- 16 Фев 2025
- 6336
- 37
Автор: Марко Травальо, Il Fatto Quotidiano. Превод: Владислав Наков
Въпросът не е дали ЕС ще бъде поканен на преговорите за Украйна, в крайна сметка една табуретка, може би зад вратата, ще се намери. Истинският въпрос е какво ще прави там, при положение че три години забранява и саботира всякакви преговори.
До руската инвазия Франция и Германия се опитаха да я предотвратят. През 2008 г. в Мюнхен Меркел и Саркози се противопоставиха на влизането на Украйна в НАТО, гостът Путин им благодари, а Кондолиза Райс се разрева и изпадна в истерична криза. Две години по-късно, през 2010г., за президент на Украйна отново беше избран неутралният Виктор Янукович – свален през 2004 г. с преврат, което потвърди решението на Меркел и Саркози. Но през 2014 г. Янукович отново беше свален от втория преврат на янките на площад Майдан с викове „Майната му на ЕС!” и започна гражданската война между Киев и рускоезичните региони на Донбас и Крим. Меркел и Оланд подписаха споразуменията Минск 1 и 2: прекратяване на огъня и връщане на Донбас към Украйна в замяна на специална автономия. Ангажименти, които нито Порошенко, нито Зеленски изпълниха, а се насочиха директно към НАТО, което доведе до влошаване на ситуацията и до влизането на руснаците в Украйна.
Оттогава насам ЕС имаше хиляди възможности да преоткрие естествената си роля на посредник, вместо да я предаде на Ердоган, Бенет, Папа Франциск, Си, Орбан и Тръмп. Той можеше да подкрепи руско-украинското споразумение в Истанбул от април 2022 г., но вместо това застана на страната на саботьорите Джонсън и компания. Можеше да подтикне Зеленски към преговори през октомври 2022 г., след първото украинско контранастъпление, но вместо това го подтикна да „се бори до победа“ и да си забрани с указ да преговаря с Путин. Можеше да приеме призива на американския генерал Марк Мили през ноември 2022 г. да използва безизходицата за преговори, но вместо това го пренебрегна и започна да въоръжава украинското контранастъпление от 2023 г., което не постигна нищо, освен още 100 000 жертви.
ЕС можеше да подкрепи Орбан и Шолц, които отвориха отново каналите за комуникация с Путин, преди пристигането на Тръмп, но вместо това ги остракира и повери външната си политика на Кая Калас, русофобски фанатик, който идва от Естония (1,3 милиона жители) и сега фантазира как ще изпрати войски в Киев, продължавайки да въоръжава Зеленски дори без да има война и който иска увеличаване на военните разходи, докато Тръмп иска да намали своите наполовина. Да кажем, че от християнско милосърдие някой остави свободна сгъваема седалка за нея, това ще бъде първият път в историята, когато на маса за мир някой ще стане и ще каже, че предпочита войната.
