Преди да заживее на големия екран под името Мерилин Монро, киноиконата има трудно детство в Калифорния. Майка й, затворена в лудница заради психично разстройство, се грижи малко за нея, така че Норма Джийн, както е рожденото име на звездата, е отгледана в приемни семейства и от най-добрата приятелка на майка си. Омъжила се на 16-годишна възраст за американски войник, тя работи в завод, много далеч от света, в който ще заблести и ще изгори крилете си.
На 18 г. Норма е забелязана от военни фотографи в завода на съпруга си. Това е началото на кариерата на красавицата, глезена от американските войници. Много бързо начинаещата манекенка подписва договор с агенция, появява се на корицата на трийсетина списания и започва физическата си трансформация. Нейният образ е култов до днес: руси коси, бенка, нарисувана на брадичката или на бузата.
Никой не остава безразличен към красотата на младата жена. Забелязана от киностудиото “Туентиет Сенчъри Фокс”, Норма Джийн сменя междувременно името си и става Мерилин Монро в чест на актрисата Мерилин Милър, а фамилното име е онова на майка й.
След първите си два филма (1947 г.) Мерилин Монро, която по онова време е на 21 г., се налага бързо с незабравими роли и сцени като “Мъжете предпочитат блондинки”, “Как да се омъжиш за милионер” и разбира се, “Проклетите седем години” и “Някои го предпочитат горещо”. За ролята в последния филм Мерилин получава “Златен глобус” за най-добра женска роля в мюзикъл или комедия.
Комерсиалният успех и положителната критика за последните й роли не защитават Мерилин Монро от демоните й. Психичноболна, капризна на снимачната площадка, както се говори, актрисата е зависима от лекарствата и алкохола. Може би този коктейл е отнел живота й в нощта срещу 5 август 1962 г. в дома й в Лос Анджелис: брутална, все още необяснена смърт, десетилетия по-късно превърнала Мерилин Монро в легенда.
Превод от френски: Галя Дачкова