БСП след Нинова и Зафиров – да идват младите!

След участието си в управлението заедно с ГЕРБ – СДС, ИТН и с Делян Пеевски, БСП е в смъртна криза. Редовите социалисти и първичните организации търсят отговори на сакралните въпроси – „Защо така се случи?“ и „А сега накъде?“.

И отново „отгоре“ имаме процедурни хватки и шикалкавене от типа „Ще направим анализ“, „Оставка, за да си останем пак същите“, а за председателя на партията явно няма никакви проблеми – защото от дебелоочие и оставка не подава…

Отново се вадят доводи за големите успехи, които сме постигнали, но някак си не сме ги обяснили на хората. И отново се чуват дежурните призиви на псевдолидерите за повече „модерност“ и „промяна“, но промяна на пиар технологията, но при същите бездарни политики.  

А съдържателната промяна в 135-годишната идейна партия, каквато е БСП, изисква генерален поврат по линията на четирите важни компонента – идеологията, организацията, политиките и кадрите. Тези четири компонента са тясно свързани – не може да има идейна промяна, която е кабинетно писана и която остава само на книга. Трябва нова линия всекидневно и безкомпромисно да бъде отстоявана и приложена в организационната работа и политическата практика в центъра и по места. Да бъде олицетворявана от нови максимално лоялни, идейни хора, които имат лидерските качества да спечелят доверието на обществото.

Защото партията се умори да гледа как се проваля, когато добри политики се реализират от неподходящи хора от екипите на Нинова и Зафиров. Примери и в миналото, и днес – бол. Такива са и несвойствените за БСП десни и неолиберални коалиционни компромиси, които водят до провал. Провал е и прекъснатата връзка по вертикала между социалните идеи и социалната държава.

Тук именно се крие възможността за промяна и шансът на партията за спасението й – отдолу – от софийската, пловдивската и другите големи организации.

Партията за 135 години е изпадала в много кризи – породени и от политически репресии, забрани, арести, от антифашистката борба, от студената война, от прехода и развихрилия се антикомунизъм, от системните кризи на новото време и търсенето на нова идентичност. БСП е партия, възникнала като ярко антисистемна и антикапиталистическа (спрямо обществото от края на ХIХ и началото на ХХ век),преминала е през етапа на партия-държава, на чиято политика 45 години бе подчинен целият властов механизъм, и достигна до днешната „лява партия от европейски тип“ – каквото и да означава това.

Кризите са решавани по различен начин – спрямо историческите условия. Но няколко са рецептите за справяне с тях днес:

– Първата е честен и компетентен идеен дебат, дискусия, в която ще се чуят различни мнения, в която колективният разум ще създаде работещите решения. И в този смисъл трябва да изискаме от новите ръководители на БСП да проявят смирение и да се вслушват в мненията в партията! И когато социалистите отказват да ги припознаят за свои лидери – да напуснат креслата си без скандали и истерии, каквито се нагледахме при Нинова, а и след нея.

– Втората е освобождаване от всякакви външни зависимости, особено тези от дискредитираните политически Бойко Борисов и Делян Пеевски. Защото „партньорството“ с тях е подчинение, а съвместната „работа“ е зависимост, която противоречи на конгресните решения. Всеки, който е правил коалиция с тях, който им е давал доверие – е подписвал собствената си смъртна присъда! Случи се и с БСП – бяхме слуги на чужда воля и интереси и стигнахме електоралното дъно от под 5% доверие според последните социологически сондажи! И ако някой от ръководството смята да прикрепи партията към някоя от тези две токсични фигури за предизборна коалиция или друга форма на подчинение – още отсега да знае, че е изгубил качествата си на социалист и ще бъде гонен от редовите социалисти с камъни от „Позитано“.

– Третата – днес БСП трябва да заяви ясна подкрепа на действията на президента Радев и вицепрезидента Йотова. Те са едни от нас – хора с ляво, социално мислене. Те са и защитниците (от години!) на новата тенденция в световната политика – суверенни национални държави, многополюсност, мир! Грях на БСП бе решението на Наталия Киселова еднолично и в разрез с Конституцията да отклони искането на президента за референдум за еврото. Грях е и участието в гласуването на вредни и унизителни за държавността закони като тези за отнемане на правата на президента по назначаване на ръководителите на спецслужбите. За това БСП дължи извинение не толкова на президента, колкото на своите избиратели, които са хора, милеещи за държавата и Закона.

И тай важното:

– Четвърто – обновяване на ръководството с нови лица. Не просто млади по възраст – подобно на митичното поколение Z, чиито „идеи“ са „родени“ от ТикТок, а „знанията“ им са от Гугъл. Нужно е младо поколение със социалистически морален интегритет, професионални знания, идейност и реален житейски опит. И ако на Бузлуджа преди 135 години са се качили 25-годишни хора, за които 37-годишният Димитър Благоев е бил „Дядото“, то те трябва да бъдат нашият пример – образовани, идеалисти, готови за политически битки, аргументирани оратори, учители, публицисти, хора на труда…, а не лицемерни кариеристи.

Младите отново са в авангарда на партията, когато след 1923 година нейните лидери са или в затворите, или в емиграция и ръководството на ЦК на РМС оглавява партията.

Пак младите са в авангарда и на антифашистката борба, младото поколение след победата на 9 септември 1944 г. гради с идеализъм модерна социалистическа България, достигнала 27-о място по социално и човешко развитие в класацията на ООН към 80-те години на ХХ век. Тези някогашни млади са нашите бащи и майки, баби и дядовци…

Пак младите поеха БСП в драматичните години след 1990-а я преведоха през реваншизма и политическите кризи. Да припомним, че Жан Виденов имаше нерадостната съдба да вади от огъня горещите „кестени“ на прехода и разпада на държавността, но все пак това стана по мирен път. И че младият лидер Сергей Станишев после дълги години бе признат в Европа като президент на ПЕС и лидер на европейското социалистическо семейство.

Днес отново е ред на младите. Но отново ще го кажем – не назначени, послушни и с бизнес интереси млади, не фасадно подмладяване, не младежки квоти по роднинска и приятелска линия. А младо поколение социалисти с нова енергия и нов морал! Да отстояват вековните ценности на партията – социалистическата идея, социалната държава, републиканския строй, добрите отношения с Русия и с Китай.

Нека бъдем оптимисти!

Има ги –в Младежкото обединение и сред младите леви избиратели – и в тях е шансът на БСП, иначе сбогом на илюзиите, че сме нужни на България.