България и още 16 държави се обявиха против орязване на еврофондовете за фермерите и регионите

България се присъедини към коалиция от 17 държави, които се противопоставят на съкращаването на средствата за земеделие и регионално развитие в следващия бюджет на ЕС за 2028–2034 г. Премиерът Румен Радев подписа общо писмо с предупреждение, че новите европейски приоритети, включително отбраната, не трябва да се финансират за сметка на фермерите и по-слабо развитите райони. Позицията идва в отговор на натиска на Германия и още пет държави за намаляване на предложената финансова рамка с няколкостотин милиарда евро.

Писмото е от 2 октомври и е адресирано до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС, с копие до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан.

Освен България, Италия и Румъния позицията подкрепят Испания, Полша, Португалия, Гърция, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Кипър, Малта, Естония, Латвия и Литва.

Седемнадесетте лидери признават необходимостта от повече средства за сигурност, отбрана, конкурентоспособност и енергийна устойчивост. Те обаче настояват тези разходи да бъдат осигурени с допълнителни ресурси, като се запази финансирането на Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Според тях двете политики подкрепят единния пазар, продоволствената сигурност и развитието на селските и по-бедните райони.

В писмото се предупреждава, че предложението на Европейската комисия вече предвижда намаление на средствата за земеделие и сближаване в реално изражение — тоест след отчитане на инфлацията — въпреки увеличаването на общия бюджет. Допълнително орязване би отслабило тези политики и би подкопало обществената подкрепа за ЕС, смятат подписалите.

Срещу тях стоят Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия. Шестте държави настояват за значително намаляване на предложените разходи и предупреждават, че няма да подкрепят бюджета без съществени съкращения. Според „Файненшъл таймс“ те осигуряват около 40% от приходите в общия европейски бюджет.

Европейската комисия предложи през юли 2025 г. бюджет от близо 2 трилиона евро за седем години, равняващ се средно на 1,26% от брутния национален доход на ЕС. Около 865 млрд. евро са предвидени за новия фонд за национални и регионални партньорства, който ще обединява финансиране за няколко политики, включително земеделие и сближаване.

Предложението променя и начина на разпределяне на средствата. Вместо сегашните отделни програми за регионално развитие, земеделие, рибарство, миграция и сигурност всяка държава ще изготвя един общ национален и регионален план. Плащанията ще бъдат обвързани с изпълнението на договорени цели и етапи. Плановете трябва да се разработват с участието на регионалните и местните власти.

За земеделските производители Комисията предлага минимум 300 млрд. евро защитено финансиране за подкрепа на доходите и действия при кризи. В тази сума влиза резерв от 6,3 млрд. евро за пазарни сътресения. Допълнителни земеделски мерки ще могат да се финансират от общите национални планове. Според ЕК това ще даде на държавите повече гъвкавост при подкрепата за фермерите и селските райони.

Общото писмо поставя и въпроса откъде да дойдат необходимите допълнителни средства. Лидерите предлагат да се обсъдят нови собствени приходи на ЕС, по-постепенно погасяване на дълга по фонда за възстановяване NextGenerationEU и ограничени общи европейски заеми за конкретни стратегически приоритети. Те настояват и за премахване на отстъпките, които някои държави получават от вноските си в бюджета.

Комисията вече е предложила нови приходоизточници, свързани с търговията с емисии, въглеродния граничен механизъм, несъбраните електронни отпадъци, тютюневите акцизи и вноски от големи компании. По нейни оценки пакетът може да осигурява около 58,5 млрд. евро годишно.

Окончателно решение за съкращенията още няма. Държавите се стремят към политическо споразумение до края на 2026 г., за да бъдат приети необходимите правила през 2027 г. и новото финансиране да започне без прекъсване от януари 2028 г. За приемането на дългосрочния бюджет е необходимо единодушие на всички 27 държави и съгласие на Европейския парламент.

Източници: Euronews, Europa Press, „Файненшъл таймс“, „Сега“/БТА, Европейската комисия и Съветът на ЕС