- Автор: Гласове
- 10 Апр 2024
- 2886
- 6
Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Пожарите на Асен Василев, или неотложните задачи пред Людмила Петкова
Още с първата си пресконференция като служебен министър на финансите Людмила Петкова показа, че не иска да се конфронтира с предшественика си Асен Василев и потърси доста деликатен и евфемистичен начин да обясни, че той е оставил тежко наследство.
Проблем номер едно е ликвидността във фискалния резерв. Часове преди пресконференцията на Петкова, на церемонията по сдаване и приемане на длъжността Василев обясни, че фискалният резерв е 9.8 милиарда лева, следователно проблем няма. После, останала сама с екипа си и с журналистите Петкова посочи, че в началото на тази седмица резервът е 6.7 милиарда лева, а разминаването се дължи на факта, че Василев дава стойността от 29 март, който е последният работен ден на миналия месец.
По принцип посочването на стойности към края на отчетния период е правилната практика, защото в рамките на всеки месец има седмици на засилени разходи и такива на засилени приходи и моментните снимки се правят така, че да има съпоставимост. В случая обаче, позоваването на правилната отчетност, което направи Василев напомня за онзи виц, в който капитанът написал в корабния дневник, че „вчера боцмаът беше трезвен“ тоест, (по изключение). Само преди месец самият Василев вадеше данни към произволни дати от февруари за да ни убеди колко добре вървят приходите.
От своя страна Людмила Петкова, както и всеки друг в нейното положение, има основание да бие камбаната (макар и недостатъчно, макар и твърде дипломатично), когато резервът достигне ниски стойности към произволна дата на месеца. Ако опростим, некоректно е да се вадят благоприятните високи стойности, защото от тях има път надолу и изкривяват картината. Но е коректно да се посочват неблагоприятните ниски стойности, защото макар и също да представляват изкривена картина, от тях също може да има път надолу и той да доведе до сериозни проблеми. Неслучайно фискалният резерв е резерв и форма на спестяване, а не оперативна наличност.
В „Гласове“ още миналата седмица първи обяснихме къде са отишли трите милиарда лева, от 29 май до стойността, която посочи Людмила Петкова. 1.6 милиарда държавата преведе на БЕХ. 400 милиона преведе на Столична община. Между 200 и 300 милиона отидоха за повишаване на заплатите, което правителството на Николай Денков одобри на едно от последните си заседания.
Сега пред Людмила Петкова стоят няколко нелеки задачи. Първата е да оцени необходимостта от краткосрочна ликвидност, която да се финансира най-вероятно с вътрешни емисии на държавни ценни книжа. По-сложно ще бъде и ще отнеме повече време да се оцени приблизителното неизпълнение на приходите и разходите в бюджета на Асен Василев, след което да предложи актуализация на тазгодишния бюджет и нова тригодишна бюджетна прогноза. Това е ключово, защото вече се вежда, че приходите са планирани нереалистично, но също и защото напредват заявките за финансиране по така наречената „инвестиционна програма“, а може да се окаже, че за изпълнението й няма пари.
Практиката показва, че през април в Министерство на финансите вече са наясно как ще се изпълни бюджетът. Така беше през 2009 г., преди актуализацията от 2010 г., преди актуализацията от 2013 година. Единствено на Асен Василев му трябваше време до юли 2022 година за да предложи актуализация на бюджета си, но то и самият бюджет беше приет със закъснение, та влезе в сила чак от март. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече се обяви за бюджет с дефицит от един процент спрямо брутния ни вътрешен продукт, след като за тази се планира той да е три процента, както през миналата, и както в следващите две години.
Отделен въпрос е, защо неговите депутати подкрепиха бюджета, но сега е видимо, че нагласите се насочват към връщане на фискалния консерватизъм и е радващо, че нещата започват да се случват преди да е твърде късно. Международният валутен фонд вече прогнозира, че ако фискалната политиката на ППДБ не се промени след 20 години България ще е удвоила отношението на дълга си спрямо БВП, а след 25 години вече ще го увеличила повече от три пъти.
Сериозен елемент на актуализацията трябва да са и дефицитите в Български енергиен холдинг и неговите дружества, които Асен Василев източи за да ограничи дефицита в бюджета за миналата година. Това беше е трус, чиито тремори се усещат и през тази година с инженеринга за вдигания на капитала и придобивания на дълговете на „Топлофикация“. И това е при неизменни други условия. Ако се премине към инвестиционните проекти – ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, разширяването на газохранилището край Чирен, строителството на нови ядрени мощности, за които държавата отпуска кредитни гаранции, но планира и капиталови вноски, потребността от външно финансиране най-вероятно ще се окаже значително по-голяма.
Спешно новият финансов министър трябва да се запознае и с батака по арбитражните дела, които се водят срещу България. При управлението на Асен Василев плащанията бяха спрени и то по издадени фактури за вече свършена работа. Спираха по същия начин и през 2022 година, когато Василев управляваше министерството в кабинета „Петков“. Спираха и когато беше служебен министър на финансите при Стефан Янев. Когато миналата година „Гласове“ съобщи, че фактурите се бавят и плащания не се правят, Министерството опроверга информацията с обяснение, че се правели проверки, но истината е, че по действащата нормативна уредба плащанията е трябвало отдаван да са направени. От края на миналата година в сила е заповед на Василев, за реда, по който да се организират плащанията, като по него също не е направен нито един превод към адвокатските кантори, които пазят интереса на Българи във висящи дела на обща стойност пет милиарда лева. Задълженията към адвокатите са за десетки милиони, което ги прави трохи както от гледна точка на залога в самите дела, така и на целия държавен бюджет.
По-малко спешна задача е да се преразгледа смисъла на фискалния резерв и неговият необходим минимален размер. Сегашният неснижаем праг в размер на 4.5 милиарда лева се залага всяка година в бюджетните закони от първото десетилетие на този век, когато икономиката беше три пъти по-малка. Тогава и средствата по него бяха реални спестявания на държавата, това, което Борисов нарича „мазнинка“. Днес минимумът на резерва е същият въпреки че и икономиката и бюджетът се увеличиха в пъти. В пъти се увеличават и потенциалните щети от рисковете, които дебнат, но прагът на фискалния резерв не се вдига. Минималният му размер вече се изпълва само с целевите средства, които си имат специално предназначение (като т.нар. Сребърен фонд) и дори и да има нужда правителството не трябва да посяга на тях, а да търси други източници на ликвидност.
Това са само финансовите проблеми, които Асен Василев завещава със своето напускане. Ако има криминални елементи в други действия, те допълнително ще загрозяват тежкото му наслeдство. И все пак, да не се радваме прекалено на напускането му. Някога смятахме, че не може да има по-лош министър на финансите от Симеон Дянков, но Асен Василев надмина и най-ужасните допускания затова какви хора могат да станат министри у нас.
