- 01 Авг 2026
- 755
- 0
Автори за "Гласове": Калоян Косоров и Соня Кадиева, председател на АСЕП (асоциация свободен енергиен пазар)
„Дунав – sans changement“? Вече не. Пресъхващ Дунав, жега и тишината около една АЕЦ
Европа преминава през поредна вълна от екстремни температури, която се очаква да ни застигне през следващата седмица. Рекордните жеги поставят електроенергийните системи под двоен натиск. Основното обстоятелство е, че потреблението нараства – климатиците и охладителните системи работят на пълни обороти. От друга страна, възникват затруднения пред базовата генерация, особено при атомните централи, които разчитат на речна вода за охлаждане. Във Франция EDF вече намали мощността и спря отделни реактори заради прегряването на реките и екологичните ограничения. В Унгария АЕЦ „Пакш“ е на прага на пълно спиране за първи път в историята си – заради рекордно ниските нива на Дунав.
В тази ситуация повишеното потребление временно се покрива от силния летен сезон на възобновяемите източници. Не бива обаче да се забравя основната характеристика, която ги отличава от базовите централи – ВЕИ са непредвидими и профилът им е непостоянен. Когато слънцето залезе или вятърът утихне, системата отново разчита на стабилните базови мощности.
Именно тук възниква въпросът за АЕЦ „Козлодуй“. Централата, също както АЕЦ „Пакш“, е разположена на Дунав. Към момента двата блока работят по график. Рискът от намаляване на мощността или дори от временно спиране обаче съществува, ако нивата продължат да падат през август и септември. Това не е въпрос на ядрена безопасност или повод за спекулации в тази посока – реакторите могат да бъдат спрени контролирано. Става дума обаче за загуба на около 2000 MW базова мощност в момент, когато системата е най-натоварена и когато пазарът на електроенергия има нужда от тях.
Проблемът не е само оперативен. Финансовото състояние на централата допълнително изостря темата. За 2025 г. АЕЦ „Козлодуй“ отчете нетна печалба от едва около 12 млн. лева (6 млн. евро) – рязък спад спрямо предходните години. Приходите са нараснали, но разходите – особено вноските във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) и данъците – са погълнали почти цялата печалба. Централата продължава да има значителни задължения към ФСЕС, чрез който се финансират компенсациите за битовите и за част от индустриалните потребители. Едновременно с това ниските и дори отрицателните цени в дневната зона, предизвикани от излишъците от възобновяеми източници, оказват постоянен натиск върху приходите. Към това се добавят и въпроси, свързани със съмнения около обществените поръчки, които до момента не са получили ясен публичен отговор.
В Унгария самият министър-председател коментира ситуацията с „Пакш“ открито пред гражданите. В България темата за възможните рискове пред АЕЦ „Козлодуй“ остава почти невидима.
Има ли информация, която обществото трябва да чуе? Има ли средносрочни и дългосрочни рискове за оперативното функциониране на централата в условията на все по-чести екстремни хидроложки явления? Има ли финансови рискове, които се натрупват от комбинацията между пазарния натиск на ВЕИ, жегите, задълженията към компенсаторните механизми и променящата се пазарна среда? С оглед на променения състав на ръководството това е и възможност новият екип да докаже своята експертиза – чрез прозрачност, ясни сценарии и конкретни мерки.
Базовата мощност не е лукс. Тя е гръбнакът на системата.
Снимките са от река Дунав край Видин
