- Автор: The American Conservative
- 17 Юли 2026
- 1360
- 0
Вселенският патриарх Вартоломей пристига в Съединените щати на 23 октомври 2021 г., посрещнат от архиепископа на Америка Елпидофор
Автор: Майкъл Уорън Дейвис, The American Conservative, 23 април 2024г.
Всеки знае, че Московската патриаршия си сътрудничи тясно с Кремъл. Малцина осъзнават, че Константинополската вселенска патриаршия е дълбоко зависима от правителството на Съединените щати.
Това неведение е изненадващо, като се има предвид, че много гръцки православни водачи открито се гордеят с този факт. През 1942 г. Атинагор Спиру - архиепископът на Гръцката православна църква в Америка - пише до служител на Службата за стратегически операции:
„Имам трима епископи, триста свещеници и голяма, широкообхватна организация - пише Атинагор. - Всеки, който е под мое разпореждане, е и под ваше. Можете да им заповядвате да извършат всяка служба, от която се нуждаете. Няма да бъдат задавани въпроси и указанията ви ще бъдат изпълнени вярно.“
През 1947 г. Службата за стратегически операции е преименувана на Централно разузнавателно управление, или ЦРУ. Година по-късно Атинагор е избран за Вселенски патриарх на Константинопол - духовен водач на Източното православие.
Някой би могъл да отбележи, че когато Атинагор се обръща към Службата за стратегически операции, родната му Гърция е под нацистка окупация. Разбираемо е гръцки епископ в Америка да подкрепя американските военни усилия. Но става дума за нещо повече. Атинагор е твърд привърженик на американската изключителност и насърчава милитаристичната външна политика на Вашингтон. Американският консул в Истанбул разказва за разговор с Атинагор през 1951 г.:
„Както обикновено, той говори надълго за убеждението си, че Съединените щати трябва да останат в Близкия изток в продължение на няколко столетия, за да изпълнят мисията, дадена им от Бога - да донесат свобода, благоденствие и щастие на всички хора.“
Между другото, тези цитати са взети от лекция на православния историк Матю Нейми в Гръцкия колеж „Свети Кръст“ - гръцката семинария в Бостън. Това не са злонамерени фалшификати, разпространявани от руски пропагандисти - гръцките православни открито се гордеят с връзките си с американската дълбока държава.
Атинагор не е просто американист. Той е известен и като обновленец, както наричат либералните православни. През 1964 г. се среща с папа Павел VI в Йерусалим и двамата официално отменят взаимните отлъчвания, наложени от техните предшественици през 1054 г. Този жест предизвиква възмущение в целия православен свят. Атинагор е обвинен, че прави компромис с православната вяра заради едно формално единение с Рим.
Настоящият Вселенски патриарх Вартоломей е от същата порода като Атинагор. Той е много близък с папа Франциск (текстът е писан през 2024г.- Бел.ред.), а двамата споделят еднакви възгледи в подкрепа на масовата имиграция и екологичния активизъм. Подобно на Атинагор, Вартоломей поддържа близки отношения с правителството на Съединените щати - партньорство, което се оказва взаимноизгодно.
Вселенският патриарх е духовният водач на Православието. Той обаче има пряка юрисдикция само над няколко хиляди православни християни в Турция. Останалата част от гръцкия православен свят е автокефална, тоест самоуправляваща се. Това включва Гръцката църква, Кипърската църква и американските митрополии, или епархии. Мнозина гледат към Вартоломей като към водач, но не се намират пряко под негова власт.
Струва си също да се отбележи, че огромното мнозинство православни християни по света принадлежат към руската православна традиция. Тези църкви не признават Вартоломей за свой водач в какъвто и да било съществен смисъл. Някои, като Московската патриаршия, са в схизма с Константинопол.
Вартоломей не е „папата“ на Православието - макар че би искал да бъде. През последните няколко десетилетия Вселенският патриарх работи и за съсредоточаването на реална власт над различните гръцки православни църкви. Тези усилия се оказват най-плодотворни в Съединените щати.
През 2014 г. Елпидофор Ламбриниадис, настоящият архиепископ на Америка и предполагаем наследник на Вартоломей, публикува кратко есе, озаглавено „Пръв без равни“. Заглавието е игра с израза primus inter pares, или „пръв между равни“. Първоначално тази титла се отнася до Римския папа, но след Великата схизма от 1054 г. православните я пренасят върху Константинополския патриарх.
Разбира се, самата схизма е предизвикана в немалка степен от усещането, че римските първосвещеници не зачитат правата и привилегиите на останалите епископи, особено в християнския Изток. Очевидно архиепископът дава знак, че желае да утвърди по-авторитарна и централистка еклисиология в Православната църква - философия, наречена гръцки папизъм.
През 2022 г., по време на интервю за гръцкия вестник „Та Неа“, Елпидофор е попитан дали очаква да стане следващият Вселенски патриарх. Той избягва прекия отговор, като заявява, че „наследникът ще бъде определен от Бога“. Това също представлява радикално отклонение от православната традиция. Всъщност то отива отвъд гръцкия папизъм. Дори Римокатолическата църква изрично отрича, че папата е избран от Бога.
Въпреки това правителството на Съединените щати официално подкрепя доктрината на гръцкия папизъм, както ще бъде показано. Укрепването на позицията на Вселенската патриаршия в световното Православие служи на две цели. Първо, то неизбежно намалява влиянието на съперника на Константинопол - Московската патриаршия. Вашингтон разглежда Руското православие като инструмент на кремълската пропаганда и следователно като законна мишена на контраразузнавателни операции. Второ, обновленчески настроените вселенски патриарси са готови партньори в кампанията на Вашингтон за разпространяване на либерални и демократични ценности по света.
Да вземем например схизмата в Украинската църква. През 1990 г. Московската патриаршия предоставя самоуправляващ се статут на Украинската православна църква, УПЦ. Тя обаче не получава пълна автокефалия. Група украински националисти, предвождани от тогавашния президент Петро Порошенко, организира „независима“ Православна църква на Украйна, ПЦУ. С подкрепата на западните медии тези националисти успешно налагат определението „Руска църква“ за каноничната УПЦ.
През 2018 г., попитан за стремежа на Православната църква на Украйна към автокефалия, Кърт Волкър - тогава специален представител на Държавния департамент на Съединените щати за Украйна - привидно отхвърля въпроса. Той настоява, че американското правителство не заема позиция по подобни въпроси и ще уважи решението на Вартоломей и неговия синод.
Нека няма заблуда: като заявява, че решението принадлежи на Вселенската патриаршия, американското правителство всъщност заема позиция. На първо място, автокефалия не може да бъде предоставена едностранно от който и да е патриарх или епископ. Второ, ако решението принадлежи на някого, това би трябвало да бъде Московският патриарх - духовният водач на славянското Православие. Дори големият Калистос Уеър осъжда Вселенската патриаршия за намесата ѝ в Украинската църква:
„Макар да съм митрополит на Вселенската патриаршия, аз изобщо не съм доволен от позицията, заета от патриарх Вартоломей. С цялото ми уважение към моя патриарх съм длъжен да кажа, че споделям становището на Московската патриаршия, че Украйна принадлежи към Руската църква. В края на краищата Киевската митрополия чрез споразумение от 1676 г. е прехвърлена от омофора на Вселенската патриаршия под омофора на Московската патриаршия. Така че в продължение на 330 години Украйна е част от Руската църква.“
Трето, само дни преди Волкър да даде интервюто си, Джо Байдън - тогава все още само бивш вицепрезидент - лети до Украйна, за да изрази подкрепата си за ПЦУ. Веднага след като Вартоломей се произнася в полза на ПЦУ, държавният секретар Майк Помпео изразява твърдата подкрепа на администрацията на Тръмп за решението му.
След руското нахлуване в Украйна нашето правителство мълчаливо подкрепя политиката на украинския президент Володимир Зеленски за изземване на имущество, включително църковни сгради, от УПЦ и прехвърлянето му на ПЦУ. В един особено възмутителен случай националистическа тълпа напада храм на УПЦ по време на опело, разпръсва богомолците и пребива извършващия службата свещеник толкова жестоко, че той трябва да бъде приет в болница. И най-поразителното? Опелото е на украински войник, загинал в бой срещу Русия.
Тази подробност не може да бъде подчертавана достатъчно: каквото и да твърдят медиите, каноничната УПЦ не е инструмент на руското влияние. Нейните членове не са „проруски настроени“, още по-малко са руски сътрудници. Те също дават живота си, за да защитават родината си от руската агресия. Но това няма значение за Вашингтон или Константинопол. Подкрепяйки отцепниците, Вартоломей подкопава влиянието на Москва в световното Православие. А това е добре дошло за русофобите във външнополитическия ни истаблишмънт.
През 2019 г. Държавният департамент отпуска 100 000 долара на „Ортодокс Таймс“ - новинарски сайт, тясно свързан с Вселенската патриаршия. Каква е целта? „Да се противодейства на субекти, които разпространяват фалшиви новини и заблуждават вярващите в православните общности“ - с други думи, да се противодейства на руската дезинформация.
Иронично е, че Държавният департамент при Тръмп следва тази проконстантинополска политика, като се има предвид, че Вселенската патриаршия открито и гордо е свързана с Демократическата партия. Гръцката православна архиепископия в Америка заявява:
„Президентът Труман често подчертаваше проамериканските убеждения на патриарх Атинагор и значението и влиянието на Вселенската патриаршия, както и на гръцката православна общност в Съединените щати, като жизненоважни за целите на американската външна политика. Труман действително виждаше в Патриаршията и Атинагор решаващ фактор за укрепване на прозападната решимост както на Гърция, така и на Турция, както и за насърчаване на стабилността в Близкия изток.“
През 2020 г. патриарх Вартоломей пише, за да поздрави стария си приятел Байдън за победата му над Доналд Тръмп на президентските избори:
„Можете само да си представите голямата ми радост и гордост от успешния ви избор за 46-и президент на вашата забележителна държава, Съединените американски щати.“
Архиепископ Елпидофор, в същото интервю за „Та Неа“, също изразява слабо прикрита подкрепа за Джо Байдън:
„В Америка въпросът за абортите е напълно политизиран... Сякаш единственото условие да бъдеш добър християнин или добър политик зависи от позицията ти по въпроса за абортите. Всички останали принципи и учения на християнството нямат значение. Можеш да бъдеш мошеник, лъжец, измамник, подпалвач на войни, насилник или женомразец, но ако си против абортите, тогава си политик, достатъчно подходящ, за да бъде подкрепян от „благочестивите хора“.“
Както посочва Род Дреър, това останало почти незабелязано интервю съдържа немалко шокиращи разкрития. Например Елпидофор не просто е обезпокоен, че абортът е „политизиран“ - той открито подкрепя правото на избор.
„Жените понасят цялата тежест при раждането и отглеждането на децата си, докато мъжете, макар да са пряко замесени в настъпването на бременността, не носят същото бреме - казва той пред „Та Неа“. - Затова трябва да подкрепяме правото на жените свободно да вземат собствени репродуктивни решения.“
Елпидофор разказва също колко горд е бил да подкрепи протестите, избухнали след смъртта на Джордж Флойд, както и печално известното „гей кръщение“.
За онези, които не следят вътрешната политика на Православната църква: през 2022 г. Елпидофор кръщава синовете на двама богати американци от гръцки произход - Евангело Бусис и Питър Дъндас. Децата са заченати чрез сурогатно майчинство. Кръщението е извършено във Вулиагмени, предградие на Атина.
Това предизвиква буря в световното Православие по две причини. Първо, неправилно е да бъде кръстено дете, ако почти няма вероятност то да бъде възпитано според учението на Църквата. Родителите поемат ангажимент да възпитат детето в християнската вяра, без да му дадат средствата да изпълни този ангажимент.
Второ, гостуващи духовници, включително епископи, трябва да получат разрешение от местния митрополит, преди публично да извършват тайнства в неговата юрисдикция. В този случай местният митрополит е Антоний Глифадски. Елпидофор иска и получава разрешение да кръсти децата на американска двойка, но не уведомява Антоний, че родителите са еднополова двойка.
Елпидофор е осъден от Светия синод на Гръцката църква, както и от монасите на Света гора, но това не го интересува. Архиепископът просто показва на православния свят как ще постъпва, след като стане Вселенски патриарх.
Има и още. През 2019 г. Елпидофор назначава отец Александър Карлуцос за генерален викарий на Американската архиепископия. За всички практически цели отец Александър е пастирът на семейство Байдън. Той е член на управителния съвет на фондация „Бо Байдън“ и служи като духовен съветник на президента.
През 2015 г. отец Александър присъства на придобила печална известност вечеря, организирана от Хънтър Байдън в ресторант „Кафе Милано“ в Джорджтаун. Вечерята е частен прием за няколко източноевропейски олигарси, сред които Юрий Лужков - дълбоко корумпираният бивш кмет на Москва.
Това е вечерта, когато Хънтър запознава баща си с Вадим Пожарски, ръководител в „Бурисма“, като по този начин според твърденията изпълнява договорката, заради която Батурина (Елена Батурина, руска милиардерка и вдовица на Юрий Лужков Бел.ред.) е платила на Хънтър 3,5 милиона долара предходната година.
Още по-тревожно е, че отец Александър е близък и с Джон Пулос, канадския предприемач от гръцки произход, основал „Доминиън Воутинг Систъмс“. Срещу отец Александър са отправяни правдоподобни обвинения, че е служил като посредник между Пулос и семейство Байдън по време на скандала около изборите през 2020 г.
Твърди се, че свещеникът е предавал информация между двете страни, но не може да бъде призован да свидетелства заради законите на щата Ню Йорк, защитаващи поверителността на отношенията между духовници и вярващи. Макар всички страни да признават, че през този период отец Александър често е общувал и с двете страни, те настояват, че той просто им е давал духовни съвети. Несъмнено Пулос и Байдън са прекарали тези трудни месеци в молитва и пост.
По стечение на обстоятелствата през 2018 г. отец Александър се оказва и в центъра на финансов скандал за 80 милиона долара, разследван от американското правителство. Федералното разследване по случая е прекратено малко след началото му, въпреки че така и не е открито никакво обяснение.
Когато миналата година президентът Байдън награждава отец Александър с Президентския медал на свободата, той шеговито го предупреждава: „Ще съсипя репутацията ти, като говоря.“
За съжаление, подобни твърдения за корупция са доста разпространени в Американската архиепископия. Спрямо числеността си Гръцката православна църква е безспорно най-богатото вероизповедание в тази страна. Един римокатолически свещеник може да очаква да получава не повече от 45 000 долара годишно, докато гръцки православен свещеник може да печели над 130 000 долара.
Има много утвърдени семейства от второ поколение, които все още изпитват дълбока преданост към Църквата, макар да не са особено редовни в практикуването на вярата.
С други думи, Американската архиепископия се намира приблизително в същото положение, в което е била Католическата църква по времето на Кенеди. Тя е богата на капитали и активи, но до голяма степен е зависима от светски, либерални дарители.
Оттук идва и причината Гръцкият колеж „Свети Кръст“, гръцката православна семинария, да нарича бившия конгресмен Майкъл Хъфингтън „верен православен християнин“, въпреки че той е практикуващ хомосексуалист, който публично се противопоставя на църковното учение за сексуалността.
За щастие, повечето гръцки православни юрисдикции не са обновленчески. Те не се намират нито в джоба на американското правителство, нито в зависимост от либерални светски дарители. Всъщност, когато гръцкият парламент гласува за узаконяване на еднополовите бракове, Гръцката църква нарече решението „демонично“ и отлъчи няколко от „безнравствените законодатели“, гласували за закона.
Но каквото и да твърди нашето правителство, то ще насърчава Вартоломей и неговия наследник Елпидофор като „гръцки папи“, за да либерализира Гръцкото православие и да противодейства на Руското православие. Това е политиката на правителството на Съединените щати.
Има служители на Държавния департамент и средства на данъкоплатците, посветени на постигането именно на тази цел. За нея се говори открито и ликуващо в главните институции на Вселенската патриаршия и Американската архиепископия.
И все пак всеки, който предположи, че това представлява грубо предателство както към американския народ, така и към православните вярващи, незабавно е обвиняван, че е „руски агент“. Върви, че разбери.
Източник: theamericanconservative.com
