Мирният план на САЩ: Украйна се отказва от НАТО, Русия възстановява връзките си със Запада

Демилитаризирана зона в Донбас, отказ на Украйна от НАТО срещу инвестиции и членство в ЕС, облекчаване на санкциите срещу Русия и възстановяване на доставките на руски газ за Европа, включително през „Северен поток“. Това са основните елементи на обсъждано американско предложение за прекратяване на войната, за което съобщава британското списание „Икономист“, позовавайки се на украински представители. Москва би получила и възможности за сделки с американски компании и нормализиране на политическите отношения със Запада. 

Според публикацията Вашингтон се опитва да възобнови преговорите за мирно споразумение на фона на все по-остро напрежение между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски. Украинските власти познават общата схема на предложенията, но не разполагат с пълните подробности. Става дума за очертания на възможна договореност, а не за окончателно съгласуван мирен план.

Предвижданата демилитаризирана зона би обхванала частта от Донецка област, която остава под украински контрол. В предоставената информация не са уточнени границите ѝ, кой ще я контролира и как ще се гарантира спазването на бъдещото споразумение.

Икономическите стимули за Русия са сред централните елементи на предложението. Освен облекчаване на санкциите и възстановяване на деловите отношения със САЩ, се обсъжда връщане на руския газ на европейския пазар. Украинските преговарящи се опасяват, че американските представители могат да пристъпят към изгодни икономически договорености с Москва още преди приключването на войната. „Икономист“ поставя под съмнение готовността на Русия за бързо споразумение и допуска, че тя може да протака преговорите, като междувременно получава отстъпки по санкциите. 

Предложението за руския газ вече е било поставяно пред Киев и европейските столици. „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са го обсъждали с украински и европейски представители, включително със Зеленски. Според източниците на вестника европейските участници в разговорите са реагирали отрицателно. Американските пратеници са защитавали идеята с възможните приходи за Украйна от транзита и с очакването, че европейските избиратели ще настояват за по-евтина енергия.

В позиция, цитирана от „Ню Йорк Таймс“, Белият дом заявява, че работи с Украйна и европейските партньори по всеобхватно мирно предложение, включващо икономически стимули и за Русия, и за Украйна. Посочената цел е прекратяване на бойните действия, възстановяване и трайна стабилност. 

От руска страна специалният президентски представител Кирил Дмитриев заяви на 22 октомври, че смята възобновяването на работата на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ за неизбежно. На Евразийския икономически форум във Верона той обвърза тази перспектива с високите енергийни разходи в Европа. Изявлението му обаче представлява руска позиция, а не обявена договореност за пускането на газопроводите.

Дипломатическите усилия продължават след срещата на Владимир Путин със Стив Уиткоф в Санкт Петербург на 21 октомври. Според помощника на руския президент Юрий Ушаков Москва е готова да възобнови тристранните разговори със САЩ и Украйна през втората десетдневка на ноември. Като възможно място се посочва Абу Даби, а основната тема би била системата за сигурност на Русия и Украйна след края на конфликта.

Същевременно ограниченията върху сателитните комуникации на украинските дронове задълбочиха недоверието между Киев и Вашингтон. Според цитирани от „Икономист“ украински командири ограничението за работа при скорост над 160 км/ч е довело до загубата на дронове за около 1 млн. долара само при една мисия. В публикацията отговорността за решението се свързва с тесен кръг около Тръмп, Илон Мъск и Уиткоф, но това не е официално потвърдено.

На 22 октомври Тръмп заяви, че Мъск е възстановил достъпа на Украйна до Starlink, без да уточни дали лично е разговарял с него. Ройтерс съобщи обаче и за украински представители, според които системата работи по-добре, но все още не е възстановена напълно. По-рано същия ден Зеленски също заяви, че ограниченията не са изцяло премахнати. 

„Икономист“ свързва втвърдяването на американската позиция и с вътрешнополитическото напрежение преди междинните избори в САЩ. Неназован източник от американското правителство твърди пред списанието, че Тръмп е обезпокоен от неблагоприятните социологически резултати и превръща Зеленски в удобен виновник. Изданието критикува и подхода на Уиткоф и Къшнър, които според него надценяват възможността икономическите сделки и териториалните отстъпки да убедят Путин да прекрати войната.

Публикацията предупреждава, че евентуален изборен успех на демократите също не гарантира по-благоприятна политика към Киев. Засилването на разследванията срещу Тръмп при подобен резултат може да го направи още по-конфронтационен, смята цитиран от списанието конгресмен.

Източници: „Украинска правда“, Ройтерс и Интерфакс