В битката със Запада Русия използва елементи от неговата „стратегия на анакондата“

„Стратегията на анакондата“ възниква по време на Гражданската война в САЩ – Северът решава да блокира бреговата ивица на Юга и да не му позволи да получава помощ. По-късно те започват изолиране на Русия, а след това и на СССР, от прилежащите морета и затварянето ѝ в континента. За осъществяване на стратегията се създават военнополитически блокове, които изграждат военни бази – НАТО около СССР, СЕНТО в Близкия и Среден Изток и СЕАТО в Азиатско-Тихоокеанския регион. От тях остана само НАТО, но тъй като геополитическата обстановка значително се промени, стратегията получи ново измерение – създаване на конфликти, включително въоръжени, по границите на Русия, чрез които трябва да се изтощи нейния икономически, социален и военен ресурс.

Причина за промяната е стремежът да не се позволи на Русия да отхвърли зависимостта от Запада, установена в началото на 90-те години на ХХ век. За целта през 1997 г. НАТО започва разширяване на изток и изграждане на военни бази в източноевропейските страни, т.е. близо до нейните граници. Тя протестира разширяването на НАТО, но възможностите ѝ са такива, че остра реакция не е възможна. Едва в началото на 2022 г. тя предприе решителна стъпка – започна специалната военна операция (СВО/) в Украйна, а всъщност битка със САЩ/НАТО.

През първите месеци от началото на СВО войските стигнаха до предградията на Киев и превзеха значителна украинска територия. Това принуди Украйна да започне преговори и те бяха проведени отначало в Минск, а след това в Истанбул. Постигнатото споразумение беше парафирано, но след намесата на САЩ и Великобритания, изпратили в Киев британския премиер Борис Джонсън със задача да го анулира, то беше отхвърлено от Киев. За Русия остава един изход - СВО да продължи. Така конфликтът в Украйна стана за Запада важно средство от стратегията за въздействие върху нея.

В Москва разбират, че предстои продължителна война със САЩ/НАТО чрез Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). За такава война обаче Русия, както показа развитието на СВО през следващата година и половина, не е била готова. Налага се отделяне на финансов ресурс за набиране и подготовка на войници на договорна основа, за бързо мобилизиране на промишлеността и особено на ВПК за производство на въоръжение. В резултат към средата на 2024 г. руският контингент вече няма нищо общо с този от началото на СВО и като подготовка, и като използване на нови оръжия, наложили

коренна промяна на тактиката за водене на бойните действия.

САЩ и европейските страни-членки на НАТО изпращат огромни обеми въоръжение и военнотехническо имущество на Украйна, поемайки и голяма част от финансиране на страната –за 2026 г. ЕС планира предоставяне на 19 млрд. долара финансова помощ. Но, изпразвайки складовете с оръжие, те не произвеждат достатъчно военна продукция за компенсиране на доставената на ВСУ. Става ясно, че формираната група страни в базата Рамщайн, ръководена от САЩ, а днес „Коалиция на желаещите“ начело с Великобритания и Франция, няма да издържи продължително време да помага на Украйна. Една от причините за това е частната собственост на оръжейната промишленост в тези страни. Собствениците нямат нищо против да изграждат нови оръжейни заводи, но им трябва гарантирано изкупуване на продукцията за десетилетия напред. Това обаче не може да им се гарантира и поради това ЕС търси днес 150 млрд. долара, за да финансира той производството на оръжие, вместо това да извършват оръжейните фирми.

По всяка вероятност, отчитайки състоянието на военната промишленост в САЩ/НАТО/ЕС, Русия възприема стратегия на изтощаване, т.е. използва смисъла на „стратегията на анакондата“, прилагана от Запада срещу нея. Осъществяването на тази стратегия  предполага бавно провеждане на бойните действия, съобразено със своите възможности, с тези на противника и с възможностите на стоящите зад него страни. В същото време САЩ/НАТО, съзнавайки, че не могат продължително време да помагат на ВСУ с необходимото му въоръжение, рязко увеличават доставките, залагайки на бързо стратегическо поражение на Русия. Това трябваше да стане през 2023 г. с широко оповестеното настъпление на ВСУ.

През 2024 г. стана ясно, че такова поражение няма да бъде постигнато. Поради това Западът започна масиран натиск за прекратяване на бойните действия. То е необходимо, за да се възстановят ВСУ и да продължат битката с Русия с нови сили. Именно към това са насочени и решенията, приети през юли на срещата между президента на Франция и премиера на Великобритания, както и тази на 30-те страни от „Коалицията на желаещите“. Решено е формиране на 50-хиляден френско-британски корпус за настаняване в Украйна след прекратяване на огъня. Той трябва да осигури спазването му, да извършва въздушно и морско патрулиране и да помага за възстановяване боеспособността на ВСУ. Същевременно САЩ планират продаване на въоръжение на страни от коалицията, които да го доставят на ВСУ, т.е. борбата с Русия ще продължи, като зад ВСУ ще стои международен контингент. В такава обстановка е достатъчна само една провокация и той ще се намеси в бойните действия, което означава като минимум европейска война.  Именно поради допускането на такова развитие Русия е възприела бавно напредване на фронта с минимални сили, без да използва цялата си военна мощ. Така

тя постепенно изтощава оръжейните възможности на САЩ/НАТО, което се вижда от съобщение на руското министерство на отбраната.

От началото на СВО до 1 юли т.г. са унищожени 663 самолета, 283 хеликоптера, 66 477 безпилотни летателни апарати, 612 ЗРК, 24 101 бронемашини, 1573 РСЗО, 26 812 оръдия и минохвъргачки и 37 524 различна автомобилна и специална техника. Демилитаризирайки страните, помагащи на Украйна, същевременно Русия се подготвя да посрещне евентуална война в Европа. При това без да създава сериозни проблеми на социалната сфера, икономиката и като цяло на вътрешната обстановка в страната. Според данните за 2023 г. руската икономика, въпреки наложените до края на с. г. над 15 000 индивидуални и корпоративни санкции, заема 4-то място в света и първо в Европа по паритет на покупателната способност.

Русия не намали социалните разходи и осъществява редица национални проекти във всички сфери на обществения живот. Притокът на желаещи да воюват на договорна основа не намалява, а производството на боеприпаси се увеличи  многократно. Дори генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна, че НАТО произвежда за една година толкова боеприпаси, колкото Русия за един месец. 

Руският ВПК създава редица нови образци въоръжение – достатъчно е да се посочи разработването на различни по предназначение БЛА, ракетния комплекс „Кедър“ с балистична ракета „Орешник“ с хиперзвукови касетъчни елементи и експерименталното използване на плазмено оръжие в Павлодар.

В специалната военна операция не се ангажира наборния състав, от който се формират нови дивизии и с тях се комплектуват два нови военни окръга. Към средата на т.г. вече е очевидно, че всичко това е резултат и от  приетата стратегия за провеждане на СВО.

Изтощените запаси от въоръжение на САЩ/НАТО и неуспехите на ВСУ на фронта показват, че пред Русия се открива период от 4-5 месеца за решителен прелом в хода на специалната операция, който може да доведе до постигане на нейните цели. Ако няма важен успех на фронта, битката със Запада вероятно ще продължи и може да доведе до непредсказуеми последици за континента. Показателно е това, че наскоро Макс Рюте изчисли, че трета световна война може да започне след три-седем години.

Русия, използвайки цялата си военна мощ, можеше да превземе Украйна, но тогава щеше да наследи разбита промишленост и западнало селско стопанство, щеше да се окаже в обстановка на диверсии и саботажи по цялата завзета територия, а в същото време трябва да осигурява живота на озлобено и въоръжено население. С такава обстановка Русия не може да се справи, дори само по финансови причини. Именно поради това избраната от нея  стратегия на изтощаване ресурсите на САЩ, ЕС и Украйна се оказа правилна. От тук нататък развитието на отношенията ѝ с тези страни ще зависи от успехите на фронта, от умението на руската дипломация и от възможностите на САЩ и НАТО да продължат битката с нея.

Напоследък се очертават още два конфликта с елементи от „стратегията на анакондата“ – единият е свързан с търговията с руски нефт, а другият е с Азербайджан. През последните месеци пет руски танкера и един контейнеровоз аварираха в резултат на извършени диверсии. Предполага се, че са дело на подводни плувци или на роботизирани подводни апарати. Може с увереност да се посочи, че те са дело на страна, притежаваща необходимите знания и технически средства за извършването им. Такива страни, враждебно настроени към Русия, не са много. Целта на диверсиите е очевидна - ограничаване на руската търговия с нефт и създаване на проблем с бюджета. За да ги предотврати, Русия вече съпровожда танкерите си в Балтийско море с бойни кораби. Това означава изразходване на допълнителни средства, т.е. „анакондата“ вече се осъществява и чрез диверсионни операции за изтощаване на руските икономически възможности.

От началото на юли рязко се усложниха отношенията между Русия и Азербайджан.

Повод за това стана ареста на 5 юни на престъпна група от азербайджанци в Екатеринбург. Президентът Алиев остро осъди ареста, независимо, че престъпниците са с руско гражданство. В отговор Баку задържа руски журналисти и бизнесмени. Основната причина за изостряне на отношенията е посочена от шведския Център за източноевропейски изследвания, според който на Южен Кавказ се осъществява преформатиране на политическото пространство с главни действащи лица Великобритания, Израел и Турция, а на Азербайджан е отредена ролята на таран срещу Русия. Той трябва да изостри отношенията си с нея, включително до въоръжен конфликт, за да се създаде възможност за изолирането ѝ от този регион. Това ще доведе до прекратяване на работата по създаване на транспортен коридор Север-Юг, който свързва Русия с Иран и по-нататък с Индия. Чрез него могат да се заобиколят много от наложените на Русия санкции, а това е крайно нежелателно за Запада.

Обстановката се изостри, след като иранското разузнаване с документи доказа, че удари с израелски БЛА, а възможно и със самолети, по ирански обекти по време на 12-дневната война са извършвани от израелски военнослужещи от азербайджанска територия. Като доказателство на 5 юли Иран показа приземен чрез радиоелектронно въздействие израелски БЛА „Orbiter“. Мястото се намира на 70 км  от базата на азербаджанските ВВС в град Ленкорани. Обхватът на израелския БЛА е до 150 км, т.е. той не може да е излетял от Израел.

Това е сериозно обвинение към Баку, че е участвал в ударите срещу Иран.

Възможно е тройката покровители на Азърбайджан да го е подтикнала към разрив на отношенията с Русия, за да се отвлече вниманието от скандала с използване на азербайджанска територия от израелските въоръжени сили и за да започне изолирането ѝ от Южен Кавказ. Това ще увеличи влиянието на Израел и Великобритания, а по неофициална информация Турция се готви да развърне военна база в Азербайджан близо до руската граница, а тя е член на НАТО. На нея могат да бъдат настанени ВВС на Израел, сухопътни части на Турция и британски специалисти. Създаването на такава военна база ще промени баланса на силите в региона и ще създаде остро противопоставяне между Русия, Иран и стоящите зад Азербайджан страни.

Вероятно отчитайки подобно развитие, Русия отговори твърде решително с цел да откаже Азербайджан от поетия курс. С ракетни удари срещу нефтопреработвателните заводи в Полтавска, Лвовска и Харковска области и на терминала в Одеса са нанесени сериозни поражения и е прекратена дейността им. Още от самото начало на СВО в тях се преработва азербайджански нефт, доставян с танкери до Одеса. Азербайджан купува от Русия нефт за вътрешна консумация, а своя изнася в Украйна с огромна печалба. Така през всичките три и половина години ВСУ се захранва с гориво от азербайджански нефт, но след ракетните удари, първо, потокът от милиони долари към Баку пресъхва и, второ, Европа ще трябва да компенсира недостига на гориво за ВСУ.

След случаите с израелския БЛА, руските ракетни удари, разбиването на азербайджанско ОПГ на Урал и депортиране на важни фигури от азербайджанската диаспора, на Азербайджан, а и не само на него, се демонстрира решителна готовност и за други ответни действия. Показателно е, че след действията на Русия турският президент призова към мирно разрешаване на възникналата обстановка. Впрочем

Турция едва ли е във възторг от широкото внедряване на Израел в Азербайджан, смятан от нея като своя сфера на влияние.

Осъществявайки стратегията си, САЩ/НАТО няма да се откажат от създаване на нови конфликти по границите на Русия, нито ще се откажат от вече създадените. Това важи и за конфликта в Украйна, който им е необходим като прикритие за довеждане до край на започналата вече милитаризация на Европа, срока за която е набелязан към 2030 г. Навярно такава е и политиката на САЩ, за които е важно на западната руска граница да има сила, която да стои срещу нея и да не ѝ позволи пълна подкрепа на Китай при евентуален сблъсък със САЩ. Затова стратегията на „Анакондата“ ще продължи да се използва срещу Русия и ще придобива нови форми. Така страната винаги ще има напрежение по границите си и няма да има възможност за мирно развитие, което е една от важните цели на разглежданата стратегия.