Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Финансовият министър Людмила Петкова заяви, че каквото и да се случи, в края на октомври, ще се предложи бюджет с дефицит в рамките на три процента от очаквания брутен вътрешен продукт. Това обаче ще стане след предприемане на мерки, които тя отказа да назове поотделно, както и да ги остойности. Министърът обаче заяви, че без предприемане на мерките разходите в бюджета догодина ще се увеличат с 18.2 милиарда лева, а приходите с 6.7 милиарда. В отговор на въпрос на „Гласове“, тя потвърди, че при равни други условия, това би добавило 11.5 милиарда лева към бюджетния дефицит, какъвто се очаква за тази година (6.2 милиарда), ако не се предприемат конкретни мерки за овладяването му в следващите 12 месеца.
Пресконференцията на финансовия министър беше дипломатичен опит да се призоват политическите партии към конструктивен дебат по бюджета, преди да е станало късно. Когато през миналия март Росица Велкова обяви в прав текст, че с фискалната си политика „Продължаваме промяната“ тласкат България към хронични бюджетни дефицити и дългова спирала и отдалечаване от еврозоната, демагогията наложи отговорното ѝ поведение да бъде наказано от общественото мнение. Политици като Кирил Петков и анализатори я обвиниха, че саботира на влизането на България в еврозоната, макар че след като си върнаха властта не направиха нищо за да я опровергаят.
Очевидният опит за дипломатичност от страна на сегашния служебен министър на финансите Людмила Петкова породи неколкократни призиви да не се бие сигнал за тревога в публичните финанси. Въпреки това обаче тя успя да предаде посланието, че „в стаята има слон“. Публично бе потвърдено, че неданъчните приходи ще са по-ниски заради източването на Българския енергиен холдинг от Асен Василев с цел да ограничи миналогодишния бюджетен дефицит, изтегляйки свръхдивиденти.
Призна се, че увеличението на разходите изпреварва това на приходите, както и, че социалните разходи и разходите за заплати са стигнали рекордни равнища. В дипломатичността си Людмила Петкова направи комплимент към предишните министри на финансите, които са полагали усилия за приемане на България в еврозоната. Не става ясно обаче какви точно усилия в тази насока положи Асен Василев, който прокара пет проинфлационни бюджета.
Всички, които са против еврозоната, включително и аз, можем само да му благодарим, но реалността е, че така се причиняват изключително сериозни вреди на публичните финанси, защото прахосническите политики ще доведат до покачване на лихвите, при които държавата финансира дефицитите си. Рано или късно разходите за обслужване на дълговете ще добият съществена тежест в бюджета и ще затруднят финансирането на други важни функции от публичния сектор.
Нюанс на последния прахоснически бюджет, този, който действа в момента, е, че беше приет и с гласовете на ГЕРБ, ППДБ и ДПС.
Трудността на ситуацията е, че при разпуснат парламент и предстоящи избори служебният министър на финансите, който няколко пъти заяви, че няма мандат да залага политики с влияние в средносрочен план (до 2028 година), ще преговаря с партии, които са в предизборна кампания.
Всички известни мерки, през които може да се мине, за да се свие дефицитът – увеличаване на ДДС, на осигурителната тежест, осигурителния доход, замразяване на пенсиите, жертване на общински проекти в публичната инвестиционна програма, са непопулярни и ще струват загуба на популярност на всеки, който ги подкрепи. В същото време безболезнени мерки досега не са представяни.