Знам, че публиката тук не съчувства особено на Лос Анджелис. Една голяма част от света изпитва неприкрито злорадство, гледайки как гори Содома и Гомора, сякаш застигнат от гняв Божи, който опустошава изкуствения рай на холивудските знаменитости и огрява истинската му същност - на Ад.
Едва ли някой някъде сериозно съчувства на американската кино халтура, тези полуграмотни хора (по Рики Джарвейс), които четат морал на човечеството срещу баснословни хонорари и вили в Малибу. Но ако останем при злорадството, ще пропуснем да си извадим точните изводи, а може би дори ще се хлъзнем по същата пързалка, която доведе и ЛА до катастрофа. Впрочем, ЛА не е само Холивуд, той е по-сложен град. Ще дойде и до нашата глава. А може би вече е дошло. Не, не е Божие наказание заради оргиите на Диди и геноцида в Газа. Ако Господ изобщо се интересува от Лос Анджелис, то достатъчно е Той да не прави нищо. Хората сами са се наказали.
В Америка спорят в момента каква е причината за бедствието. Едните, че причината е природна, а другите - че е човешка. Един автор, който живее в ЛА, обвинява безумните политики за “равенство”, които са скъсали с реалността: “Ако живеете в Лос Анджелис 30 години — около 10 957 дни, в зависимост от броя високосни години — ще имате около 10 950 изключително комфортни дни и няколко дни, когато сте на покрива с градински маркуч, гледайки как искрите се разлитат, или сърфирате върху основите на къщата си, докато тектоничните плочи се търкат. Всички сме живели тук, на това място на абсурден комфорт, което се разваля на всеки няколко години, защото управляваме умерените рискове — с екстремни мерки като това просто да имаме добри пожарни отдели и почистване на запалимите храсти, мерки, които бяха изоставени. Департаментът за вода и електроенергия на Лос Анджелис наскоро опита да замени запалимите дървени стълбове, покрити с креозот, с пожароустойчиви стоманени стълбове в района, където сега гори пожарът, но екоактивисти спряха работата. Пожарната служба уволни механици, за да спести пари за програми за социална справедливост, и така огромна част от нейния автопарк стои неизползваем в градския ремонтен двор, недокоснат.”
Изданието “Нюзуик” обаче публикува миналата седмица кратко, но силно отзвучало есе от документалиста Лейтън Удхаус, който живее в Оукланд и претопля една стара манджа: че природата в Калифорния просто е такава и нищо не може да се направи. Той цитира известната книга на покойния вече писател Майк Дейвис “Екология на страха: Лос Анджелис и бедственото въображение”. Майк Дейвис е марксистки писател, интелектуален предтеча на Грета Тунберг, който цял живот се занимава с “класово изследване” на географията и климата. В книгата му има една глава, наименувана “Защо трябва да оставим Малибу да изгори”, където Дейвис защитава тезата, че “Малибу е световната столица на горските пожари” и районът между плажната ивица и планините на Санта Моника просто никога не е трябвало да бъде застрояван. Каква оригинална мисъл. А защо човек просто да не си спести неудобството да бъде роден?
Двоичният цикъл на влажни и сухи сезони в Калифорния води до дъждове през зимата, които стимулират растежа на специфичната растителност по хълмовете и крайбрежните планини. Следващата суха лятна жега превръща тази биомаса в гориво за горски пожари. В Лос Анджелис към това се добавят и топлите ветрове от Санта Ана, които проникват в басейна на долината Сан Фернандо и се насочват по каньоните на планините Санта Моника, достигайки ураганни скорости. Добавете към това човешкото заселване и милионите възможности за възникване на искра. Вероятността за катастрофа, според думите на Дейвис, е „статистическа сигурност“. (На мен това ми напомня един лондонски кмет от пакистански произход, който след поредното ислямистко клане на цивилни, обясни на гражданите си, че тероризмът е “неотменна част” от живота в голям град.) И затова той се впуска в морализаторска - не, направо богословска! - полемика срещу арогантността на хората, които са решили да се заселят в Лос Анджелис. Никой протестантски пастор не може да бие един марксистки идеолог в състезание по аскетизъм: ”От Вентура до Лагуна, близо два милиона жители на Южна Калифорния са били пряко засегнати от смърт, наранявания или щети по домовете и бизнесите им, във връзка с бедствия. Според Калифорнийската комисия за сеизмична безопасност, земетресението в Нортридж е 'засегнало живота на повече хора от която и да е предишна природна катастрофа в Съединените щати.’ Катастрофите са станали почти рутинни. Както забелязва Питър Кинг за "Лос Анджелис таймс", след бурите през 1995 г. "'настъпила известна умора от бедствията. Политиците са се изчерпали откъм свежи, чърчиловски фрази при обиколките сред развалините… Дори жертвите изглежда се движат по инерция, усилено опитвайки се да редуцират своето нещастие до няколко сбити изречения".
Той описва Лос Анджелис като "парк на апокалипсиса", място на разруха и болка, обитавано от закоравели оцеляващи, които "по дълг" продължават напред през “иовските изпитания” на живота в бруталния пейзаж.
Този тип еко-морализаторска аскетика в момента е в устата на половината американски журналисти.
Сега, не ме разбирайте погрешно. Аз съм наясно, че има нещо в тази дива и капризна природа, което привлича определен тип хора. Има нещо диво в Америка изобщо, което е придърпало към себе си през вековете едни по-особени европейски породи, с които може би е по-добре да не обитаваме един континент. Наркоманизираните от екранна слава знаменитости в ЛА са изкушени от тръпката да живеят върху нестабилни основи и ежедневно полагат всички усилия да се задържат, независимо от риска от природно бедствие (физическа смърт) или канселиране (социална смърт). Всеки ден може да те няма. За определен вид хора това придава смисъл на живота им и щом това искат, нека това получават.
Но тук се прокрадва и едно подло внушение: че един град е излишен лукс, който по-добре да го няма, за да не гневим природата. Това е анти-натализмът на Грета Тунберг и другите зелени самоубийци.
А нима не е всеки град една вавилонска кула, построена от илюзии и бълваща разочарования? (Цените на имотите в София са се запътили да гонят Лос Анджелис.) Който е избрал днес доброволно да живее на село в някое безопасно и затънтено място (макар че аз не се сещам къде би могло да е това), той пръв да хвърли камък (или съчка).
Но ако четете тези редове, значи имате интернет и очевидно вие не сте този човек. Не зная дали вие се притеснявате от природни бедствия, но аз се притеснявам от човешки аварии.
Заради уволнения на пожарникари и механици, които не са искали да се ваксинират, в момента в Лос Анджелис има 40 пожарни коли и 36 линейки, близо 15-20% от целия автопарк, които просто си стоят неизползвани, тъй като расово и джендър диверсифицираният персонал явно не може да ги подкара. Но така им се пада на жителите на града, мнозинството от които не са актьори, задето искат да живеят в това прекрасно кътче. Нека сега Майката Природа да ги почисти от земята. Това е върховното лицемерие: ако един човек не се чувства добре в пола си, то трябва да оперираме биологията му, но ако климатът предразполага към горски пожари, то трябва да изтърпим наказанието и да потърсим вината в себе си.
Можете ли да го зърнете вече в далечината? Бестселърът “Защо трябва да оставим България да изгори?”. Лесно си представям рухването на инфраструктурата в България вследствие на некадърно управление, което вчера казваше, че “снегът ни изненада”, днес казва, че режимът на тока и водата са нормално нещо, а утре ще започне да морализаторства, че във всички развити страни има такъв режим, поради климатичните промени. Свлачищата, пожарите и наводненията са си природна стихия, няма какво да се направи; България се намира в земетръсен регион; консумираме твърде много на фона на глобалния юг; ние стоим на пътя на “естествените” мигрантски потоци от Африка и Азия; просто сме се заселили на кофти място, търсете сметка на хан Аспарух. Не пътувайте по пътищата, ако не искате да ви затрупа свлачище, не излизайте навън вечер, ако не искате да ви наръга мигрант, не яжте животински продукти (салмонелата е естествена). Всичко това може да бъде нормализирано за месеци и години. Когато държавниците се провалят да организират елементарното битие, ще пуснат анализатори и писатели да ви лекуват с морални екзалтации.
Бъдете подозрителни към моралните обяснения и моралните обвинения, защото те винаги скриват некадърност, безпомощност и мързел, като ги представят за непреодолима природна стихия. И към проповедниците, които все повече ще ни се натрапват със своя лицемерен аскетизъм, защото те искат да натурализират нещастието като част от нашата същност. А нашата същност е да се борим - за домовете си, за градовете си, за страната си, независимо къде се намират те. Няма добро място да се намираш на този свят.