- 16 Окт 2026
- 1209
- 0
Автор: Глен Дийсен, Die Weltwoche
През последните дни президентът Тръмп отправи остри нападки срещу президента Зеленски, призова за избори в Украйна и заяви, че Зеленски е трябвало да приеме споразумение преди две години, когато условията са били по-благоприятни. Медиите съобщиха също, че САЩ може да ограничат обмена на разузнавателна информация — нещо съществено, тъй като това е война чрез посредник и Украйна не би могла да воюва срещу Русия без американска подкрепа. Как да анализираме тази промяна в реториката на американския президент? Непосредственото ѝ значение засега не може да бъде определено предвид склонността на Тръмп да променя позициите си. Ако обаче отстъпим крачка назад, ще видим, че това нахокване на Зеленски е израз на по-широка тенденция: разпадането на една изкуствено създадена демократична икона.
Какво цели Тръмп?
Значението и последиците от тази нова тирада срещу Зеленски засега не могат да бъдат определени, тъй като Тръмп направи нещо подобно и по време на прочутия си сблъсък със Зеленски в Овалния кабинет на 28 февруари 2025 г.
Първата хипотеза е, че коментарите на Тръмп може да отразяват по-широк стратегически завой към оттегляне на подкрепата за Зеленски в опит отговорността за войната да бъде прехвърлена в още по-голяма степен на европейците. Изглежда, Вашингтон смяташе, че ескалацията може да сложи край на войната чрез натиск върху Москва. По-рано Марко Рубио изрази оптимизъм за подобен изход във връзка с 40-дневната кампания от удари дълбоко в руска територия срещу гражданска инфраструктура, чиято цел беше цивилното население да почувства войната. Случи се обратното: руското общество вече вижда екзистенциалната заплаха, породена от онова, което с основание се определя като война на НАТО срещу Русия чрез посредник. След като Русия отговори с мощна ескалация, включително морска блокада и силни удари по украинската логистична и енергийна инфраструктура, Тръмп може просто да признава, че стратегията се е провалила и че войната в Украйна навлиза в заключителната си фаза. Може би затова е дошъл моментът САЩ да се измъкнат от нея — като я прекратят или като я прехвърлят на европейците.
Втората хипотеза е, че коментарите на Тръмп са просто импулсивна реакция на нетактичните изказвания на Зеленски за американско-руската сделка за дизела. Провалената война с Иран постави Тръмп под огромен натиск да стабилизира цените на енергията и да покаже, че контролира положението преди междинните избори в САЩ. Цялото президентство на Тръмп се основава на тезата, че слабото американско лидерство през годините е довело до относителния упадък на САЩ и че именно той, като силен лидер, е човекът, който ще направи Америка отново велика. Онова, което голяма част от света възприема като грубо и едностранно поведение в нарушение на съществуващите норми и споразумения, за Тръмп е признак на сила: способността да действа независимо в защита на националните интереси. Зависим от Вашингтон лидер като Зеленски може да остане на власт и да воюва срещу Русия само с американска подкрепа. Затова нападките му срещу Тръмп изискваха мощен отговор, който служи и като предупреждение към всеки друг, решил, че може да оспорва авторитета на Тръмп.
Третата хипотеза е, че става дума просто за стратегия на лавиране, целяща да държи всички страни в несигурност и така да засили позициите на САЩ в преговорите. На Зеленски и европейските лидери се внушава, че американската военна и финансова подкрепа може да изчезне във всеки момент, докато Русия също получава стимул да направи отстъпки, преди САЩ отново да сменят курса. Невъзможно е всички страни да бъдат накарани да се страхуват от алтернативата, ако смятат, че САЩ са обвързани с една неизменна позиция и нямат възможност да маневрират между тях. Готовността на САЩ да оказват натиск върху всички страни укрепва и ролята им на посредник — неудобна позиция, като се има предвид, че от 2014 г. насам именно САЩ са главният участник в разпалването и удължаването на тази война.
Създаването на една демократична икона
Ако отстъпим крачка назад и оценим това развитие в по-широк контекст, ще видим тенденция към постепенно разпадане на образа на президента Зеленски като пиар проект. Зеленски започна политическата си кариера с платформа за мир. Той се обявяваше за зачитане на езиковите права в Източна Украйна и за постигане на мир с Русия. През 2019 г. спечели президентските избори със 73% от гласовете именно с такава мирна платформа, като обеща да изпълни Минското споразумение, да започне диалог с Донбас и да сключи мир с Русия. Западни неправителствени организации очертаха червени линии срещу по-голямата част от предизборната му програма, а финансирани от САЩ крайнодесни въоръжени формирования съвсем открито заплашиха живота му, ако изпълни предизборните си обещания. В крайна сметка Зеленски се подчини и предаде собствения си демократичен мандат.
Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., медийното отразяване на Украйна и Зеленски се преобрази за една нощ. Чрез думи и образи списание Vogue и други издания представиха Зеленски като притиснатия от превъзхождащ противник герой, който отстоява демокрацията и свободата. От ръководител на страна, превърнала се в средище на корупция, Зеленски се превърна в лидер на свободния свят и светилник на демокрацията. Крайнодесните групировки, които носят фашистки отличителни знаци и следват идеите на фашистки движения от Втората световна война, бяха представени в благоприятна светлина като превъзпитали се борци за свобода. Потъпкването на езиковите права, репресиите срещу политическата опозиция, медиите и Православната църква бяха оправдавани като необходими за защитата на украинската демокрация от руската хибридна война. На Запад се отстояваха твърденията, че Украйна печели войната и понася малко загуби, за да се запази обществената подкрепа за войната. Бруталните практики при мобилизацията и „бусификацията“ на украинците — насилственото им залавяне и отвеждане с бусове — бяха пренебрегвани, а сведенията за тях дори бяха отхвърляни като опит Зеленски да бъде делегитимиран по поръчка на руснаците. Зеленски беше новият Чърчил, който се бори срещу Путин като новия Хитлер, а в тази битка между доброто и злото всяко критично отразяване на Зеленски бързо беше заклеймявано като пропаганда.
Постепенното падение на Зеленски
Постепенно образът на Зеленски започна да се разпада. Авторитаризмът, корупцията, фашистките групировки, „бусификацията“, големите човешки загуби и други проблеми започнаха да рушат изкуствено създадения образ на обичания демократичен лидер. Когато в страната се появи опозиция в лицето на бившия украински министър на отбраната Михайло Федоров, италианците успяха да защитят позициите на Зеленски, като наеха Федоров за съветник в Италия.*
Зеленски е необходим на Запада и за да прокарва тезата, че западните държави „стоят зад Украйна“. След като допитванията показват, че повечето украинци искат уреждане на конфликта чрез преговори, как европейците могат да оправдаят бойкота си на дипломацията и вместо това да настояват за депортиране на украински бежанци, намаляване на мобилизационната възраст, мобилизиране на жени или други мерки за продължаване на войната? Когато Зеленски повтаря опорните точки на своите западни покровители, войната чрез посредник до последния украинец може да бъде представяна пред западната общественост като „подкрепа за Украйна“.
Самият Тръмп също носи известна отговорност. Когато първоначално посочи разширяването на НАТО като причина за войната и разкритикува Зеленски, това може да е било преговорна тактика. Той обаче скъса с разказа на НАТО за „непровокираното“ руско нахлуване и с преклонението пред Зеленски като пред нов Чърчил. Макар успехът на преговорните му тактики да остава несигурен, виждаме, че като наруши единодушието около този разказ, той отвори врата, през която мнозина успяха да преминат и да отправят критики срещу Зеленски. В една война между доброто и злото мирът се постига с военна сила, докато дипломацията се смята за умиротворяване на агресора. С разпадането на изкуствено създадената икона Зеленски рухва и целият разказ за войната чрез посредник. Скоро може дори да станем свидетели на декриминализирането на дипломацията.
Равносметката за президентството на Зеленски и за изграждането на неговия образ разкрива една трагедия. Зеленски се кандидатира с мирна платформа, но попадна под контрола на онези, които искаха да използват Украйна като инструмент за отслабване на Русия. На 27 март 2022 г., преди Великобритания и САЩ да саботират мирното споразумение от Истанбул, Зеленски заяви в интервю за The Economist: „На Запад има хора, които нямат нищо против една продължителна война, защото тя би означавала изтощаване на Русия, дори това да означава гибелта на Украйна и да бъде платено с живота на украинците“. С падението на Зеленски може да се появи нов шанс за мир.
Надпис към снимката: Зеленски е избран за „Личност на годината“ на списание Time.
Бележка на преводача: В предоставения оригинал е посочен Михайло Федоров (изписан „Mykhailo Federov“). Пасажът за назначаването му като съветник в Италия се нуждае от фактологична проверка преди публикуване.
Източници: Глен Дийсен — Substack; Die Weltwoche — „Zerfall einer fabrizierten Ikone“.
