Германският философ Юрген Хабермас почина на 96-годишна възраст

Германският философ Юрген Хабермас почина на 96-годишна възраст

Следвайте "Гласове" в PatreonТелеграм и Инстаграм 

Един от най-влиятелните гласове на Германия в света замлъкна. На 96 години в Щарнберг почина философът и социолог Юрген Хабермас, съобщиха германските медии, позовавайки се на издателство Suhrkamp и на семейството му.

Неговите трудове обхващат широка област на хуманитарните и социалните науки - философия, етика, социална теория и социология, политическа теория, право и правна теория. Той участва активно в германски, а особено от 90-те години на миналия век, и в европейски дебати по въпроси, които самият той определя като етично-политически.

Хабермас е роден в Дюселдорф на 18 юни 1929 г. Изучава философия, психология, литература и икономика в Гьотинген, Цюрих и Бон.


В своите изследвания философът често разглежда понятието за публичността и проучва организирането на демократичните общества. 

Хабермас е един от най-важните мислители на нашето време. Основните му произведения са написани във Франкфурт на Майн, където кариерата му започва през 50-те години на миналия век в Института за социални изследвания под ръководството на Теодор В. Адорно. През 1961 г. той получава хабилитация в Марбург с труда си „Структурни изменения на публичността“, коментира Spiegel.

След няколко години в университета във Хайделберг, той поема катедрата по философия и социология на Макс Хоркхаймер във Франкфуртския университет през 1964 г.

„Всички сме в една лодка“: Мерц се противопостави на Тръмп с исторически жест
Канцлерът подари договор от 1785 г. и предупреди, че САЩ не могат да сключват сделки с Европа без Испания
В своята встъпителна лекция той поставя основите на книгата „Знание и човешки интереси“ (1968 г.). Това е фундаменталният труд на Хабермас, в който той изследва връзката между познавателните процеси и основните човешки потребности.
 
По време на студентския бунт Хабермас е възприеман като поддръжник, но отхвърля радикализацията на движението.
През 1971 г. философът премества в Щарнберг, близо до Мюнхен, където ръководи Института „Макс Планк“ за изучаване на условията на живот в научно-техническия свят до 1981 г.

Тогава публикува основния си труд „Теория на комуникативното действие“. През 1983 г. се завръща във Франкфурт, където отново заема професорска длъжност по философия до пенсионирането си през 1994 г.

В по-късните си години, които прекарва край езерото Щарнберг, той се изказва по въпроси - като войната в Косово, изследванията на мозъка и религиозните конфликти.

Източник: btvnovinite.bg

 

 

Коментари

  • топ 10

    14 Март 2026 18:18ч.

    Като философ - велик (особено в чистата теория на комуникативните актове), като радетел на евроинтеграцията - пълна гола вода. Продължавам да се чудя как конюнктурството на "системния играч" се съчетава с радикализма на философската непримиримост в личността на някои хора. Има ги и у нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Венци Б.Р.

    14 Март 2026 21:22ч.

    "Философски дискурс на модерността" - цикъл лекции. Препоръчителни. Много високо ниво и там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Венци

    14 Март 2026 22:44ч.

    Ако имате линк, любезно молим! Предварително благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бивш ЗКПЧ от ""Обеля ""

    14 Март 2026 23:55ч.

    Щом чуя за наука и култура , се хващам за кобура !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жълтохубавец

    15 Март 2026 2:02ч.

    Бащата на неотроцкизма в контекста на Парчето. Неговите екскурзия са прикачени като философска основа на социализма...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жълтохубавец

    15 Март 2026 2:03ч.

    Пардон-Парето

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жълтохубавец

    15 Март 2026 2:05ч.

    Пиша на телефон и много грешки. Исках да кажа,че неговите дискурси са в основата на соросоизма

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Легитимацията

    15 Март 2026 3:59ч.

    Някой връзки за мераклиите. Не, че на повечето в тия времена им пука кой ли е па тоя. Но проблема с "легитимацията" е и остава да е най-важния въпрос на власта. Иначе има само едно друго нещо, калъчката, както обясняваше малък Петко на войводата ;-) . https://www.youtube.com/watch?v=4KVPMTDipbI&t=235s https://www.youtube.com/watch?v=sWx9kt3Kzk0 - Хопе(а) все пак е "гуруто" на Милей ;-) .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • От Хабермас

    15 Март 2026 4:25ч.

    тръгват и отричането на базата и надстройката, и твърденията че всички живеем толкова богато (хеле пък ний, като влезем в клуба на богатите), че пролетариат (разбирай наемни работници) вече няма, поради което няма и класа, която да води класова борба. В резултат - всяко новоизлюпено в момента от сегашните ни висши книжовни школи мениджърче, айтишниче, даскалче, социоложче, етцетера не знае, че е наемен работник, но има съзнание за собствената си индивидуална значимост, мисли себе си за част от клуба на богатите, а за класово съзнание и класова солидарност нито е чувало, нито пък ще чуе даже от демократичната ни преса, защото и журлистчетата са излюпени в същия кокошарник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ало ало

    15 Март 2026 10:31ч.

    Неотроцкистите от Франкфуртската школа създадоха Сорос и чрез него нанесоха непоправими щети на западната цивилизация. Целият свят пострада от безумните им идеи за културна революция и налагане на диктатура на маргиналите над нормалните хора и разрушаване на традиционните ценности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи