Финландският президент Александър Стуб призова европейските лидери да разговарят пряко с Владимир Путин и да излязат пред него с обща позиция. В интервю за „Файненшъл таймс“ Стуб определи като „безотговорно“ решението Европа толкова дълго да оставя преговорите с Москва на Вашингтон. Според него САЩ в момента вероятно клонят към модел от типа на Ялта, при който континентът се разделя на сфери на влияние. „Трябва да сме реалисти. Без съгласието на Путин няма да има сделка. Путин е този, който взема решенията в Русия“, каза той. Президентът на Финландия заяви, че е било „безотговорно“ Европа да повери преговорите на САЩ. Снимка: Виктор Домбровски/FT
Европейските лидери трябва да разговарят пряко с Владимир Путин, след като „безотговорно“ повериха преговорите с Русия на американска администрация, която може би е склонна да раздели континента на сфери на влияние, предупреди президентът на Финландия.
Александър Стуб, който разговаря по телефона с Путин миналия месец, заяви пред „Файненшъл таймс“, че на американските преговарящи трябва да се „отдаде дължимото“ за това, че са подновили буксуващите преговори между Москва и Киев и са подкрепили участието на Европа в бъдещите преговори.
„Прекалено дълго оставяхме на други да водят диалога с Русия от името на Европа и смятам, че това е безотговорно“, каза Стуб в интервюто. „Сега, когато имаме рамка… смятам, че европейските лидери трябва да разговарят пряко с Путин с едно и също послание… [и] общи тези.“
Финландският лидер каза, че Европа е на кръстопът. Едната възможност е да се повтори Ялтенското споразумение от 1945 г., което остави Централна и Източна Европа в съветската орбита. Другата е да се повтори опитът от Хелзинкските споразумения от 1975 г., които смекчиха напрежението между Изтока и Запада и насърчиха зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и правата на човека.
На въпрос дали САЩ са в лагера на Ялта, Стуб отговори, че „се надява да не са“.
Владимир Путин се среща с Джаред Къшнър (вдясно), зет на президента Доналд Тръмп, и със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф в Кремъл миналата седмица. © Sputnik/Вячеслав Прокофиев/Reuters
„Не знаем накъде ще се насочат САЩ сега. Вероятно клонят повече към лагера на Ялта, но в бъдеще може да се насочат повече към лагера на Хелзинки“, каза той. „Това обаче не ни пречи да водим диалог и смятам, че трябва да продължим да го правим.
Трябва да разберем, че Русия не е спечелила тази война. И ако трябва да съм откровен, няма и да я спечели.“
Стуб каза, че Путин е „готов да разговаря с Европа“, макар че континентът е „закъснял“ с подготовката си за такива разговори.
Лидерите на ЕС се договориха миналата седмица Европа да бъде представлявана в преговорите между Русия и Украйна от представители на Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания, както и на институциите на ЕС и на НАТО. Стуб и други лидери ще се срещнат във вторник в Берлин, за да продължат разговорите за това какво да съдържа евентуалната обща европейска позиция.
Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре разговаряха по телефона с Путин миналия месец. Някои техни колеги разкритикуваха разговора, тъй като с тях не е имало предварителни консултации. Стуб защити този контакт и каза, че той е бил решаващо звено в поредица от събития, довели до решението на Европа за състава на преговорния ѝ екип.
„Сега е много важно ние да определяме дневния ред. Първо, нужен ни е график. Второ, нужен ни е дневен ред“, каза Стуб. Той предложи шест теми за преговорите. Първите пет са гаранциите за сигурността на Украйна, териториалният въпрос, просперитетът на страната след конфликта, мерките за изграждане на доверие и прекратяването на огъня. След тях според него трябва да се обсъди въпросът „Каква сигурност ще имаме в бъдеще?“.
Той обаче подчерта, че предложените преговори между съветниците по националната сигурност на петте европейски държави (Е5), ЕС и НАТО и представители на Русия, Украйна и САЩ ще се занимават само с въпросите на техническо равнище.
„Сделката ще бъде сключена от политическите лидери… Трябва да сме реалисти. Без съгласието на Путин няма да има сделка. Путин е този, който взема решенията в Русия“, каза Стуб.
Стуб отказа да коментира американското предложение към украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи източния регион Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО.
„Няма да кажа абсолютно нищо по въпроса за украинската територия, защото това решение се взема единствено от президента Зеленски и украинския народ“, каза той и добави, че ще „работи за“ присъединяването на Киев към алианса. Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г. след десетилетия на неутралитет. Ускореното ѝ присъединяване беше предизвикано от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна година по-рано.
„Ще влезе ли Украйна в НАТО? Отговорът ми е, че не знам“, каза той. „Надявам се да влезе.“
Източник: „Файненшъл таймс“