Между 2,9 и 3,4 милиона българи са със затлъстяване или наднормено тегло, а за 2025 г. близо 13 000 смъртни случая се свързват със затлъстяването и неговите последици. Всеки пети от тези случаи е при човек под 65 години. Годишният обществен финансов разход достига 767 млн. евро, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро. Данните бяха представени от икономиста Аркади Шарков на кръгла маса в Народното събрание, на която участниците настояха проблемът да бъде изведен като национален приоритет с конкретни мерки, отговорности и срокове.
Форумът „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването“ беше организиран от Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“ под патронажа на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. В дискусията участваха представители на институциите, медицинската и научната общност, пациентски и граждански организации.
Според представените от Шарков данни над половината пълнолетни българи са с наднормено тегло или затлъстяване. Икономистът, който е член на Управителния съвет на коалицията, посочи, че за 2025 г. 12 900 смъртни случая се приписват на заболявания, свързани със затлъстяването или произтичащи от него.
Сред заболяванията с висока смъртност той открои хипертонията, мозъчносъдовите заболявания, захарния диабет и хроничната бъбречна болест. По думите му данните за диабета са подценени, тъй като немалко хора не знаят, че са болни, и остават без необходимото лечение в продължение на години.
Икономическата тежест включва не само медицинските разходи, но и последиците от преждевременната смъртност и временната нетрудоспособност. В изчисленията влизат също реимбурсираните лекарства, болничната помощ, доплащанията от домакинствата и диспансерното наблюдение.
Разходите на НЗОК за последиците от затлъстяването са оценени на 231 млн. евро, а общият обществен финансов разход достига 767 млн. евро, или 0,66% от брутния вътрешен продукт. Отделно от него загубата на благосъстояние вследствие на затлъстяването и придружаващите го заболявания се оценява на 6,4 млрд. евро — около 5,5% от БВП.
Шарков подчерта, че тези последици могат да бъдат ограничени. Част от необходимите мерки вече са включени в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2026–2030 г. Особено внимание на форума беше отделено на детското затлъстяване. Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов определи проблема като „тиха световна пандемия“ и посочи, че всяко трето дете в България е с наднормено тегло.
Той предложи създаването на национална програма за противодействие на затлъстяването, въвеждането на отделен учебен предмет по здравно образование и учредяването на парламентарна подкомисия, която да работи по темата.
Проф. Виолета Йотова предупреди, че превенцията трябва да започва в най-ранна възраст. По думите ѝ до 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло през целия си живот. Тя подчерта, че устойчивите резултати от превантивните политики изискват време и могат да се очакват най-рано след десет години.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова припомни приетата национална програма до 2030 г. и акцентира върху правилното хранене и двигателната активност още от ранна детска възраст.
Председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви, че затлъстяването няма политически цвят и изисква последователни действия на всички нива на властта, както и активно участие на гражданското общество. Гергана Паси, председател на коалиция „Здраве под натиск“, подчерта, че отговорността не може да бъде оставена само на отделния човек. Според нея е необходим нов обществен подход, който разглежда затлъстяването като заболяване и поставя ясни отговорности и срокове за действията срещу него.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова посочи, че затлъстяването е свързано с над 229 заболявания и изисква мултидисциплинарен подход. Тя настоя за специфични политики, съобразени с местните условия. Ръководителят на офиса на Световната здравна организация в България Нела Вампорова представи Плана за ускорени действия за спиране на затлъстяването. Акцентите в него са системната промяна, националната отговорност и измеримите резултати.
Мария Димитрова, директор във фондация „Григор Димитров“, открои значението на здравословния начин на живот и дисциплината за развитието на децата и постиженията в спорта.
Основният призив на участниците беше превенцията и лечението на затлъстяването да се превърнат в дългосрочен национален приоритет, подкрепен със здравно образование от ранна възраст и конкретни ангажименти на институциите.
Източници: БТА, Клиника.бг