- 05 Sep 2026
- 463
- 0
САЩ са достигнали точка, в която поддържането на глобалната империя става прекалено скъпо, Европа е в сериозна беда заради огромните си енергийни разходи и собствената си политика спрямо Русия, а Китай няма интерес да замени Америка като световен хегемон. Светът навлиза в многополюсна епоха, в която решаващи ще бъдат не само военната сила и технологиите, а способността на обществата да се организират, да си осигурят евтина енергия и да намерят правилния баланс между държавния контрол и свободата. Това заяви бившият външен министър на Сингапур Джордж Йео в мащабна реч в Единбург, в която свърза войната в Украйна, ударите срещу Иран, американския дълг, възхода на Китай, изкуствения интелект и бъдещето на Европа в една обща картина на пренареждащия се световен ред.
Йео предупреди, че американският държавен дълг се приближава към 40 трилиона долара, а разходите по обслужването му вече надхвърлят целия бюджет за отбрана. Според него това неизбежно принуждава Вашингтон към стратегическо отстъпление. Европа, от своя страна, по думите му, „е в беда“, защото сама се е лишила от близки източници на евтина енергия и е стигнала дотам да купува по-скъпа американска енергия.
За Китай Йео прави различна прогноза. Според него Пекин няма стремеж към глобална хегемония, защото китайската историческа традиция вижда в подобна амбиция източник на безкрайни проблеми. Китай предпочита многополюсен свят, казва той, макар един ден самият той да може да се превърне в най-големия полюс в него.
В речта си бившият сингапурски министър говори и за изкуствения интелект като за следващата голяма цивилизационна революция, чието истинско ограничение няма да бъдат алгоритмите, а енергията.
Джордж Йео е един от най-разпознаваемите сингапурски държавници и геополитически мислители. Той е министър на външните работи на Сингапур от 2004 до 2011 г., а преди това оглавява министерствата на търговията и индустрията, здравеопазването, информацията и изкуствата. Служил е и в сингапурските въоръжени сили, където достига до звание бригаден генерал. Завършва инженерство в Кеймбридж и магистратура по бизнес администрация в Harvard Business School.
Следва преводът на речта му и последвалата дискусия.
Водещ: Следващият ни говорител е Джордж Йео. Както всички знаете, той беше външен министър на Сингапур в продължение на близо десетилетие, заемал е и други правителствени постове, а освен това е бил бригаден генерал. Така че съм сигурен, че умее доста добре да стреля.
Сингапур, както мнозина от вас знаят, все още е сравнително млада държава. Тази година Съединените щати отбелязват 250 години от 1776-а, докато Сингапур е независим едва от няколко десетилетия и се ражда като държава по време на Студената война. В регион, в който великите сили винаги са се съревновавали за влияние и надмощие, страната успя да изгради забележително благоденствие чрез отворени пазари и конкурентен обмен.
Днес, както и в миналото, Сингапур се намира в един от ключовите геополитически и геоикономически възли на света – особено между Съединените щати и Китай, в момент на фундаментален преход. Джордж е прекарал цялата си кариера в размисъл върху това какво означава този преход за държавите, за пазарите и за начина, по който властта се упражнява и организира в света. Затова той е идеалният първи основен говорител по темата за геоикономическата конкуренция и новото богатство на народите.
Джордж, заповядай.
Джордж Йео: Благодаря, Адам. Когато ме покани да изнеса тази лекция, приех почти веднага. Отчасти заради особеното значение на повода – 250-годишнината от публикуването на „Богатството на народите“, но също и защото исках отново да посетя Шотландия.
През 1990 г., малко преди Ли Куан Ю да се оттегли като министър-председател, той направи прощално посещение във Великобритания. Маргарет Тачър, която го харесваше, буквално му постла дебел червен килим в Лондон. Получи почетното звание „свободен гражданин“ на Лондон и прекара една нощ тук, в Единбург, като гост на Малкълм Рифкинд. На официалната вечеря в замъка Ли Куан Ю произнесе прекрасна реч за приноса на шотландците към изграждането на империята, над която слънцето никога не залязва. Това ми остана в съзнанието.
В Сингапур онези от вас, които са били там, познават прочутата статуя на Рафълс близо до устието на река Сингапур. Но всъщност вероятно неговият заместник Уилям Фаркуар е направил повече за полагането на основите на съвременен Сингапур. В радиус от стотина метра около статуята се намират мостът „Андерсън“, обелискът „Далхаузи“, сградата „Фулъртън“. По-нагоре по реката е Робъртсън Кий, а недалеч навътре в града минава Скотс Роуд, чието кръстовище с Орчард Роуд е едно от най-скъпите търговски места в Сингапур.
В Хонконг, където работих девет години, шотландският отпечатък е още по-дълбок – не само в Жокей клуба, но и в Hongkong and Shanghai Banking Corporation, Swire Group, Jardines, а понякога и подсъзнателно – в ценностната система, която е превърнала Хонконг в толкова процъфтяващ мегаполис.
Когато се върнеш тук и видиш всички тези статуи на велики личности, няма как да не се запиташ: как така по време на необикновения период на Шотландското просвещение възниква такъв интелектуален кипеж, който оказва влияние върху развитието на целия свят? Какво го е породило? Може би страданието. Шотландците са имали много трудна история. Може би разстоянието от Лондон. Историците могат да спорят за причините. Но едно е ясно: това е било време на преход.
И днес отново навлизаме в период на преход. Много от нас са обезпокоени от посоката, в която се движи светът. Не само заради политиката, но и заради начина, по който изкуственият интелект преобръща редица удобни представи, които отдавна са се настанили в подсъзнанието ни.
Добре е обаче, че в Украйна и в Персийския залив силата показа своите граници. С помощта на изкуствен интелект израелците проведоха успешни, но изключително плашещи операции за обезглавяване на командните структури в Газа, Ливан и Иран през юни миналата година.
Американците, разполагайки с огромен обем информация за отделните хора, проведоха удивителна операция за смяна на режима във Венецуела. Не знам колко трайни ще бъдат резултатите, но като операция тя беше впечатляваща. Американците и израелците смятаха, че същото може да бъде повторено в Иран. Те знаеха къде се намира всеки.
Идеята беше в точно определен момент да бъде извършена едновременна атака, която да преобърне режима, като първо бъде обезглавено неговото ръководство. Но Иран беше извлякъл поука от случилото се през предходния юни и беше децентрализирал системата си за командване и управление. Вече нямаше един-единствен мозък, който можеше да бъде неутрализиран.
А самият аятолах, избирайки мъченичеството, вместо да се свие в бункер, поведе народа си в традицията на шиитските светци, започвайки от Али и Хюсеин. Затова сега американците, въпреки възраженията на Израел, се опитват да намерят изход от това трудно положение.
В Украйна, когато Путин нахлу на 24 февруари 2022 г., няколко дни по-късно го слушах да говори в Кремъл. Какъв беше неговият мотив – или неговото оправдание? Той каза приблизително следното: ако не действаме сега и не платим цената, един ден ще има нова „Барбароса“.
22 юни 1941 г. – денят, в който Хитлер започва може би една от най-големите сухопътни офанзиви в човешката история. Независимо дали сме съгласни с Путин или не, това беше неговото обяснение – неговият отговор на непрекъснатото разширяване на НАТО на изток.
Той смяташе, че кампанията ще бъде лесна. Оказа се, че греши. И според мен ще има неизбежно разделяне на Украйна, защото тя исторически винаги е била буферна зона. Междувременно обаче милиони млади мъже или загинаха, или получиха тежки наранявания.
Добре е хората да помнят какво означава хюбрисът – гордостта, арогантността на духа и самонадеяността. Само защото се появява нова технология, която ви дава сила, привидно почти божествена сила, не означава, че ще постигнете всичко, което сте си поставили за цел. В човешкия живот и в цивилизацията има много повече от простото прилагане на сила.
В Персийския залив американските бази бяха тежко повредени. Ще бъдат ли възстановени? Ако сте в Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн или Кувейт, искате ли тези бази отново да бъдат изградени? Ако сте в Пентагона, искате ли да ги възстановите, след като вече знаете, че те се превръщат в уязвими цели?
А за да бъдат направени по-малко уязвими, трябва или да ги заровите много дълбоко под земята, или да ги обградите с всевъзможни противоракетни системи, нито една от които не може да ви даде пълна гаранция. Предполагам, че част от тях ще бъдат възстановени, за да се запази престижът, но няма да бъдат изградени по същия начин, както досега.
В Сингапур позволяваме на американците да използват наши бази. Аз живея недалеч от една от тях. И със съпругата ми понякога се питаме: ако американците влязат във война с Китай и Китай реши да ни удари така, както Иран удари базите в Близкия изток, колко далеч всъщност живеем от целта?
Всичко това води до фундаментално преосмисляне на геополитиката в съзнанието на хората.
Миналата година Съединените щати публикуваха новата си рамка за национална сигурност. На практика тя призовава САЩ да се оттеглят обратно към собственото си полукълбо. Това е важна промяна в посоката. И тази промяна е наложена от финансите.
Американският държавен дълг вече се приближава към 40 трилиона долара, а обслужването на този дълг вече струва повече от целия бюджет за отбрана. И дългът продължава да нараства. Нещо трябва да се случи. Американците го знаят.
Затова в Европа Тръмп настоява държавите от НАТО да харчат 5% от БВП за отбрана. В Азия американският министър на отбраната Хегсет заяви наскоро на диалога „Шангри-Ла“, че азиатските съюзници на Америка трябва да харчат 3,5% от БВП.
Защо? Защото Американската империя е достигнала точка, при която по-нататъшното ѝ разширяване вече не си струва цената. А може би дори поддържането на сегашните ѝ позиции вече не си струва разходите.
Но щом съюзниците започнат да изграждат собствени военни способности, те ще започнат и да мислят по различен начин. Няма да ви следват във всичко, което поискате от тях. Тогава започва да се оформя нов световен ред.
Не мисля, че тази посока ще се промени дори при бъдещи американски администрации. Защото финансите просто не позволяват това.
Не знаем колко още трябва да отслабне Америка и дали ще успее да се възстанови. Често се казва: никога не залагайте срещу Америка. Може би. Но дори самите американци вече не са сигурни.
А може би едно отстъпление ще спаси Америка. Когато Западната Римска империя пада, Източната Римска империя – Византия – се консолидира и просъществува още хиляда години.
Америка разполага с Канада, Гренландия, Мексиканския залив, северната част на Южна Америка, три океана и огромни енергийни ресурси. Тя може да остане самодостатъчна и могъща още много, много дълго време.
Но ние навлизаме в многополюсен свят. Някои американци смятат, че той няма да бъде многополюсен – че ако Америка отслабне, Китай просто ще заеме нейното място.
Наистина китайската икономика вече е изпреварила американската по паритет на покупателната способност със значителна разлика. Но подобно мислене не отчита природата на Китай.
Когато американците лекомислено говорят за Г-2 – Америка и Китай като две сили, които управляват света – китайците възразяват. Те не го искат. Не защото са скромни, а защото това означава неприятности.
Ако се стремиш да бъдеш световен хегемон, проблемите ти нямат край. От собствената си история китайците са научили, че тъй като страната им е достатъчно голяма и достатъчно хомогенна, по-разумно е да издигаш стени и да държиш проблемите отвън.
Всяка китайска династия е строила стени. В Китайската народна република също има нови стени – за холивудските филми, за публикациите, за интернет, дори за вирусите.
Защо? Защото, за да запази собствената си хомогенност, Китай трябва да ограничава и контролира външните влияния.
Когато се разширяваш така, както някога са правили британците, и включиш огромни територии в империята си, в крайна сметка външният пролетариат се превръща във вътрешен пролетариат. И обществото ти се променя – и за добро, и за лошо.
Китайците не искат това. Пекин, Шанхай, Кантон не приличат на Лондон, Ню Йорк или Париж. Те са хомогенни. И тази хомогенност е едновременно сила и слабост на Китай.
Затова, когато китайците казват, че не желаят да бъдат световен хегемон, това не е просто тактическо изявление. Те смятат подобна амбиция за глупава. За неразумна. Собственият им исторически опит им казва, че е по-добре развитието да се концентрира вътре в стените.
Затова постоянно говорят за вътрешна циркулация – защитена вътрешна икономика – и за външна циркулация, която е подложена на всевъзможни сътресения вследствие на глобалната политика.
Въпросът е колко устойчиво е това отношение. Според мен то е устойчиво заради самата природа на китайското общество.
За население, приблизително два пъти по-голямо от това на Европа, Китай има една писмена традиция, един общ набор от исторически герои и история, белязана от огромни амплитуди – дълги периоди на възход и дълги периоди на упадък. Ако се родиш в неподходящ момент – това просто е лошият ти късмет. Ако се родиш в подходящ момент – това е щастието ти.
Как се е получила тази хомогенност на китайския народ? Една от причините е, че писменият език е отделен от произношението. Това му дава фиксирана стойност, почти цифрово качество.
Днес децата в началното училище в Китай могат да рецитират стихове и пасажи от „Беседите“ на Конфуций в оригинал. Могат да четат знаците. Произношението им е различно от това преди две хиляди години, но съдържанието е същото. И това важи за огромна територия.
Другата историческа случайност в Китай е хартията. Хартията е изобретена в Китай преди повече от две хиляди години. Технологията за производството ѝ дълго време е била строго пазена тайна.
Едва през VIII век, след прочута битка в Централна Азия, в която китайската армия претърпява поражение по време на династията Тан – най-великата китайска династия – знанието за производството на хартия достига до ислямския свят. И хартията преобразява ислямския свят.
През VIII век тя навлиза там, около 1000 г. достига Кайро, а впоследствие и мюсюлманска Испания. Ислямският културен и научен разцвет е бил в огромна степен улеснен от хартията.
Защо хартията е толкова важна? Защото тя позволява съхраняването и обработването на информация. Гледайте китайски художник с четка, мастило и хартия. Колко картини може да нарисува за един час? Ако трябва да използвате платно и маслени бои, може да работите седмици.
Когато записваш върху хартия с мастило, скоростта на създаване и запазване на информация се увеличава многократно спрямо писането върху пергамент. Затова китайските исторически архиви са огромни.
Алън Тюринг има една дълбока идея: ако разполагате с неограничено количество хартия, можете да извършвате неограничено количество алгоритмични изчисления. Тоест можете да кодифицирате знанието. А следователно – и да организирате.
Да организирате повече хора във времето и пространството. Напоителни системи. Съхранение на зърно. Политически контрол. Комуникации. Записване на климатичните промени и нивата на водите.
Когато настъпи COVID, китайците казаха на собственото си население: не се тревожете, имаме записи за всяка епидемия в Китай през последните 2500 години. За всяка една.
Тази огромна наситеност с данни прави китайското общество особено консервативно. Китай е предвидим, защото наследството му е прекалено огромно.
И когато китайците казват, че предпочитат многополюсен свят – дори самите те един ден да бъдат най-големият полюс – го казват, защото това е в техен собствен интерес.
Но светът ще бъде по-добър, ако Съединените щати останат primus inter pares – първи сред равни – в тази многополюсна конфигурация.
Защото представете си какво ще стане, ако САЩ се оттеглят хаотично. Представете си дестабилизацията в различни части на света.
Погледнете оттеглянето на Рим. Император Адриан се оттегля от Ефрат организирано – и затова нещата остават под контрол. Но падането на Западната Римска империя – вижте какво последва в Британия, Германия, Франция, Африка: войни и революции.
Ако Америка трябва да отстъпва, ако слънцето трябва да залезе, нека това бъде дълъг залез. И нека след това бързо изгрее отново. Това ще бъде по-безопасен и по-удобен свят за всички нас.
Но искам да свържа идеята за кодифицирането с енергията. Какво прави Земята различна от планета като Марс? Защо имаме почва? Защо имаме покривка от гори и трева? Заради кода на живота.
Целият живот се основава на нуклеиновите киселини и четирите нуклеотидни бази – A, C, G и T. Целият живот на Земята се основава върху това кодиране, което противодейства на тенденцията към ентропия.
На Марс и във всяка затворена система съществува тенденция към деградация и хаос. Но при живота има устойчив стремеж към организация.
Когато Дарвин, който е бил повлиян от Адам Смит, достига до прозрението за естествения подбор, в основата на естествения подбор стои борбата за енергия.
Аз изяждам теб и така придобивам енергия. Ако използвам тази енергия по-ефективно, се размножавам, изяждам теб и се разпространявам.
Когато наблюдаваме природата, виждаме постоянна борба за енергия. Дори в човешкото тяло има постоянна борба за енергия между различните клетки и органи.
Когато балансът се наруши, възниква рак – тъкан, която поглъща енергия. И всички стратегии срещу рака по един или друг начин включват лишаването му от тази енергия.
Същото се случва и с човешкото общество. Ако сте племе от ловци и събирачи, количеството енергия, което можете да придобиете, е ограничено. Затова първата енергийна революция в човешкото общество е земеделието.
Чрез земеделието започвате да произвеждате енергия от земеделските култури. А ако умеете да организирате големите речни делти, да пресушавате блата, да строите напоителни канали, да контролирате наводненията, да подбирате семена, да съхранявате и разпределяте зърното, създавате излишък.
Този излишък ви позволява да издържате администрация и войници и да завладявате. Колкото повече растете, толкова повече енергия придобивате. Докато стигнете до точката, в която цената на разширяването става по-голяма от ползата от него. Тогава приливът се обръща.
Следващата енергийна революция започва тук, в Шотландия, когато Джеймс Уат усъвършенства парната машина и превръща горивото, използвано дотогава главно за отопление, в механична сила.
В Сингапур има железни пазари, построени от шотландски чугун. Цели мостове са били произведени тук, транспортирани и сглобени отново в Сингапур.
Един от тези пазари и днес е туристическа забележителност – Lau Pa Sat. Всичко това е шотландски чугун.
Откъде идва този металургичен разцвет? От въглищата, с които Британските острови разполагат в изобилие. Въглищата се превръщат в пара, а параходите и железниците променят икономиката и военното равновесие.
След това идва нефтът. И силата се премества към Америка.
С нефта получавате самолети, автомобили и танкове. Американското господство върху петролния пазар достига своя връх след Втората световна война.
Франклин Рузвелт, връщайки се от Ялта на борда на крайцера USS Quincy, спира в Суецкия канал и разговаря с крал Абдулазиз ибн Сауд. От това се оформя ключовото стратегическо разбирателство: Съединените щати защитават Саудитска Арабия, а петролът се обвързва с американския долар.
Тази хватка днес отслабва. Внукът на Абдулазиз, Мохамед бин Салман, е умен човек. Той диверсифицира икономиката, макар и постепенно, защото вижда едно различно бъдеще – както всички ние виждаме различно бъдеще.
И когато говорим за изкуствен интелект, ограничението пред AI не е в това колко умни хора могат да измислят алгоритми. Крайното ограничение пред изкуствения интелект е енергията.
Защото за изчисленията, за кодирането, за противодействието на ентропията е необходима енергия. За щастие тази енергия става все по-достъпна навсякъде – чрез слънцето, вятъра и други алтернативни източници, включително малките ядрени реактори.
Тя вече не може толкова лесно да бъде контролирана от една централна сила.
„Великолепната седморка“ на американските технологични компании мислеше, че е извадила късмет. Американските стратези смятаха, че благодарение на изкуствения интелект САЩ могат да продължат господството си безкрайно.
И тогава Китай внезапно излезе с DeepSeek и го превърна в модел с отворен код. След това и останалите големи китайски езикови модели започнаха да се развиват като модели с отворен код. Това вече се превърна в държавна политика.
Защо Китай отваря тези модели? Защото иска знанията за изкуствения интелект бързо да проникнат във всички сектори и да намалят монополната власт.
И по този начин Китай помага и на Сингапур. Помага и на Великобритания, ако искате да го използвате. Кодът е отворен. Можете да го адаптирате към собствената си поверителна информация и към конкретните си обстоятелства.
Това е много интересно, защото технологията вече е достъпна за всички. Енергията също е достъпна почти навсякъде.
Тогава какво прави разликата между една държава и друга, между едно общество и друго? Способността да се организираш.
Способността да смекчиш отрицателните странични ефекти от технологичната промяна. Да предотвратиш реакциите срещу нея. Да не допускаш появата на ненужни контраидеологии като марксизма.
Държавите, които ще успеят да използват новите технологии и новите форми на енергия, ще бъдат онези, които могат да се организират социално. Затова говорим за ценности. Говорим за политика. Говорим за социални структури.
При Адам Смит има една двойственост. Има невидима ръка на пазара, която върши своята магия чрез индивидуалния интерес. Но същевременно тя има нужда и от видима ръка – темата на неговата „Теория на моралните чувства“.
Какво е видимата ръка? Това е начинът, по който е организирано обществото – неговата памет, образование, закони, етични стандарти. Именно в тази рамка действа невидимата ръка.
Но когато видимата ръка стане прекалено голяма и прекалено твърда, тя започва да ограничава свободата на невидимата ръка. В някои случаи тя се превръща в мъртва ръка, която спира промяната.
И тогава, въпреки че технологията и енергията са налични, не можете да направите почти нищо. Това е следващият етап в човешката история.
Как да създадем оптимален баланс между видимата и невидимата ръка? Този баланс не е статичен. Той е динамичен.
Китайците имат прекрасна поговорка. Когато държиш малка птица в ръката си, ако я стиснеш прекалено силно, ще я убиеш. Ако я държиш прекалено леко, тя ще отлети.
Това, което държиш, се движи. Затова хватката ти трябва постоянно да се променя според птицата. А птицата реагира на теб.
Това е изкуството на икономическото управление. Няма AI, който да ви даде решение на този проблем. Няма учебник, който да ви даде готов отговор.
Това изисква човешки същества с воля, които са достатъчно скромни, за да се пазят от самонадеяността, и които остават свързани с обикновените хора. Хора, които разбират, че всяко действие на видимата ръка има невидими последици за благосъстоянието на огромен брой хора.
В това няма нищо ново. Това напрежение, тази морална борба е стара колкото цивилизацията.
При социалните животни видимата ръка е заложена в поведението им – при кучетата, при приматите. При хората обаче тя може да бъде препрограмирана чрез културата. И именно това ни прави различен вид.
Намираме се пред нов праг. Има нови предизвикателства. Има повече въпроси. Има и отговори.
Можем само да се надяваме, че ще има достатъчно мислещи и загрижени хора, които да успеят да се издигнат над ежедневния шум и стрес и да гледат напред към големите въпроси, както някога са правили хората на Шотландското просвещение.
И се надявам Panmure House отново да даде искрата за едно ново Просвещение в света. Благодаря.
Дискусията
Водещ: Не ме разочаровахте, Джордж. Това беше феноменална реч, която премина през времето и пространството, през Смит и неговото наследство по начин, който според мен е напълно верен на духа на Шотландското просвещение и остава изключително важен за разбирането на света днес и на посоката, в която се движим.
Проблемът с речта ви е, че има толкова много неща, за които бих искал да ви попитам, а разполагаме само с 15 минути. Искам да дам възможност и на останалите да ви зададат въпроси.
Хората често свързват Смит и либерализма с по-новия либерален интернационализъм – идеята, че либералните демокрации трябва да разпространяват култура, ценности и политически системи по света. Но по времето на Смит международните отношения се разглеждат по друг начин. Разбирало се е, че историята и географията имат значение.
Смит е разглеждал Китай като цивилизация с няколко хиляди години история и е разбирал тежестта на тази история – начина, по който тя определя ценностите и поведението на хората. Шотландските мислители са сравнявали различните цивилизации.
Това не означава, че цивилизациите не могат да се променят. Но означава, че светът не върви непременно към една-единствена универсална форма на обществено устройство. В същото време при Смит остава изключително важна идеята за отвореността към търговията.
Шотландското просвещение само по себе си е било подхранвано от общоевропейското Просвещение. Смит прекарва време във Франция и общува с френски философи.
Но нека се върнем към настоящето. От едната страна имаме Китай. От другата – Съединените щати.
Като американец аз естествено имам проамерикански уклон. Но изпитвам и огромно уважение към Китай. Бях там преди месец.
Когато съм в Китай и когато съм в Съединените щати, не се тревожа особено. Виждам две сравнително динамични общества, които имат амбиция и чувство за цел.
САЩ са петролна и газова суперсила и това движи революцията в изкуствения интелект. Те също са континентална икономика.
Китай има хилядолетна традиция на граници и стени – физически, но и цифрови. Комунистическата партия в някакъв смисъл може да се разглежда като поредната династия в дългата история на Китай.
Но къде остават всички останали? Къде остава Европа? Къде остава Сингапур? Къде остава Близкият изток, който сега виждаме да се разпада по начин, който не изглеждаше възможен преди шест месеца?
Къде остава Индия? Не искам да използвам израза „средни сили“, но къде остават всички останали, ако Китай и САЩ ще бъдат добре?
Джордж Йео: Не съм сигурен за Съединените щати.
Когато Америка празнуваше двестагодишнината си, аз тъкмо бях напуснал Кеймбридж. Помня великолепната поредица на Би Би Си „Америка“ на Алистър Кук, която по-късно беше превърната в прекрасна книга. Купих я тогава за сума, която за мен беше доста голяма, и я прочетох с огромно удоволствие.
Сега е 250-годишнината. И тя не се празнува по същия начин, както двестагодишнината.
Ако погледнете тази времева линия, виждате относителен упадък. И се питате: къде ще бъдат Съединените щати при следващата си голяма годишнина? Не знам. Никой не знае.
В самата Америка се води вътрешна борба. Стратегическото отстъпление е болезнено.
Елон Мъск е човек, който смята, че няма проблем, който да не може да бъде решен. Той намрази бюрокрацията, опита се да я промени и претърпя сериозен неуспех. Беше политически наивен. Политиката е трудна.
Особено в Америка днес. Съединените щати имат изобилие от енергия, но самият Мъск казва, че за изграждането на центрове за данни трябва да получите разрешения от толкова различни равнища, че процесът е изключително труден.
Китай днес произвежда повече електроенергия от САЩ и Европейския съюз, взети заедно. И разликата продължава да расте.
Близо до мястото, откъдето е майка ми, край Тайванския проток има естествен ветрови коридор. Там строят вятърни турбини, по-високи от най-високата сграда в Сингапур.
Цената на произведената там енергия е наполовина от средната цена в Китай, която и без това е сред най-ниските в света.
Какво планират китайците? Да произвеждат водород. Да обработват данни от Югоизточна Азия, които ще пристигат чрез оптични кабели.
Те мислят по този начин. И могат да го направят, защото регулациите го позволяват.
В Съединените щати видимата ръка е станала твърда. Много е трудно да правиш неща, които изискват тази ръка да се движи.
Китай, обратно, на сегашния етап от развитието си все още е гъвкав. Няма да бъде такъв завинаги.
Европа според мен е в беда. Енергийните разходи в Европа са ужасяващо високи. А при толкова скъпа енергия бъдещето на изкуствения интелект в Европа не може да бъде светло. И до голяма степен Европа сама си причини това.
За да промени това положение, Европа ще трябва да преразгледа политиката си към Русия, към Близкия изток и към Северна Африка. От всички тези места има изобилие от енергия буквално в съседство.
Но Европа сама се лишава от тези източници и без особени притеснения преминава към купуването на американска енергия. Защо се случва това? Защото европейската политика е станала нефункционална.
И тук отново първата книга на Адам Смит – „Теория на моралните чувства“ – ни дава по-важно прозрение от втората.
Ако ме питате за Индия, тя е различна от Китай. Има различна история и различна социална структура.
Тя е хетерогенна, но също е решена да се превърне в сила в областта на изкуствения интелект. Индия не е естествено богата на енергийни ресурси, затова използва най-евтината налична енергия и се насочва в огромен мащаб към слънчевата енергия.
С населението и човешкия си потенциал Индия според мен в крайна сметка също ще стане сила в областта на AI. Може би и Бразилия – заради мащаба и населението си.
Африка е различна история. Тя се намира на по-ранен етап и може да извлече огромна полза от развитието на останалите държави.
Но не знаем как ще се развият нещата. Историята е история на институционални и политически промени. Не трябва да мислим, че съществува някакъв набор от правила или институционална структура, които са съвършени за всички времена.
Нещо може да работи известно време. После остарява. А след това е много трудно да го изградиш отново. Ръката остарява.
Водещ: Хареса ми това, което казахте за Китай, защото съществува представата, че Америка е свободна и либерална, докато в действителност в много отношения е силно ограничена от регулации.
И обратно – при всички приказки колко централизирано се управлява Китай, там съществува значителна свобода и либерализъм, които позволяват на предприемачите да правят нововъведения и да се движат бързо. Разбира се, държавата участва, но държавата участва навсякъде.
Имаме време за един-два въпроса.
Въпрос: Благодаря за прекрасната лекция. Бих искал да приема тезата ви, че заради своята хомогенност Китай всъщност няма експанзионистична стратегия или интерес. Но ако сте загрижени за демокрациите срещу автокрациите, може би бихте искали някаква застраховка, в случай че грешите.
Каква вероятност бихте дали на тезата, че Китай наистина иска да живее зад стените си, да остане зад тях и да не се превърне в експанзионистична сила, която би могла сериозно да навреди на демокрациите в Югоизточна Азия и останалия свят?
Джордж Йео: Каква е същността на демокрацията? Ако се върнем към гръцкия произход на думата, това е управление на народа, от народа и за народа.
Ако сравним Китай със Съединените щати и Индия, китайците не са се справили зле. Не трябва да съдите едно общество по това колко многобройна е класата му от милиардери или колко добре живеят те.
Трябва да съдите обществото по положението на най-бедните му 10%. И бих казал, че най-бедните 10% в Китай живеят по-добре от най-бедните 10% в която и да е друга голяма страна на Земята.
Това демокрация ли е? Не е ли демокрация? Според мен това заслужава обсъждане.
Въпрос: Говорихте много за това, че изкуственият интелект се нуждае от енергия и че достъпът до енергия ще бъде решаващ за неговото развитие. Как гледате на случващото се сега в Персийския залив, където държавите и суверенните фондове инвестират огромни средства в инфраструктура за изкуствен интелект? Как това може да промени диверсификацията на тези икономики?
Джордж Йео: В Близкия изток властта е силно концентрирана в малко ръце – както политическата, така и финансовата. За да развиват технологии, тези държави привличат огромен брой чужденци.
Резултатът е неорганично развитие. Погледнете Абу Даби или Дубай. Ако чужденците си тръгнат, изпадате в беда и трябва да ги върнете.
В крайна сметка ислямският свят има нужда от развитие отвътре – органично развитие. Мюсюлманите трябва да намерят собствен път към бъдещето.
В самите параметри на AI моделите са заложени ценности. Не можете да имате изкуствен интелект в Близкия изток, който на подканата „нарисувай ми различни карикатури на пророка“ просто изпълнява задачата.
Както има определени въпроси, които не можете да зададете на AI в Америка или на AI в Китай.
В крайна сметка ислямският свят – както някога е възприел хартията от Китай, така днес използва AI, дошъл отвън – ще трябва да изгради собствен път, свое собствено Просвещение.
И за това трябва да гледаме към трите големи центъра на население в ислямския свят – Египет, Турция и Иран. Във всеки от тях в момента се разиграва различна драма.
Въпрос: Споменахте хартията и начина, по който тя е направила възможно разпространението на нови идеи. Просвещението също е направило възможни нови идеи и е разрушило традиционните отношения между елитите, правителствата и Църквата.
Изкуственият интелект вероятно трябва да направи нещо подобно – да разруши властта на елитите. Но тогава как Китай ще запази своята хомогенност? Как ще устои на освобождаващата сила, която изкуственият интелект може да даде на собственото му население?
Джордж Йео: Фантастичен въпрос. Не знам. И те самите не знаят. Но знаят, че това ще бъде огромно предизвикателство.
Ще ви дам един малък пример – макар всъщност той изобщо да не е малък. Това е много важен въпрос, който почти не намира отражение в западните медии.
Китай се управлява от Комунистическата партия, която има монопол върху политическата власт. Китайската комунистическа партия упражнява властта във всички посоки – север, юг, изток и запад.
Има големи партийни структури. Централната военна комисия контролира Народноосвободителната армия. Организационният отдел контролира кадрите. Отделът за пропаганда и комуникации контролира медиите, включително интернет, музеите и кината.
Има отдел за международни отношения. А преди около три години беше създаден и нов отдел – Отделът за социална работа.
Защо? Макар социалните въпроси по принцип да са работа на министерствата в Държавния съвет, Комунистическата партия разбира, че новите технологии ще създадат нови напрежения в обществото. И затова реши да им обърне специално политическо внимание.
Наскоро бях в родното село на предците си. Всеки пети лунен месец там се провежда състезание с драконови лодки.
Този път се погрижиха всички предишни партийни секретари да присъстват. Защо? Защото казват: ако искаш да осъществиш промяна, трябва да вземеш със себе си и хората от предишния период. В противен случай те ще се противопоставят.
Всеки път, когато възникнат социални проблеми, властите са изключително чувствителни. Знам го и от личен опит, защото се опитвам да поема къщата на дядо си и това се оказа сложна политическа операция.
Защо? Защото трябва да се търси съгласието на хората, които живеят там. Отстрани Китай може да изглежда авторитарен. Но на местно, низово равнище китайското общество не функционира просто като авторитарна система.
Има огромна чувствителност към социалните нужди и тревоги. Те не знаят какво ще донесе бъдещето. Но знаят, че това, което започват, ще преобърне всичко.
Имаше подобен момент, когато интернет беше отворен в Китай. По онова време аз бях министър на информацията и отговарях за регулирането на интернет в Сингапур.
Китайците изпратиха в Сингапур високопоставена делегация от много министри. Те бяха мои гости една седмица.
Не правеха нищо друго, освен да работят – сутрин, следобед и вечер. Не ходеха по магазини. Не разглеждаха забележителности.
Когато си тръгнаха, знаеха някои аспекти на Сингапур по-добре от мен – или поне аспекти, от които аз никога не се бях интересувал.
Бях озадачен. Питах се защо го правят. Три месеца по-късно публикуваха своята политика за интернет.
Аз им бях казал: винаги можете да контролирате порталите. Винаги можете да контролирате големите сайтове.
Но без онази политическа промяна Китай нямаше да има Huawei. Нямаше да има Alibaba. Нямаше да има днешните китайски технологични гиганти.
Сега те прилагат същия експериментален подход към изкуствения интелект. Опитват се да решат колко голяма трябва да бъде видимата ръка и колко пространство трябва да бъде оставено на невидимата, така че секторът да се развива бързо, но и здравословно.
Водещ: Казах, че ще взема още един въпрос, но за съжаление трябва да се придържаме към времето. Бих могъл да продължа да задавам въпроси на Джордж още дълго.
Мисля, че това беше изключително силно начало на конференцията и на следващия ни панел, който продължава темата за геоикономическата конкуренция и новото богатство на народите. Нека благодарим още веднъж на Джордж Йео.
Източници:
YouTube / Adam Smith's Panmure House – George Yeo Keynote | The New Enlightenment Conference 2026
New Enlightenment Conference 2026 – официална програма и биография на Джордж Йео
Lee Kuan Yew School of Public Policy, National University of Singapore – George Yeo, биографична справка
