Върховният административен съд окончателно потвърди наложената на изпълнителния директор на НДК Андрияна Татарова глоба от 5000 лева заради конфликт на интереси. Нарушението се състои в това, че тя е сключила договор за наем на зала със свързано с нея лице – собствения ѝ син.
Според решението на магистратите на Татарова са отнети още 476 лева от дневното ѝ възнаграждение за 28 май 2024 г. - деня, в който е подписан проблемият контракт. Шефът на НДК е осъдена да заплати и разноски по делото в размер на 102 евро.
Според съда за наличието на конфликт на интереси не е нужно доказване на реална вреда или облага, а е достатъчно установяването на формално нарушение - самият факт, че длъжностно лице е сключило договор в частен интерес.
Шефката на НДК поиска отмяна на решението да бъде глобена за конфликт на интереси
Изпълнителният директор на Националният дворец на културата (НДК) Андриана Петкова Татарова е внесла молба във Върховния административен съд (ВАС) с искане за отмяна на решението да й бъде наложена глоба от 5000 лева за конфликт на интереси. Тя поиска и ново разглеждане на делото. Петкова твърди, че е била лишена от ефективно процесуално представителство, което е опорочило правото ѝ на защита и е повлияло на справедливото разглеждане на казуса. Това стана ясно от нейна позиция.
Ето какво гласи тя:
Изпълнителният директор на Националния дворец на културата Андриана Петкова е депозирала молба пред Върховния административен съд за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради нарушено право на процесуална защита.
Според изложените аргументи съдебното производство е приключило без да се даде възможност на упълномощения от нея адвокат да упражни правото ѝ на защита в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г.
Приетото за установено от съда, без да се изследва обективна правна действителност, противоречи на принципите на законосъобразността и правната сигурност. То превръща института на конфликта на интереси в средство за упражняване на натиск, а не за законосъобразен контрол.
Молбата е подадена на основание чл. 239, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс, който предвижда, че постановеното решение подлежи на отмяна когато страната по делото е „била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана".
Съдът е постановил решение по казус с изключителна обществена значимост, без една от страните да получи възможност за пълноценно процесуално представителство в съдебната зала. Правото на защита не е административна формалност, а е едно от основните конституционни права на всеки гражданин на Република България и гаранция за справедлив процес.
Когато едно дело се разглежда и решава без възможността на едната страна да бъде ефективно представлявана и изслушана в съдебната зала, неизбежно възникват въпроси за равнопоставеността на страните и за реалното упражняване на правото на защита. Възникват съмнения дали решенията се взимат предварително, без да бъдат чути всички факти и доказателства.
В представената пред Върховния административен съд писмена защита подробно са изложени аргументи за съществени процесуални нарушения.
Тревожен е фактът, че редица представени доказателства и възражения не са получили необходимото обсъждане, а спорът постепенно се е свел до формално тълкуване на обстоятелства, без да бъде изследвано дали действително е налице лична облага, влияние върху служебни решения или реално увреждане на обществения интерес.
Никой не следва да бъде осъждан в общественото пространство или санкциониран институционално въз основа на предположения, внушения или презумпции.
Днес върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди глобата от 5000 лева, наложена на изпълнителния директор на Националния дворец на културата (НДК) Андрияна Петкова Татарова за конфликт на интереси.
Според решението на съда нарушението е извършено, след като Татарова е сключила договор за наем на зала в НДК със сина си. Магистратите приемат, че с подписването на този договор е налице частен интерес, който е в противоречие със задълженията и като лице, заемащо публична длъжност.
Освен наложената глоба, съдът постановява да бъдат отнети и 476 лева, представляващи дневното възнаграждение на Татарова за 28 май 2024 г. – датата, на която е подписан спорният договор. Тя е осъдена също така да заплати и съдебните разноски по делото в размер на 102 евро. В мотивите си върховните магистрати подчертават, че за установяването на конфликт на интереси не е необходимо да се доказва настъпването на реална вреда за институцията или получаването на конкретна облага. Според съда е достатъчно да бъде установено самото формално нарушение – фактът, че длъжностно лице е упражнило правомощията си в ситуация, в която е налице частен интерес. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
В началото на месеца министърът на културата Евтим Милошев оповести данни за финансовите резултати на НДК и възнагражденията на неговото ръководство. По думите на Милошев НДК отчита загуба в размер на близо 49 млн. евро, като спрямо 2024 г. отрицателният финансов резултат за 2025 г. се е увеличил с 502%.
Милошев уточни и какви са възнагражденията на Съвета на директорите на НДК, който се състои от петима членове, сред които и изпълнителен директор. Според изнесените данни общият размер на възнагражденията на ръководството непрекъснато нараства през последните години – от близо 104 хил. евро през 2023 г. до около 158 хил. евро през 2024 г., а за 2025 г. сумата достига близо 305 хил. евро.
По данни на министъра годишното възнаграждение на Татарова за 2025 г. възлиза на близо 200 681 евро, което се равнява на около 13 680 евро месечно. Освен това всички членове на Съвета на директорите получават и ваучери за храна на стойност 102 евро месечно.
"В момента средното ми месечно възнаграждение достига около 9773 евро нето. Важно е да се уточни, че това не е фиксирана сума - тя варира на тримесечие според постигнатите показатели. Категорично не съм получавала 14 000 евро месечно." Това заяви Татарова пред NOVA NEWS по-късно.
Андрияна Петкова при Явор Дачков: Истината за НДК
Източник: NOVA