете от взаимните провокации и постоянното тестване на границите на другата страна. „Виждам постоянно тестване на другата страна с много провокации – както от Русия, така и от отделни съюзници в НАТО. Постоянно се проверява коя червена линия може да бъде прекрачена, без нищо да се случи. Това вече става твърде рисково и е опасна игра за всеки, който я играе.“ Според Станишев логиката на ескалацията вече се е доказала като безперспективна и във войната в Украйна. „Тази война с военни средства и с ескалация няма да бъде решена. Трябва да има политически разговор и политическо решение, което да дава дългосрочна стабилност.“
Той подчерта, че още от началото на войната е защитавал тезата, че конфликтът не може да бъде решен единствено чрез военни средства.

Европейският съюз трябва да бъде активен участник в търсенето на мир

Станишев постави въпроса защо, при положение че Съединените щати водят преки разговори с Русия, Европейският съюз не успява да играе същата политическа роля. „САЩ водят разговор с Русия. Въпросът ми е защо Европейският съюз не е в състояние да го прави?“ Той припомни, че за България европейската интеграция винаги е била свързана не само с икономическо развитие, но и с идеята за мир. „Когато бях премиер и работих не на 100, а на 200 процента България да влезе в Европейския съюз, ЕС за мен, а и за българите, беше символ не само на благоденствие и икономически напредък, но и на мир.“

Според него рано или късно войната в Украйна ще трябва да приключи с политически преговори. „Трябва да се стигне до политически преговори и урегулиране, до споразумение, което гарантира сигурност и спокойствие на всички. Иначе няма да работи.“

БСП да потърси „новото аз“ на левицата и на левите хора

Като член на Изпълнителното бюро на БСП Станишев коментира и тежката ситуация в партията след отпадането ѝ от парламента. По думите му няма лесна рецепта за връщането на БСП в голямата политика, но партията трябва да използва кризата като повод за фундаментален разговор за своето място, идентичност и роля в обществото. Той посочи като важна стъпка започналия процес по обсъждане и приемане на нов манифест. „Инерцията от манифеста, приет през 90-те години, е изчерпана. Много от задачите, които тогава са били формулирани, или са реализирани, или вече не отговарят на днешната ситуация.“ Според Станишев тежката изборна загуба трябва да доведе до истинско преосмисляне на ролята на партията.
„БСП трябва наистина да потърси новото аз на левицата и на левите хора.“
Този процес, по думите му, трябва да включва не само вътрешнопартиен диалог, но и разговор с много по-широки обществени кръгове.

Станишев подчерта, че възстановяването на БСП зависи както от запазването на политическата ѝ идентичност, така и от формулирането на позиции, които отговарят на реалните обществени очаквания и нужди. „Една партия съществува, ако отговаря на обществените очаквания.“

Той постави под въпрос и устойчивостта на политически проекти без ясно идеологическо самоопределение.
„За Прогресивна България и днес не мога да кажа що за партия е, а и те самите трудно могат да го кажат. Това може да работи по време на избори, но когато управляваш, трябва да вземаш конкретни решения и да носиш отговорност. А всяко решение те идентифицира в очите на хората.“