- Автор: Тончо Краевски за "Гласове"
- 08 Фев 2025
- 8129
- 54
Никой не знае точните причини за историческите промени. Нито дори за промените в собствения си живот. Историческата наука всъщност е спор не за факти, а за причини. Когато дадена причина за дадено събитие е безспорна и очевидна от само себе си, ние я вписваме като част от самото събитие и се връщаме още по-назад, за да търсим предходната причина. Прекрачването между два исторически периода е мистерия, точно като прекрачването между два житейски етапа, нещо като метаморфоза или минаване в друго измерение, друг възможен свят, след като един предишен свят постепенно е станал невъзможен.
Така се случва в Европа и Америка през 1968-а. Така се случва в България през 1989-а. Така се случи отново и през 2016-а. Поколението на бумърите, на хипитата, на 68-а, беше детронирано от Доналд Дж. Тръмп, който самият е бумър и се очертава да бъде последният бейби бумър президент. Той загаси лампата на полувековната 68-а. Духът на 2016-а е отрицание на на нейния дух - отрицание на отрицанието в самия край на житейския път на Отрицателя.
Една цяла версия на света стана невъзможна и то не поради липса на привърженици.
Би могло и да се мисли, че съществуват безкрайно много измерения и ние просто се промушваме между хилядите потенциални светове - влизаме и излизаме от тях, защото трептим първо с една честота, а после изведнъж с друга. Физиците и историците трябва да си поговорят обстойно по този въпрос.
През 1968-а и двете системи, американската и съветската, се разболяват от една и съща болест. Тази болест е била потискана на Изток с локдаун (Dr. Fauci, hi there) и убива накрая СССР през 1991 г., но в Америка избират масовото заразяване и натуралния имунитет и през 2024-та най-накрая изглежда ще я преболедуват. Те имат едно преимущество: вирусът произхожда от тяхната страна и имунитетът им е генетичен.
Може да се спори за причините, но вайбът (настроение, етос - жаргон на поколенията милениал и зет) наистина се е сменил. Хората се отвръщат от идолите си и намират нови. “Историята не е нищо, освен безкрайна процесия от фалшиви Абсолюти”, пише Чоран. Затова настроенията се променят и животът намира начин да продължи след всеки застой и въпреки всяко поражение.
Какво означава смяната на вайба? За България все още не значи много. Европейският съюз ще се реформира мъчително бавно. “Америка за България” е осигурила пари за още няколко години, а и тя не е зависима от правителството, защото е частна. Но никакви пари не могат да възвърнат загубена политическа релевантност. Просто вайбът е друг. Да се смени вайбът, означава масивна преоценка на ценностите. Всичко може да се постава под въпрос, включително авторитета на интелектуалците на стария режим; даже, в съвременните нежни революции, особено в българската от 1989-1991, става въпрос именно за безкръвна разправа с управляващата номенклатура и ревизия на идеите ѝ. Най-трудно е за журналистите и писателите, които губят всичките си инвестиции в пирамидата на старата власт. Крипто балонът се пука, който е купувал само Тато койни, фалира.
Америка всъщност има успех в България не заради, а въпреки “Америка за България”. Доналд Тръмп има едно телевизионно интервю от 1980 г., в което казва: “Когато имаш уважението на другите страни, те започват малко по малко да правят като теб и тогава можеш да задаваш тона”.
Америка диктува вайба от толкова години, защото хората по света я уважават и искат да приличат на нея. Всичките пари на света не могат да купят това, както не можаха да купят изборите за Хилари и Камала, които изхарчиха в пъти повече за реклама от Тръмп. Той затова реже чуждестранната помощ пред ужасените погледи на дипломатите, които са смятали това за гръбнака на американското влияние по света. Защото не е. Респектът на останалите, естественото превъзходство и полагащото му се подражание - това е американското влияние в света. Да, може да се поспори дали Америка все още има обективните основания да ръководи по такъв начин, но това е натуралният начин за Америка, а и в действителност няма по-ефективен, така че какъв друг избор има Тръмп, освен да опита?
Тръмп не харесва това, че Америка е позволила собствените ѝ достижения да я поробят. Всички тези международни организации - НАТО, ЕС, ООН, МВФ, Световната банка - са нейни организации. И всичките техни идеи - свободни избори, независим съд, феминизъм, екология, антирасизъм, ЛГБТ, борба с глада в Африка - са нейни идеи. Америка може да ги ревизира, когато си иска, така както първа ги е наложила, така и първа ще ги надмогне: това означава да водиш.
Другите ще я следват, разбира се, с неохота; те тепърва са започнали да се адаптират към един американизиран свят, който е в разрез с най-дълбоките им чувства и вярвания; и сега Америка обръща този свят наопаки отново, историята нахлува от бъдещето и разтурва буржоазния комфорт, с който покорените от Америка народи се утешават за подчиненото си положение. Но ще я последват, защото без буржоазния комфорт, те всъщност не вярват и в сегашните ѝ идеи. Европа няма да загине на пост като Гюро Михайлов за DEI. Тази идея никога не е била нейна. Тя ще се калибрира трудно към новото, но не от привързаност към старото, а просто защото активността е нещо мъчително за Европа.
Затова и Тръмп иска да се отърси от фригидния харем на международните институции.
Да изолираш Америка от тях е все едно да изключиш Салвадор Дали от обществото на сюрреалистите или Майлс Дейвис от клуба на джазмените.
От гледна точка на Тръмп именно партньорите ѝ, които са безсрамни и сервилни интересчии, са тези които я забъркват в проблемите си, като я подвеждат и манипулират с нейните собствени фрази и лозунги. Не казвам, че това виждане е правилното, но ако трябва да опиша възгледите на Тръмп по този въпрос, те са идеалната противоположност на възгледите на Явор Дачков. Когато оранжевият ни приятел е гледал интервюто на Тъкър Карлсън с Путин и едночасовата му лекция по история, той не си е помислил “Путин ни показа, че сме в грешка, не познаваме тази сложна източоевропейска история, we are out of our depth”; не, Доналд Тръмп си е помислил: “Окей, явно украинците ни лъжат, че става въпрос за борба за демокрация, това е просто поредната хилядолетна междуплеменна свада, в която нашата държава е забъркана, точно като в конфликта на Израел и Палестина и те станаха наш проблем, защото ние ги направихме”.
Това звучи глупаво от нашия ъгъл на света, разбира се - та ние знаем, че Америка инсценира цветните революции и че кинтите на фондациите са “инструмент за американското влияние”. Но дали не им правим твърде голям комплимент - на НПО - като мислим така? Нима това не е просто тлъстината на американската хегемония? Да, тлъстината също е опасна за здравето, но няма същата преднамереност като отравянето. Влиянието на НПО върху правителствата и дори върху конкретни политики зависи много от нашата перцепция. Те са повече водопадни директори, отколкото агенти с подривна мисия; това схващане ни е рефлекс от Студената война, но не е правилно, защото никой не праща саботьори в страни, които не воюват и не се съпротивляват - там пращаш нереализирани кариерно политици да въртят фондации с държавни пари и да си играят на филантропия.
Нищо лично, фелоу бългерианс.
Просто Гари Макдугъл не е могъл да стане сенатор от Илинойс, защото републиканците са го изтъргували за избирането на първия черен съдия във Върховния съд, Кларънс Томас, затова Буш старши му е подарил за компенсация да контролира 55 млн. долара инвестиционен фонд за развитие на България. Такава фондация не оперира в никоя друга околна държава.
Ако нашите български партньори смятат, че с това имаме нещо по-задълбочено предвид - не, нямаме. Collateral damage от размяна на политически услуги във Вашингтон. It’s just business, get over it.
В България НПО имат власт, доколкото ние масово им я признаваме - дори през зъби - защото сме деморализирани от краха на социалистическата система. Това е примирение и край на историята - почти всички у нас всъщност вярват в края на историята, дори русофилите, които иронизират Фукуяма.
Краят на историята е просто вайб, идва и си отива.
Що се отнася до Украйна, някой човек с конспиративно мислене, какъвто аз не съм, може да направи твърде преекспонирания и неверен извод, че мнозинството членове на дипломатическия естаблишмънт на САЩ по източноевропейско направление - Антъни Блинкен, Виктория Нюланд, Доналд Кейгън, Робърт Кейгън, Фредрик Кайгън, Дейвид Фръм, Маделин Олбрайт, Ървинг Кристол, Бил Кристол и др. - имат едно общо качество в Early life секцията на уики страницата си (освен, че почти всички са роднини). Имам предвид, че всичките са второ или трето поколение имигранти от Източна Европа, чиито предци са прогонени от руснаците в етнически и политически чистки през първата половина на ХХ век. Това е история, стара колкото света. Херодот пише, че гръко-персийските войни са започнали така: елинската политическа емиграция в Персия участва в интригата, довела до похода на Дарий.
Така че, от гледна точка на Тръмп - просто се опитвам да го разбера, ок? - войната в Украйна е проблем, който нямаше да възникне, ако не беше комбинацията от украински лобизъм и източноевропейска имиграция, която работи в Държавния департамент не за интересите на САЩ, а за собствения си етнически нарцисизъм и разчистване на сметките си с Русия.
А какви са тогава интересите на САЩ?
По-скоро колонизиране на космоса и развиване на изкуствен интелект. Ако някой пряко застрашава сигурността на Америка, трябва да му се направи акция респект и после обратно на работа. Но от там нататък всеки да се управлява както си иска и да не чака от Америка решения на етно-религиозни вендети от IХ век. Американският тип е скъсал с тези неща. Ако се намесим, то ще е със соломоново решение, като това за Газа. Няма да изнасяме никаква демокрация, вие самите ще поискате да подражавате на Америка, както е вече повече от сто години.
Българите винаги са го желаели сами и ако се огледате, ще ви направи впечатление, че отдавна всичко у нас е американско. Дори анти-американизмът е американски. Волгин, Дачков, Райчев, Карбовски, Симов, Сидеров - най-популярните говоритeли на евроатлантическия скептицизъм, които либералите назовават “четирихилядници” - твърде разнообразни личности сами по себе си, имат общото кратно, че са били ентусиазирани за Америка в ерата на ранния глобализъм през 90-те. И постепенно са се разочаровали, заради Югославия или Ирак, или Украйна, или Ковид, или ЛГБТ, или Сноудън, или Асандж, или балона на Уолстрийт - абсолютно същите поводи, които постепенно отчуждиха и старата американска левица от Демократическата партия. Изобщо в Европа след Втората световна война, въпреки изобилието от антиамерикански настроения, е почти невъзможно да се открие антиамериканизъм, който да не е американски. След 89-а хептен.
Предполагаемите шизо-путинофили пък - Исторически парк, кемтрейлс, антивакс и прочее - от които се боят нашите грантаджии, всъщност вярват в американски конспиративни теории, а не в руски. Дори руснаците вярват в американски конспирации, какво остава за българите. Това са радиоактивни субпродукти на ню ейджа от Студената война, чието реципиране започва още с Людмила Живкова през късния соц. Румънският кандидат за президент, когото наскоро отстраниха със съдебно решение, защото бил агент на Русия или Китай, всъщност е член на борда на Римския клуб и екологичен чиновник от ООН, обвързан именно с най-ранните глобалисти. Всички “конспиративни теории”, в които вярва, ги има в доклади и позиции на Римския клуб от десетилетия и всеки заклет американски хипар ще се подпише под тях.
Корупцията и върховенството на правото? Грантополучателите говорят за “democratic backsliding” и “captured state”, но всъщност в България демокрацията се развива праволинейно по американски. Смешно е, защото НПО експерти ни обучават как да правим демокрация “по американски”, но те самите нямат историческо разбиране как е възникнала демокрацията в САЩ. Жокер: не е възникнала с НПО обучения. От филма Gangs of New York може да научите повече за корените ѝ, отколкото от брошурите на "Америка за България" и "Отворено общество".
Купуването на гласове? На последните избори то се институционализира окончателно. И много е еволюирало през последните 20 години. Старото купуване на гласове от началото на века вече е изчезнало като практика. В момента говорим за контролиран вот - цели общини или предприятия на изборите се опитват стратегически да търгуват гласовете си за сделки с централната власт, които да облагодетелстват населеното място. “Партиите”, като идейни организации, съществуват само по върховете. Така работят изборите в САЩ от много отдавна и не е нещо скандално там. Всичко е почтена игра, ако успееш да се разминеш с последствията. Такова е разбирането за свобода - традиционното, коренното, англосаксонското - че
демокрацията означава всички да се държат взаимно на мушка със заредено оръжие.
В нашите очи Америка изглеждаше в последните години на ръба на гражданска война, защото нашите общества биха изглеждали така на ръба на гражданска война. Толкова висока степен на социална ентропия е недопустима днес у нас или в Русия, или в Турция. Може да разкъса обществата ни на парчета. В Америка обаче всичко това е част от шоуто, а то не е преструвка - шоуто е самата американска действителност.
“Като патриотичен американец, Оскар се удовлетворяваше от това да гледа как за известно време военните на други нации се прибират у дома в ковчези. Американският национален характер наистина не беше скроен за ролята на световния полицай. Никога не е бил. Подредени и педантични народи като швейцарците и шведите биха станали добри полицаи. На Америка много повече ѝ отиваше да бъде световната кинозвезда. Световният, пропит от текила, професионален боулинг шампион. Световният жлъчен, биполярен стендъп комик. Всичко друго, но не и мрачен и скучен народ от социално отговорни центуриони“ - Bruce Sterling, “Distraction” (1998)
Всъщност най-изостаналата в американизирането общност е демократичната общност. Тя все още живее с идеалите на перестройката. Блянове от Студената война за конвергенция на системите, просперитет и световен мир - такава е била Америка, филтрирана през очилата на перестроечната номенклатура в края на 80-те и началото на 90-те. Това никой вече не го вярва, най-малко пък в Америка. Но нашата демократична общност досега беше достатъчно добре субсидирана, за да не ѝ се налага да се адаптира към реалността.
Американската реалност има просто правило: управлява този, който е най-популярен.
Да си популярен е нещо повече дори от спечелване на изборите. Изборите могат да ти ги откраднат, но това не могат. Да си популярен е вайб. Хората искат да ти подражават, сверяват си часовника с теб. И това е сурова и безмилостна игра, в която се унищожават репутации и се претърпяват публични линчове. Тръмп мина през огън и надделя чисто и просто със силата на характера си. Подигравки, унижения, заплахи, цензура, съдебни дела, предателства, ченгеджийски интриги, опити за убийство - накрая сломените и деморализираните бяха опонентите му, а не той. Защото ако човек или идея може да издържи на всички тези неща, значи той или тя трябва да управлява. Американската демокрация е много по-дива и жестока работа, отколкото са си представяли членовете на соц интелигенцията. Тя всъщност не може да си представи по-ужасен свят от този, в който популярността е водещият критерий за всичко.
В България мъчително се излезе, с много роптаене, от апаратната политика на соца. Дори след като царят и Бойко Борисов успяха да я разбият на пух и прах, продължи едно повсеместно мърморене срещу “лидерските партии”, които се смятат тук за някаква аберация (като контролирания вот). Не, личността е централна за всяка партия, просто в Америка са решили този проблем като са направили две големи партии, в които има множество по-малки фракции. Демократическата и Републиканската партия са по-скоро конкурсни сцени за политици, отколкото политически организации с монолитна стратегия и идеология. Те търсят звезда. Демократите загубиха, когато през 2016-а нагласиха конкурса в полза на Клинтън, а републиканците допуснаха да се излъчи най-популярният.
Христо Иванов направи промените в Конституцията заедно с Борисов и Пеевски, вярвайки че това е повторение на Кръглата маса. Старите ще предадат мирно и кооперативно властта срещу гаранции за безопасност. Само че това не е БКП, това е друга историческа ситуация, друга култура. Борисов и Пеевски няма да предадат властта си на някой, който не може да спечели повече гласове от тях. Абсурд. Преди години помня как в радикалните демократични кръгове се говореше за избори до дупка: троцистко-костовистка теория, според която един цикъл от 5-10 избора ще омаломощи мафията, тъй като нейните гласове били купени. Напротив, цикълът от избори беше кралско меле, в което Борисов и Пеевски останаха на крака, а ПП-ДБ са сринати.
От тук нататък властта ще се полага на по-решителните, по-смелите, по-популярните, каквото и да значи това в контекста на България. Предстои да видим. Но старата власт ще сдаде, само ако бъде безспорно победена на избори. Така е честно, поне според американците. Мина времето, в което предполагаемата или очевидна корумпираност на управляващите - декорирана със санкционни списъци, журналистически разследвания и мониторингови доклади - трябваше автоматично да прехвърли властта в ръцете на изобличителя.
Всъщност, имало ли е някога такова време? Не, никога. Но имаше такъв вайб.
