Защо Бог печели?

<p>След като &ldquo;Хамас&rdquo; спечели в Палестина, техен поддръжник замени развяващото се над парламента национално знаме със смарагдовозеления флаг на &ldquo;Хамас&rdquo;, на който пише: &ldquo;Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк&rdquo;.</p> <p>Дни след като знамето на пророка се развя в Рамала, хиляди мюсюлмани започнаха бурна и понякога агресивна защита на неговата чест в градове, разположени на огромни разстояния един от друг &ndash; Бейрут, Джакарта, Лондон и Ню Делхи.&nbsp;</p> <p>Гледани извън контекст, тези събития изглеждат като внезапни изблици на мюсюлманска ярост.</p> <p>Всъщност те са най-новите прояви на дълбоко подводно течение, което набира сила вече десетилетия и се разпростира далеч отвъд мюсюлманския свят.</p> <p>Световната политика е все по-силно белязана от нещо, което може да се нарече политика на пророците.</p> <p>Гласове, представящи се за носители на авторитет, идващ от висша сила, изпълват публичните пространства и печелят важни политически надпревари.</p> <p>Тези движения придобиват различни форми и използват най-различни средства. Но независимо дали бойното поле са демократичните избори или по-задкулисната борба за световното обществено мнение, религиозните групи са все по-конкурентноспособни.</p> <p>И в надпревара след надпревара, ако хората могат да избират между свещеното и светското, първото побеждава.</p> <p>Господ преживява период на триумф.</p> <p>Доказателство за това бяха иранската революция от 1979 година, възходът на талибаните в Афганистан, възраждането на шиитите и религиозните конфликти в следвоенен Ирак, както и скорошната победа на &ldquo;Хамас&rdquo; в Палестина.</p> <p>Не всички гръмотевици обаче се пращат от Аллах.</p> <p>Борбата срещу Апартейда в Южна Африка през 80-те и началото на 90-те години бе стимулирана от видни християнски водачи като архиепископ Дезмънд Туту.</p> <p>Хиндуистките националисти в Индия изненадаха международната общност, когато през 1998 година свалиха от власт управляващата партия и след това направиха опити с ядрени оръжия.</p> <p>Американските евангелисти продължават да изненадват американския външнополитически елит със своята активност и влияние по редица въпроси, като например религиозната свобода, секс трафика,&nbsp;Судан и СПИН в Африка.&nbsp;</p> <p>Разпространението на демокрацията не само не овладява мощта на войнстващите религиозни активисти, но и дори разширява периметъра на пророческите политически движения, повечето от които стават по-организирани, по-популярни и по-легитимни в рамките на демократическия процес, но и не по-малко агресивни.</p> <p>Демокрацията дава на хората по света сила на техния глас, а те искат да говорят за Бога.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Божествена намеса</strong></p> <p>Нещата не са изглеждали винаги по този начин. През април 1966 година списание &ldquo;Тайм&rdquo; публикува водеща статия под заглавие &ldquo;Мъртъв ли е Бог?&rdquo;.</p> <p>Задаването на този въпрос тогава си беше оправдано.</p> <p>Секуларизмът доминираше световната политика в средата на 60-те. Конвенционалната мъдрост, споделяна от множество интелектуални и политически елити, бе, че модернизацията неминуемо ще задуши виталността на религията.</p> <p>Но, ако 1966 година бележи зенита на секуларната самоувереност, следващата година отбелязва началото на края на тази глобална хегемония.</p> <p>През 1967 година лидерът на светския арабски национализъм Гамал Абдел Насър претърпя унизителен разгром от израелската армия. Към края на 70-те години световната сцена е доминирана от иранския аятолах Хомейни, &ldquo;отново родения&rdquo; в християнството американски президент Джими Картър, от телевизионния евангелист Джери Фалуел и папа Йоан Павел II.</p> <p>Едно десетилетие по-късно размахващи броеници членове на профсъюза &ldquo;Солидарност&rdquo; в Полша и въоръжени с автомати &ldquo;Калашников&rdquo; муджахидини в Афганистан помогнаха да бъде разгромен атеистичният съветски комунизъм.</p> <p>Дванайсетина година по-късно 19 атентатори с вика &ldquo;Аллах е велик&rdquo; на уста промениха световната политика.</p> <p>Днес светският панарабизъм на Насър е отстъпил на миленистичния панислямизъм.&nbsp;</p> <p>Всъщност модерния свят се оказа гостоприемен за религиозните вярвания. А светът наистина е по-модерен: радва се на повече политически свободи, повече демокрация и по-голяма образованост, отколкото вероятно по което и да било друго време в историята.&nbsp;</p> <p>Можем да предположим, че ако хората са по-заможни, по-образовани и се радват на повече политически свободи, те ще стават и все по-атеистични.</p> <p>Това обаче не е така.</p> <p>Всъщност в периода на най-голяма интензивност на икономиката и политическата модернизация &ndash; последните 30-40 години, се наблюдава скок в жизнеспособността на религиите по целия свят. Най-големите религии се разрастват с темпове, които надхвърлят растежа на световното население.</p> <p>Вземете двете най-големи християнски вероизповедания &ndash; католицизма и протестантството, заедно с двете най-големи нехристиянски религии &ndash; исляма и хиндуизма.</p> <p>Според &ldquo;Световната християнска енциклопедия&rdquo; през 2000 година по-голям дял от населението на света изповядва тези религии, отколкото столетие по-рано. В началото на XX век католиците, протестантите, мюсюлманите и хиндуистите съставляват малко над 50% от населението на света. В началото на XXI век почти 64% принадлежат към тези 4 религиозни групи, като техният дял може да достигне 70% до 2025 година.</p> <p>Световната анкета за ценностите, която обхваща 85% от населението на света, потвърждава нарастващата жизненост на религията. Според учените Роналд Ингълхард и Пипа Норис &ldquo;в момента в света като цяло има повече хора с традиционни религиозни убеждения, отколкото когато и да било в миналото и те са нарастващ дял от световното население&rdquo;.</p> <p>Религиозните вярвания по света не само имат по-голямо разпространение, но и се отличават с все повече отдаденост. Страните с най-голямо и най-бързо растящо население, включително САЩ, преживяват подчертано засилване на религиозността. В Бразилия, Китай, Нигерия, Русия, Южна Африка и САЩ между 1990 и 2001 година религията е станала много по-жизнена.</p> <p>Проведени от Times Mirror Center и Pew Research Center изследвания за периода 1987-1997 година показват увеличение с 10% или повече в дела на американците, които &ldquo;са убедени категорично&rdquo;, че Бог съществува, че ще трябва да отговарят за греховете си пред него, че Бог твори чудеса и че молитвата е важна част от тяхното ежедневие.</p> <p><strong>Дори в Европа иначе крепост на атеизма, се наблюдава изненадващо засилване на религиозните вярвания.</strong></p> <p>Завръщането на Бога в немалка степен се дължи на глобалната експанзия на свободата.</p> <p>Благодарение на третата вълна на демократизация между средата на 70-те и началото на 90-те години на XX век, както и на по-малки вълни на освобождаване оттогава насам, хората в редица страни получават право на обществена изява по начин, немислим през 50-те или 60-те години.</p> <p>При упражняването на новите политически свободи се очертава следният модел: в страна след страна политически овластените групи започват да оспорват светските ограничения, наложени от първото поколение лидери модернизатори след получаването на национална независимост.</p> <p>В много случаи, както беше и в комунистическите страни, прокрустовото ложе на атеизма е наложено единствено чрез насилие; а в други случаи, като например в Турция на Кемал Ататюрк, Индия на Джавахарлал Неру и Египет на Насър, секуларизмът запазва своята легитимност, тъй като елитите го смятат за основа на националния интегритет или модернизацията, или просто поради харизмата на бащите основатели в тези страни.</p> <p>В Латинска Америка местните диктатури, понякога със съучастничеството на католическата църква, налагат мерки, които рязко да ограничат влиянието на местните религиозни групи, особено ако принадлежат към т.нар. теология на освобождението и протестантските секти.</p> <p>Либерализирането на политическия живот в страни като Индия, Мексико, Нигерия, Турция и Индонезия в края на 90-те години води до драматично засилване на религията върху политиката.</p> <p>Дори и в САЩ евангелистите упражняват нарастващо влияние върху Републиканската партия през 80-те и 90-те години, отчасти защото процесът на номинирането на президента зависи повече от общите първични избори и по-малко от решенията на традиционните партийни лидери.</p> <p><strong>Там, където политическите системи отразяват ценностите на населението, те обикновено показват наличието на силна религиозна вяра.</strong></p> <p>Много наблюдатели са склонни прибързано да изобличат навлизането на религията в политиката като дело на елитите, манипулиращи свещенни символи с цел мобилизиране на масите.</p> <p>Всъщност бракът на религията с политиката често се приветства, дори се изисква, от хората по цял свят. В едно изследване на религиозните схващания в света, извършено през 2002 година в рамките на проекта Pew Global Attitudes, 91% от анкетираните нигерийци и 76% от анкетираните бангладешци споделят, че религиозните лидери трябва да участват по-непосредствено в политиката.</p> <p>Изследване от юни 2004 година в шест страни отчита, че повечето анкетирани араби желаят духовенството да играе по-значима роля в политиката. Според същото изследване преобладаващата част от населението на Мароко, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства посочват исляма като своя основна идентичност, по-силна от националността.</p> <p>Разгромът на квазисветската баасистка диктатура в Ирак освободи религиозните и етническите общности и даде възможност на исляма да играе доминираща роля в политическия живот на страната, включително в наскоро приетата й конституция.</p> <p>С оттеглянето на левите и десните кандидатури в Латинска Америка и разширяването на демократизацията евангелистите се превръщат във влиятелен електорален блок в редица страни, в това число Бразилия, Гватемала и Никарагуа.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Новата правоверност</strong></p> <p>Без изобщо да изличи религията от лицето на света, модернизацията ражда нова генерация от обиграни и отворени към технологиите религиозни движения, включително евангелисткото протестантство в Америка, &ldquo;Хиндутва&rdquo; в Индия, салафитския и уахабитския ислям в Близкия изток, петдесетничеството в Африка и Латинска Америка, както и &ldquo;Опус деи&rdquo; и харизматичното движение в католическата църква. На-динамичната религиозност днес е не толкова &ldquo;старовремската религия&rdquo; &ndash; тя е по-скоро радикална, модерна и консервативна. Религиозният разцвет се дължи не толкова на връщане към религиозната правоверност, колкото на експлозия не неоортодоксалисти.</p> <p>Общ знаменател в различните видове нова правоверност е създаването на интелигентни и политически способни организации. Тези модерни организации ефективно използват специализирани институции, както и най-съвременни технологии, за да набират нови членове и да засилват връзките между съществуващите, да осигуряват социална защита и да налагат своята програма в общественото пространство.</p> <p>Подобни групи в ислямския свят са &ldquo;Ислямското братство&rdquo; в Египет и Йордания, &ldquo;Хамас&rdquo; в палестинските територии, &ldquo;Хизбула&rdquo; в Ливан и &ldquo;Нахдлатул Улама&rdquo; в Индонезия.</p> <p>В Бразилия петдесетниците организират своя собствена политическа фракция, съставляваща 10% от членовете на Конгреса.</p> <p>Религиозните общности развиват и забележителен международен потенциал, търсейки съдействие от чужди правителства и международни организации, които симпатизират на тяхната клауза.</p> <p>Днес новата правоверност може ефективно да използва инструментите на модерния свят, но доколко е съвместима тя със съвременната демокрация?</p> <p>Религиозните радикали могат в крайна сметка да заобикалят демокрацията, като вземат властта и след това изключат неверниците от нейното упражняване.</p> <p><strong>Опасно политизираната религия може да подплати граждански конфликт. </strong></p> <p>От 2000 година насам 43% от гражданските войни са религиозни (през 40-те и 50-те години само четвърт от тях са били религиозно вдъхновени). Екстремистката религиозна идеология е, разбира се, и основната мотивация при повечето трансгранични терористични нападения.</p> <p>Но досието на религията не е изцяло отрицателно. Тя мобилизира милиони хора да се противопоставят на авторитарните режими, освещава демократични преходи, поддържа човешките права и намалява човешкото страдание. През XX век религиозните движения подпомагат да се сложи край на колониалната власт и да се установят демократични режими в Латинска Америка, Източна Европа, Африка на юг от Сахара, в Азия. След Втория ватикански събор (1962-1965 година) католическата църква играе основна роля при противопоставянето на авторитарните режими и легитимирането на надеждите за демокрация на много хора.</p> <p>Днешните религиозни движения обаче едва ли са толкова успешни в трайното налагане на граждански свободи. Високо централизираният и организиран характер на католицизма го направи ефективен конкурент на държавата, като неговата институционална традиция му помогна да се адаптира към демократичната политика.</p> <p>Обратното на това, ислямът и петдесетничеството не са централизирани под едно общо ръководство или доктрина, за да могат да реагират адекватно на бързо изменящите се социални или политически обстоятелства.</p> <p>Местните религиозни авторитети често са изправени пред изкушението да се радикализират като компенсация на слабата си позиция в сравнение с държавата или да се противопоставят на по-утвърдени политически фигури.</p> <p>Траекторията, измината от младия религиозен деятел Муктада ас Садр в следвоенен Ирак, не е нещо необичайно. Липсата на по-високопоставена власт от религиозните елити може да обясни защо повечето от религиозните граждански войни от 1940 година насам &ndash; 34 от 42 &ndash; са свързани с исляма, като девет от тях противопоставят едни мюсюлмани на други мюсюлмани.</p> <p>Няма нужда да гледаме по-далеч от Ирак днес, за да видим как религиозните власти успешно се противопоставят на силите на секуларизма, но също така се конкурират чрез насилие. Дори и в стабилна демокрация като Индия политическата траектория на хиндуисткия национализъм показва как демократичните институции невинаги са в състояние да обуздаят тези инстинкти: при всички случаи, в които радикалните хиндуистки националисти са разполагали с подходящо съотношение на възможности и мотивация, те са използвали религиозното насилие, за да печелят избори, както това стана особен драматизъм в щата Гуджарат.</p> <p>Убеждението, че огнищата на политизирана религия са временни отклонения от пътя към секуларизация, звучеше достоверно през 1976, 1986 или дори 1996 година. Днес то вече не изглежда приемливо. Секуларизмът е все по-нестабилен като система за обяснение и предсказване на курса в глобалната политика. В нея печели Господ. А модернизацията, демократизацията и глобализацията засега само го правят по-силен.</p> <p><em>* Тимоти Самуел Шах е старши сътрудник по религиозни и международни въпроси в Pew Forum on Religion &amp; Public Life. Моника Дъфи Тофт е доцент по публична политика в John F. Kennedy School of Government и помощник-директор в John M. Olin Institute for Strategic Studies в Harvard University.</em></p> <p>&nbsp;</p>