- Автор: БТА
- 24 Sep 2026
- 219
- 0
Президентът Илияна Йотова призова снощи от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност - зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи. Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта тя. "Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем", изрази увереност президентът. Тя отново заяви, че няма военно решение за Украйна. "Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия", подчерта Йотова. "Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", призова Илияна Йотова. От трибуната на ООН президентът отдаде своята почит към паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия. Тя се обяви също против двойните стандарти за "малки и големи държави".
Илияна Йотова посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав носят риск от продоволствена криза. Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, последиците от която се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. "Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", призова Илияна Йотова.
„Ето защо България призовава: Да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на „споделена сигурност” – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи", заяви държавният глава. Илияна Йотова постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна. Тя заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани държави постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. "Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации", подчерта Илияна Йотова.
"Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат живота на хиляди хора и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия", призова държавният глава.
Илияна Йотова изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, последиците от която се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. "Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", призова Илияна Йотова.
Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. "Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването", категорична бе Илияна Йотова.
"Необходима ни е визия за следващия ден по формулата "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност", изтъкна още тя.
От трибуната на ООН президентът Йотова отдаде своята почит към паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия. Държавният глава подчерта необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. „Оставаме убедени, че единственото устойчиво решение е това за две държави — Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще", заяви тя. По думите ѝ палестинското ислямистко движение "Хамас" няма място в бъдещото управление в ивицата Газа.
България подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право, заяви президентът Йотова, имайки предвид затварянето на Ормузкия проток заради войната между САЩ и Иран.
"Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти", посочи държавният глава Илияна Йотова подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол върху оръжията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, която да бъде приложена включително по отношение на Иран, който е необходимо да изпълнява своите международни задължения.
Илияна Йотова изрази увереност, че нито една държава не може да се справи сама с борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите.
Президентът заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. "Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация", изтъкна Илияна Йотова.
Илияна Йотова подчерта, че изкуственият интелект трябва да се развива в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство - да остане за мирно и безопасно използване.
Акцент в изказването на държавния глава също така бяха правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще", заяви Йотова, като в същото време подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки.
По думите на президента на България днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати“, изтъкна президентът.
Илияна Йотова подчерта необходимостта от реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. България подкрепя разширяването на Съвета - както с постоянни, така и с непостоянни членове, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група, заяви президентът. Илияна Йотова се аргументира, че Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят - с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност.
Президентът се обяви против двойните стандарти за "малки и големи държави". Това означава световен ред на правила - от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти, отбеляза Илияна Йотова.
Тя каза, че България ще продължи да бъде последователен защитник на този ред и на една силна, ефективна и активна ООН. "Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие", обобщи държавният глава. "Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът – по-силен от езика на омразата, а мирът – по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност", подчерта в заключение президентът.
Междувременно Илияна Йотова се обяви за създаване на Български културен институт. България е единствената страна от Европейския съюз, която няма такава институция, отбеляза тя с "голяма тревога" на празничен коктейл по случай Деня на независимостта- 22 септември, в Генералното консулство на Република България в Ню Йорк снощи. Президентът даде пример с испанския институт "Сервантес" и германския Гьоте-институт.
Илияна Йотова каза, че за нея това е "една мечта", при условие че България е страна, която може да се гордее с 14-вековна история. Президентът изрази увереност, че Ню Йорк ще е един от градовете, в които бъдещият Български културен институт ще има свой филиал.
Източник: БТА
