- Автор: Гласове
- 15 Фев 2025
- 9577
- 29
Автор: Владислав Наков за "Гласове" Снимка: Чарли Жиров, youtube.com/@Martin_Karbowski
През 2004г Украйна е независима и неутрална и такава иска да си остане, мост между Русия и НАТО.
През същата година Виктор Янукович, действащ министър-председател на Украйна, се кандидатира за президент на страната. На 31 октомври, след проведения първи тур, до балотаж стигат Виктор Янукович и Виктор Юшченко. Янукович е обявен за победител, но след безпрецедентно решение на Върховния съд, вторият тур е отменен заради съмнения за изборни манипулации. Следват протести в името на демокрацията, Европейския съюз и НАТО, станали известни като “Оранжевата революция”, а на провелия се повторно втори тур за президент е избран евроатлантикът Виктор Юшченко.
Евроатлантическият устрем в Украйна, обаче, не трае дълго. През 2010г. Виктор Янукович печели президентските избори, а през 2012г. Партията му печели и парламентарните.
Междувременно в Щатите, Обама отново печели изборите, а Джо Байдън е негов вицепрезидент. Европейският съюз предлага на Киев търговско споразумение на стойност 3 милиарда евро, което е първа стъпка към присъединяването към ЕС. Президентът Янукович заявява, че е заинтересован, но Владимир Путин предлага повече: митнически съюз между Украйна, Русия, Беларус и Казахстан на стойност 10 милиарда евро.
Брюксел изисква от Киев антисоциални реформи, увеличение на сметките за газ с 40%, приватизация и съкращения на социалните помощи, докато Путин предлага моментално намаляване на цената за газ с 35% и 20 милиарда долара. Площад “Майдан” отново е пълен с прозападни демонстранти, които атакуват президентския дворец.
12 декември 2013г. Виктор Янукович се среща с протестиращите и спира споразумението с Русия, приема делегация на Европейския съюз, готов да подпише споразумението с Европа. Руският президент обаче заявява, че двете споразумения и с Русия, и с Европа, могат да съществуват заедно. Площадът, обаче, все още е пълен, а целта на протеста вече не e Европейският съюз, а свалянето на президента Янукович.
15 декември. Европейският съюз отхвърля споразумението с Киев с мотива, че Киев иска твърде много пари. 200 000 души пристигат на площада, искайки незабавна оставка на президента Янукович.
На сцената, за да говорят пред множеството, са много американски политици, включително сенаторите Джон Маккейн и Крис Мърфи.
Пред сцената е Виктория Нюланд, която раздава бисквити на протестиращите.
“САЩ инвестираха 5 милиарда долара, за да дадат на Украйна бъдещето, което заслужава“, казва Нюланд.
Протестът попада в ръцете на крайните неофашистки и неонацистки елементи. Украинското правителство отговаря с отряди за борба с безредиците.
Януари 2014 г. Сблъсъците стават все по-ожесточени. Янукович обещава на опонентите си конституционна реформа, както и широко коалиционно правителство, председателствано от опозиционните лидери. Площадът не приема предложението.
6 февруари. Вероятно прихванат от руските служби, телефонен разговор между Виктория Нюланд и американския посланик в Киев Джефри Паят се появява в интернет. Двамата вече са решили, че Янукович ще бъде свален и избират кой да е премиер и кои да са министри в бъдещото правителство. Нюланд настоява премиер да бъде Арсений Яценюк, когото нарича "нашият човек Яц”. По време на разговора посланик Паят пита Нюланд: „Но ние трябва да се консултираме с ЕС“, а Нюланд, пратеник на Обама и Байдън, отговаря: „Майната му на ЕС!“
21 февруари. Янукович, с посредничеството на Русия, Франция, Германия и Полша, постига споразумение с опозиционните лидери: конституционна реформа, правителство на националното единство и предсрочни избори. Но улицата, подклаждана от националистите, иска “главата” на президента. Следват атаки срещу правителствени сгради, снайперисти по покривите и прозорците. Резултатът е над 100 убити и хиляда ранени.
Лидерите на бунта ще обвинят силите за борба с безредиците на президента Янукович, но украинско-канадският професор Иван Качановски, преподавател в Отава, проучва видеозаписите и съдебните документи и установява, че стрелците са били крайнодесни снайперисти, намиращите се на покривите на сградите, окупирани от демонстрантите, за да – пише той – свалят правителството и да вземат властта. Версията му е потвърдена и от BBC през 2015г.
22 февруари. Янукович, за да се спаси, бяга от Киев в Харков, а след това в Русия.
23 февруари. Опозицията и лидерите на бунта нахлуват в украинския парламент, свалят мнозинството и назначават за нов министър-председател - Арсений Яценюк - този, когото Виктория Нюланд посочва в изтеклия телефонен разговор с американския посланик в Киев. Новосъздаденото правителство е признато веднага от американците и Европейския съюз.
Има обаче една друга Украйна, тази на юг и изток, която се чувства измамена, защото е проруската Украйна, тази, в която имената са руски, говори се на руски и иска да е заедно с Русия или поне неутрална. Тези украинци приемат събитията от киевския площад като преврат и от своя страна излизат на протести. Правителството на Яценюк изпраща армията. Така започва гражданската война в Украйна.
6 март. Много украински войници, обаче, отказват да стрелят по съгражданите си в Донбас и в южната част на страната, затова се създават частни милиции и батальони, които задушават протеста вместо армията. Върховният съвет на п-в Крим се бунтува срещу новия курс на Киев и обявява независимост, свиквайки референдум, на който 96,7% се обявяват за присъединяване към Русия. Руските войски влизат в Крим без нито един изстрел. Западът, който току-що е одобрил отделянето на Косово от Сърбия, отказва да признае отделянето на Крим. Принципът на самоопределение на народите не важи за хората в Крим.
2 май. В Одеса хиляди хора, протестиращи срещу преврата, са нападнати. 42-ма са изгорени живи в Профсъюзния дом, стотици са ранени. Осъдени за трагедията няма.
11 май. Референдум за независимост в двата източни региона Донецк и Луганск. Гласовете „за“ печелят съответно със 79% и 86%. Така се раждат двете независими републики на Донбас, които бяха защитавани от руснаците, но не бяха признати от Владимир Путин за независими. Киев изпрати още войски, а САЩ и Великобритания започнаха да го въоръжават, финансират и обучават киевската армия.
25 май. Нови президентски избори. Трябва да бъде избран нов президент на мястото на сваления Янукович. Печели милионерът Петро Порошенко, “кралят на шоколада”, бивш централен банкер, собственик на частна телевизия. Първите му действия са отмяна на закона за неутралитета на Украйна, премахване на руския като втори официален език, подписване на прочутото споразумение с Европейския съюз и молба за членство в НАТО.
5 септември. Ангела Меркел и Франсоа Оланд се опитват да насърчат преговорите между рускоезичните и антируски настроените граждани на Украйна. В резултат на тези усилия в Беларус е подписано първото “Минско споразумение”, според което: огъня се прекратява, една трета от Донбас остава част от двете отцепнически републики, две трети се връщат към Украйна в замяна на специална автономия, както и предсрочни регионални избори. Президентът Порошенко, заплашен от ултранационалистите, незабавно нарушава споразумението, избори не са насрочени, няма и примирие. Следват репресии в Донбас. Батальонът “Азов” е интегрирани в украинската национална гвардия. Бомбардировки над цивилни цели. 300 000 души бягат в Русия.
2015г. Путин и Порошенко подписват споразумението “Минск 2”, отново гарантирано от Меркел и Оланд, което отново предвижда прекратяване на огъня, амнистия, изтегляне на тежките оръжия от фронта, зона за сигурност за разделяне на армиите, федералистка конституционна реформа, която най-накрая да даде специален автономен статут на Луганск и Донецк в рамките на Украйна, както и гаранции за руския език. Националистите пак излизат по улиците и окупират парламента. Следват сблъсъци, смъртни случаи и ранени. Така украинското правителство нарушава и второто “Минско споразумение”.
10 месеца след началото на войната, Ангела Меркел, в интервю за елитния немски вестник “Die Zeit” ще признае, че не е имало никакво намерение “Минските споразумения” да бъдат изпълнени, но са били необходими 8 години, за да стане Украйна по-силна. Думите й са потвърдени и от Франсоа Оланд, и от Петро Порошенко.
2017г. В Белия дом влиза Доналд Тръмп, който отстранява Нюланд и неоконсерваторите.
Февруари 2019г. Два месеца преди президентските избори в Украйна, действащият президентът Петро Порошенко внася в украинския парламент предложение членството в ЕС и НАТО да бъде записано в конституцията. Парламентът го приема с огромно мнозинство. Украинските граждани, обаче, не са толкова ентусиазирани и на президентските изборите през април Порошенко губи катастрофално от комика Зеленски, който печели с над 73%.
В първото си официално изявление като президент Зеленски посочва прекратяването на гражданската война в Донбас като негов основен приоритет.
Август 2019г. Зеленски, вече президент на Украйна, пpoвeжда тeлeфoнeн paзгoвop c Владимир Путин и с Eмaнюeл Maĸpoн и иска среща на върха на Нормандската четворка. От Москва съобщават, че пo вpeмe нa paзгoвopa, Путин е настоял, чe зa дeecĸaлaция нa ĸoнфлиĸтa в Дoнбac, cлeдвa дa бъдaт изĸлючeни пo-нaтaтъшни oбcтpeли oт yĸpaинcĸи вoйcĸи срещу рускоезичните нaceлeни мecтa в peгиoнa, ĸoeтo е довело до множество смъртни случаи.
Oктомври 2019г. Уĸpaйнa пpиeма „фopмyлaтa Щaйнмaйep“ (президентът на Германия) зa cпeциaлния cтaтyт нa Дoнбac. Учacтницитe в Tpиcтpaннaтa ĸoнтaĸтнa гpyпa в Mинcĸ - Уĸpaйнa, Pycия и OCCE пocтигат cъглacиe пo т. нap. "фopмyлa нa Щaйнмaйep" - дoĸyмeнтът ypeждa cпeциaлния cтaтyт нa peгиoнитe в Дoнeцĸa и Лyгaнcĸa oблacт, ĸoнтpoлиpaни oт пpopycĸитe сили.
Cпopaзyмeниeтo пpeдвиждa още тepитopиитe дa пpидoбият вpeмeннo cпeциaлeн cтaтyт дo пpoвeждaнeтo нa мecтни избopи пoд нaблюдeниeтo нa OCCE. Aĸo нaблюдaтeлитe пpeцeняха, чe вoтът e пpoвeдeн в cъoтвeтcтвиe cъc cтaндapтитe нa opгaнизaциятa и yĸpaинcĸитe зaĸoни, cпeциaлният cтaтyт щeше бъдe oбявeн зa пocтoянeн. Площад “Майдан” отново е пълен, а Порошенко, който води протеста, обявява формулата на немския президент Щайнмайер за капан на Кремъл. По-късно споразумението е отхвърлено.
09 декември 2019г. Путин и Зеленски се срещат за първи път в Париж, заедно с Меркел и Макрон, и провеждат мирни преговори. 5000 души отново излизат на протест в Киев.
2021г. Байдън влиза в Белия дом. Виктория Нюланд се връща в Държавния департамент. Междувременно става известно, че синът на Байдън получава заплата в размер на 1 млн. долара годишно като член на борда на украинска енергийна компания. Главният прокурор на Украйна Виктор Шокин започва разследване на въпросната компания. По настояване на Байдън прокурорът е отстранен с решение на украинския парламент.
16 юни 2021г. Путин и Байдън се срещат в Женева. Руският президент настоява войната в Донбас да бъде решена в съответствие с вече подписаните “Мински споразумения”.
12 дни по-късно, на 28.06.2021г. САЩ и Украйна провеждат най-мащабното военно учение в Черно море. Москва реагира остро и го нарича провокация. Руският отговор е 90 000 военни дислоцирани близо до украинската граница.
Декември 2021г. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков изпраща ултиматум до НАТО. “Ситуацията около Украйна ще остане "крайно сложна и напрегната, ако Западът подцени решимостта на Москва да защити интересите на сигурността си”. За това предупреждава Рябков в интервю за агенция “Интерфакс". Рябков припомня едно от основните искания на Русия - да бъде отменено решението за присъединяване към НАТО на Украйна и Грузия, което е прието на срещата на върха на Алианса в Букурещ през 2008 г.
Отговор идва от генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който заявява, че НАТО решава кой ще членува в него, а не Русия.
Съединените щати започват да съобщават всекидневно, че Русия ще нахлуе в Украйна.
07 февруари 2022г. Макрон се среща с Путин в Москва. След срещата френският президент заявява, че компромис е възможен, за да се избегне войната. Среща се и със Зеленски. Антъни Блинкен, обаче, дава пресконференция, на която съобщава, че вратите на НАТО са отворени за Украйна. Зеленски моли Западът да не нагнетява напрежението.
14 февруари 2022г. Олаф Шолц пристига в Москва за разговори с Путин. След срещата с руския президент се среща и със Зеленски и го моли да се откаже от НАТО.
19 февруари 2022г. От Монте-Карло Олаф Шолц отново моли Зеленски да се откаже от НАТО.
20 февруари 2022г. Официално закриване на ОИ в Пекин. Путин и Шолц провеждат драматичен телефонен разговор, продължил час и половина.
21.02.2022г. Според данните на ОССЕ през последните дни бомбардировките срещу Донбас са се интензифицирали значително. Донецк и Луганск молят Путин да ги признае за независими. Този път, след осем години, Путин го прави.
22 февруари 2022г. Двете току-що признати републики искат от Русия военна помощ. САЩ, Великобритания и ЕС въвеждат санкции.
23 февруари 2022г. Папа Франциск: “Мирът на човечеството е застрашен от лични интереси”. Антъни Блинкен отменя срещата си със Сергей Лавров.
24 февруари 2022г. Русия нахлува в Украйна.
