- Автор: БТА
- 18 Авг 2026
- 222
- 0
Автор: Денислав Чакъров, БТА
На 18 август Българската православна църква отбелязва Успението на свети Иван Рилски Чудотворец. Тази година Рилската света обител отбелязва 1080 години от успението на своя основател и небесен покровител на българския народ. Според „Народно житие на свети Иван Рилски“ (известно още като Безименно житие) светецът умира на тази дата през 946 г. в своята пещера в Рила планина на 70-годишна възраст. В православната традиция „успение“ означава заспиване, блажена смърт и преминаване на душата във вечния живот.
Традиционно център на честванията е Рилският манастир, който е основан от самия светец и отбелязва своя летен храмов празник. Църковните церемонии включват всенощно бдение, тържествени богослужения и света литургия.
Свети Иван Рилски се счита за покровител на българските миньори. По идея на пернишки въглекопачи цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август за техен професионален празник – Ден на българския миньор. На този ден се отдава почит към тежкия и рисков труд на работещите в минната индустрия. Свети Иван Рилски е приет и като патрон и лечител от медицинското съсловие в България.
Архивът на Българската телеграфна агенция (БТА) съдържа информация за честването на 1000-годишнината от смъртта на свети Иван Рилски през 1946 година. По случай юбилеят в цялата страна са създадени граждански комитети, които включват общественици и църковни служители, заети с организацията на различни прояви през цялата година. Основните тържества се провеждат в седмицата между 26 май и 1 юни 1946 г.
В бюлетин „Дневни вести“ на БТА от преди 80 години четем за хилядолетния юбилей на светеца:
София, 17 май 1946 г. /БТА/ При НК на ОФ е образуван Централен комитет за честване 1000-годишнината на Иван Рилски, в състав: председател Иван Харизанов и членове Г. Трайков, д-р Иван Пашов, Димитър Братанов, Славчо Стоилов, д-р Л. Герасимов, Васил Кодуков и Янев от Министерството на просветата, свещеник Георги Богданов, свещеник Христо Филаретов – от Съюза на свещениците.
Националният комитет на ОФ нарежда да се създадат в по-големите градове при комитетите на ОФ общограждански комитети с представители и на свещениците, за честване 1000-годишнината на Иван Рилски.
Честването ще продължи една седмица, от 26 май до 1 юни, която ще бъде обявена като седмица на Иван Рилски. През време на тази седмица НК на ОФ нарежда да се организират сказки за Иван Рилски, да се устроят посещения на Рилския манастир, за които НК на ОФ издейства намаление по железниците, в случай че има желаещи да го посетят, но предвид на работния сезон и продоволствените и транспортни трудности, посещенията трябва да бъдат силно ограничени.
След политическите промени от края на 1989 г. традицията да се отбелязва Успението на свети Иван Рилски е възобновена. Следват материали от бюлетин „Вътрешна информация“ и емисиите на БТА, свързани с юбилейните годишнини на светеца:
Успение нa св. Иван Рилски
Рилски манастир, 18 август 1996 г. /БТА/ Архиерейска литургия за успение на св. Иван Рилски по повод 1050-годишнииага от смъртта на светеца отслужи днес в църквата на Рилския манастир българският патриарх Максим.
В Рилския манастир бяха кандидатът на Демократичната левица за президент Георги Пирински, кандидатът на обединената опозиция за вицепрезидент Тодор Кавалджиев, председателят на КНСБ проф. Кръстьо Петков, депутати, граждани.
Г-н Кавалджиев, заедно със семейството си, присъства на литургията, след което се срещна с главния прокурор Иван Татарчев в комплекс „Рилец“. Той не успя да се засече с кандидат президента на левицата, тъй като г-н Пирински пристигна със семейството си в Рилската света обител след края на литургията.
Кандидат-президентът на левицата бе приет в игуменарницата на манастира от патриарх Максим. Г-н Пирински е споделил впечатления от многобройните си срещи из страната.
Мимоходом е било споменато и за разкола в българската църква, съобщи той. В „Златната книга“ на манастира Георги Пирински написа: „С най-дълбоко преклонение пред добродетелта ни Българската православна църква и с благодарност за възможността да бъда днес тук на този светъл празник.
1996 г. е посветена на 1050-годишнината от смъртта на Св. Иван Рилски и е обявена за юбилейна. Кулминацията на празниците ще бъде на Очов ден – 19 октомври.
***
В Рилския манастир ще бъдат отбелязани 1070 години от кончината на св. Йоан Рилски Чудотворец
София, 18 август 2016 г. /Димитрина Ветова, БТА/ В Рилския манастир ще бъдат отбелязани 1070 години от кончината на основателя на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ – Св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който е починал през 946 година. Това съобщи отделът „Връзки с обществеността“ при Светия синод на БПЦ.
Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави Светата литургия в съборния манастирски храм „Рождество Богородично“ в празничния ден. Литургията е от 9:30 часа и в нея ще участват много архиереи и свещенослужители от Българската православна църква и от поместните православни църкви, които ще изпратят свои представители за честванията.
В памет на годишнината архиереите, които са гости на празненствата, ще получат в дар специално изработени енголпия с лика на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Гостите ще имат възможността да посетят църковно-историческия музей. Там ще им бъде представена и новата витрина с църковна утвар, дарена на БПЦ и предоставена на Светата обител за реставрация и съхранение от Светия синод през 2015 г., както и да разгледат галерията с икони.
На 18 август Българската православна църква почита църковния празник Успение – заспиване, на св. Йоан (Иван) Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.
Преподобният Йоан (Иван) Рилски е роден около 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.
Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир. След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 година и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.
Около 980 година мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново.
Св. Йоан или Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.
***
Патриарх Неофит отправи обръщение към българите за 1075-годишнината от Успението на св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец
София, 18 август 2021 г. /Димитрина Ветова, БТА/ Патриарх Неофит отправи обръщение към българите за 1075-годишнината от Успението (заспиването) на св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, съобщиха от Българската патриаршия.
Негово светейшество казва, че от най-дълбока християнска древност от шествието от този свят е било повод не за тъга и скръб, а за най-дълбока и осъзната радост поради приобщаването на християнина към вечния живот в Царството Божие, в лоното на Небесния Отец. А това е така, защото със Своето богочовешко дело и победата, която удържа над ада и смъртта, Господ Иисус Христос отвори за всички вярващи в Неговото име небесните порти, защото за това беше и дошъл: „... да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Пресвета Богородица, чието славно Успение отбелязахме само преди броени дни, първа засвидетелства плодовете на тази Христова победа и донесе в света тази радост от нашето ново раждане в онзи живот, който по думите на Спасителя е живот „в изобилие“ (Йоан 10:10).
„Още по-голяма е тази радост, когато пред духовния ни взор е църковната прослава на някого, който още в този свят е показал с живота и подвига си такъв неизменен устрем към Бога и такова желание да се приобщи към Неговото Царство на Светлината, че е бил удостоен още приживе с дара на чудотворството. Тъкмо такъв е и нашият преподобен и богоносен отец Йоан Рилски, чието дивно Успение честваме днес.
От малък оставил света, заедно с цялата му суетна слава, той избра по-доброто като се подвизаваше усърдно при суровите условия на Рилската пустиня, преминавайки през най-тежки изпитания и препятствия от врага на нашето спасение, но устоя докрай и справедливо заслужи венеца на светостта. Подир себе си остави образцово монашеско братство, на което даде завет, който и днес остава свят завет не само за монашестващите, но и за всички поборници на нашата спасителна християнска вяра. Още приживе беше удостоен с дара на чудотворството, а чудесата, извършвани от Бога по неговите молитви и неговото свято небесно застъпничество след Успението му, са неизброими“, отбелязва патриарх Неофит.
Той казва, че за нас – православните християни от българския род, той остава завинаги наш отец и верен небесен застъпник пред Божия престол, но неговата слава е надхвърлила отдавна родните предели и той е достояние на всички християни, които с чисти сърца прибягват до светите му молитви. Свидетелство за това е неговата света обител, където непрестанно се стичат поклонници от цял свят, идващи, за да се поклонят пред неговите свети мощи и да изпросят небесното му застъпничество. Той е наша слава, наша заслужена гордост и радост за нас, но и наш вечен пример и образец: пример и образец за чистота на вярата и на живота според тази вяра, на безкомпромисна отдаденост и на истинско посвещение на християнското звание. Със свидетелството на своя завет и със своето чудотворство той ни укрепва в християнския ни път и също като Апостола на народите всякога се моли за нас, да ни направи Бог „... достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата“, та и в нас да продължи да се прославя „името на Господа нашего Иисуса Христа“ (2 Сол. 1:11-12).
„Нека в дивната духовна радост на този свят ден на неговата небесна прослава, когато честваме неговото славно Успение, в единомислие и благоволение, с чисти сърца и помисли да отправим молитвите си към него, та по неговото застъпничество да изправим пътищата си, да се очистим от всяко зло и неправда и да се удостоим с великата Божия милост за себе си, за нашите семейства, за Православната ни църква и за нашата свидна и скъпа на сърцата ни родина България. По молитвите на светия наш отец, дивен Рилски пустиножител и чудотворец Йоан, Всемилостивият Бог да ни дарува своето вечно спасение!
Честит и благословен празник!“, пожелава патриарх Неофит на българите.
Иван (Йоан) Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, разположено в полите на Осоговската планина, край река Струма. Като юноша приема монашеството, но напуска манастира, установява се в Рила планина и по-късно основава Рилския манастир, където е погребан в малката църква на Светата обител.
Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец на 19 октомври. Празникът се свързва с пренасянето на неговите мощи от Рилския манастир до град Средец, където е канонизиран за светец. Предполага се, че това се случва на 19 октомври 980 г. През годините мощите на светеца са местени в Унгария и Велико Търново. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и мощите на Йоан Рилски са пренесени в унгарската столица Гран (дн. Естергом), откъдето са върнати в България след четири години. След освобождението на България от византийско иго Цар Асен ги пренася през 1195 г. в столицата Търново. През 1469 г. мощите на Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир.
