- Автор: Юрий Александров
- 10 Sep 2020
- 136540
- 19
Забързани в ежедневните си грижи, ние често оставаме втренчени в личните си проблеми и рядко успяваме да обхванем общата картина, обрисуваща цялата ни държава, която бавно върви към своя залез.
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Пагубната съвкупност от няколко важни за функционирането на всяко едно общество фактори играят ролята на мощен катализатор, който неминуемо ще доведе до изчезването на обществената уредба и отношения, такива каквито ги познаваме днес, и появата на нещо, което дори не сме и сънували, че може да съществува по тези земи, наречени днес България.</span></p>
<p><br />
<strong>1. Демографски колапс</strong></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Все по-голямата емиграция и все по-ниската раждаемост са двата основни фактора, които обезлюдяват страната в последните 30-ина години. Разбира се, освен влошената икономическа обстановка решаващ фактор за бума на емиграцията са отворените изведнъж граници през 1990-а, останали затворени в течение на половин век преди това, по време на комунистическата диктатура. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Това естествено доведе до ефекта на разрушения бент и през първите години след отварянето много от българите се изляха наведнъж в различните посоки на света. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Това не се случи например със Сърбия или Хърватско в такива мащаби, защото по време на комунизма в Югославия границите бяха отворени за излизащите да търсят своята прехрана по света нейни граждани. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">По различни данни в периода от 1990-а до сега България са напуснали между 1,6 и 2 милиона души. За цялата демографска катастрофа допринася и ниската раждаемост, но не трябва да забравяме, че това е вече и една тревожна европейска тенденция. У нас обаче тя вече е преминала точката, в която тенденцията се превръща в бедствие.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Обезпокоителното е, че днес управляващите от всички цветове крият и неглижират факта, че вече над 50% от ражданите всяка година деца у нас са с майчин език различен от български. И лошото не е в това, а във факта, че това са най-вече деца от бедни малцинства, живеещи извън обществената и държавна структура, които нито желаят да се интегрират, нито политиците имат изгодата да положат усилия за интегрирането им в обществената схема, защото така имат един неизчерпаем източник на платени гласове и лесно манипулируем електорат.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Отрицателният прираст на населението у нас гони световни рекорди, което пряко бие и по възможностите ни за икономически растеж. Според доклад на Фонда на ООН за населението за периода 2010-2015 страната ни е и ще е с най-големия отрицателен прираст в света - -0,7% </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Така стигаме до омагьосания кръг: колкото повече намалява трудоспособното население, толкова повече се влошава икономическата ситуация в страната, а колкото повече се влошава тя, толкова повече намалява населението.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Висококвалифицираните кадри, за които е лесно да намерят работа из развитите страни, масово напускат страната. И докато за голяма част от развиващия се свят проблем е демографският бум, то тук е точно обратното. Компенсирането чрез насърчаване не имиграцията е един работещ вариант в много от развитите страни, но той едва ли е приложим при нас. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">България ще става все по-бедна и няма да може да привлича квалифицирани имигранти, а останалите идващи по легален и нелегален начин чужденци ще бъдат главно неквалифицирана работна ръка, от която страната прелива и днес.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Поради скоково увеличаващото се население на Африка и Азия България няма да бъде подмината от последващи имигрантски вълни, каквито и мерки за контрол да предприеме властта, като строеж на стени по границите или драконовско имигрантско законодателство.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Така главният ефект от имигрантския поток и увеличаващия се дял на маргинализирано население ще бъде утежняването на и без това задъхващата се социална система, както и изостреното междуетническо противопоставяне в големите ни градове. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">В отдалечената провинция отсъствието на държавата ще става все по-осезателно и ще се образуват бели петна (територии), в които законът просто няма да може да бъде прилаган. Типичен пример за това можем да видим днес из редица общини на все по-обезлюдяващата се Северозападна България, където застаряващото население на селата живее в страх, тероризирано от набезите на организирани шайки и банди.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Неизбежно все по-намаляващите работещи ще бъдат натоварвани с все по-големи данъци и осигуровки, за да могат да се покриват някак плащанията на държавата към пенсионери, безработни и многодетни семейства. Това естествено ще кара хората в работоспособна възраст да напускат страната, засилвайки по този начин проявите на един все по-задълбочаващ се упадък във всички сфери.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">2. Имитация на образование</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Граденият с грижливост и методичност още по османско време мит, че българинът има любов към образованието, четенето и въобще към знанията, се руши бавно и постепенно през цялата ни нова история. След Освобождението, веднага след годините на така прокламираното българско Възраждане и Просвещение, се оказва, че грамотността сред българите е под 5 %. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Последните изследвания пък за нивото на грамотност сред европейските ученици показаха, че над 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, т.е. трудно разбират прочетен текст и не могат да намерят водещата тема в него. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Ако към тях се прибавят и онези деца, които отпадат от училище още преди тази възраст, сметката излиза някъде около 56 %! Същото естествено важи и за голяма част от родителите на тези деца, в чиито представи Знанието е понятие чуждо и дори понякога ненавистно. Оттам и дълбоко вкоренената подозрителност на средния българин към интелигенцията, което е нещо съвсем нормално за едно постаграрно общество, което от 130 години се опитва да навлезе в модерната си епоха и все някак не успява.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Големият процент отпадащи деца преди завършване на основно и средно образование е също фактор, който пряко бие по здравето на обществото като цяло. В името на криворазбрана политическата коректност непрекъснато се пропуска, че тези деца са главно от цигански и турски произход. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Пропуска се целенасочено и фактът, че вече повече от половината от първокласниците са с майчин език различен от българския (разбирай, цигански или турски). И в това обаче нямаше да има нищо обезпокоително, ако тези деца не бяха от маргинализирани малцинства, сред които култът към Знанието липсва още повече, отколкото сред българите. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Така образователната ни система ще зарежда пазара на труда с полуграмотни и неквалифицирани млади хора, които не биха представлявали интерес като работна ръка за почти никой голям инвеститор и работодател, освен онези занимаващи се с добивна промишленост и със събирането и обработката на отпадъци.</span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Завършването на висше образование по един фиктивен начин в голям брой нароили се съмнителни университети пък е бичът за образованата класа на България. Голям процент от студентите влизат в университетите мотивирани единствено от дипломата, която ще им даде по-голяма вероятност за добре платена работа за в бъдеще или престижно място в обществото на всяка цена. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Масово кандидат-студентите се състезават в няколко специалности, независимо от интересите и наклонностите си и накрая учат дори специалност, която ненавиждат. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Това, наред с емиграцията, ще води до все по-голяма липса на високообразовани специалисти в почти всички свери на икономическия и даже културния живот. Нещо, което можем да видим и днес. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">До това, разбира се стига и заради дълбоко вкоренения корупционен модел в образованието. Обществена тайна са негласните тарифи за влизане и за взимане на изпити в редица висши училища, от която се възползват с взаимно изгодна охота и студенти, и преподаватели. </span></p>
<p><span style="color:rgb(61, 61, 61); font-family:times new roman">Юрий Александров, </span><strong><a href="http://mamkamu.blog.bg/"><span style="color:rgb(183, 183, 183); font-family:tahoma,arial,non-serif; font-size:12px">@mamkamu.blog.bg</span></a></strong></p>
